Р Е Ш
Е Н И
Е
220/10.4.2017г.
Шуменски
районен съд в публичното
заседание на втори март , през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател:
Зара Иванова
при
секретаря А.П. като разгледа
докладваното от районния
съдия гр.д. №3159 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК
.
Депозирана
е искова молба от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, съдебен адрес *** срещу Ю.
Р. А. , ЕГН ********** , съдебен адрес ***
, в която посочва , че ответникът е негов клиент с кв.номер *** във връзка с
продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен
ул. ***, като претендира незаплатени от ответника сума в общ размер на
294.50лв. от която 223.67 лв.
главница за периода от 12.02.2013 г. до
13.08.2013 г както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 70.83
лв., представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от датата след
падежа й до 14.10.2016 г. за която сума твърдят, че имат подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за което било
образувано ЧГД № 2640/2016 г. на ШРС, била издадена заповед за изпълнение,
която ответника оспорил. Ищецът претендира заплащане на горепосочените суми,
както и заплащане на деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че
предявеният иск е процесуално недопустим. Заявява, че с нот. акт ***. ответника
е прехвърлил собствеността върху имота находящ се гр. Шумен ул. *** и от тогава
не живее там и не ползва имота. Твърди, че искът е неоснователен и се позовава
на погасяването му по давност на главното и акцесорното вземане
. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази становището на страните, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Въз
основа на депозирано от „Енерго-Про Продажби ” АД, заявление по реда на чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№2640/2016г. по описа
на ШРС , по което е издадена
Заповед №1414/27.10.2016г. , по силата
на която е разпоредено на ответника , в
качеството на длъжник да заплати на
заявителя сумата от 223,67 лева ,
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури , издадени за периода 12.02.2013г.
до 13.08.2013г. , за обект с кл.номер ***
, абонатен номер ***, със сумата 70,83
лева , представляваща мораторна лихва за всяка фактура , за периода от падежа и
до 14.10.2016г. и законна лихва върху
главницата , считано от 26.10.2016г. ,
до изплащане на вземането , както и сумата 325 лева – разноски по делото .В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността ,
предвидена от чл.422 ал.1 от ГПК е
предявил настоящият иск.
Безспорен между страните е фактът, че ответникът е бил потребител на електрическа енергия на
процесния адрес, като ползваната енергия на този адрес се заплащала по партида
с кл.номер
*** , за обект с абонатен номер ***, за имот находящ се в гр.Шумен , ул.“***. Ищецът бил битов клиент по
смисъла на § 1 т. 2а от ДР на ЗЕ на
дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление и в това си качество,
е
обвързан от публично известни Общи условия на ДПЕЕ и Общи условия на ДПЕЕЕМ,
надлежно публикувани и одобрени от регулаторен орган и приложени по настоящото
дело. По силата на чл.4 ал.1 от ОУ на „Енерго Про Продажби”
АД, качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди има физическо
лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи” АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от
„Енерго-Про Продажби” АД. Съобразно чл.6 ал.2 от същите ОУ, потребител може да
бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право
на ползване е дал пред „Енерго-Про Продажби” АД съгласие в нотариално заверена
форма лицето да бъде потребител за определен срок.
Ответникът оспорва твърдението , че
към момента на издаване на процесните фактури е бил собственик или ползвател на
имота . По делото е представен нотариален акт № *** на Нотариус рег.*** на НК ,
с район на действие ШРС , от който
съдът приема за доказано , че през 2004г. ответникът е отчуждил имота , за
който се претендира стойността на потребена ел.енергия . В нотариалния акт е посочено , че владението се
предава към момента на сделката и няма други доказателства ответникът да е
продължавал да ползва имота .
По делото не е налице заявление, с
което ответникът да е уведомил дружеството доставчик на електрическа енергия,
че имота е продаден , но неизпълнението на
вмененото на потребителя от Общите условия задължение за уведомяване на
продавача за настъпилите промени, свързани със собствеността по чл.17 ал.3 от
същите, не създава за него задължение да
заплаща електроенергия, която не е ползвал. Липсва уговорка в Общите условия,
която да обвързва неизпълнението на това задължение със задължение за плащане
стойността на електрическа енергия.
Независимо от горното , съдът намира
, че своевременно въведеното от ответника възражение за погасяване на вземането
по давност е основателно . В случая се
касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена
и потребена ел.енергия, което задължение възниква ежемесечно, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват
с изтичане на тригодишна давност ( ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС). Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Срокът
за плащане (падежът) задължително се съдържа
във всяка от издадените фактури (арг.
чл.26 във връзка с чл.18а , ал.2 от ОУДПЕЕ) и коректно е посочен в исковата
молба . Потребителят изпада в забава
след настъпване на падежа на съответната фактура. В случая не е необходимо
изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със
срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД. Предвид датата на
Заявлението по чл.410 от ГПК , с което действие е прекъснато течението на
погасителната давност , а именно -26.10.2016г. и падежа на всяка една от
фактурите , съдът счита , че както вземането за главниците , така и за
претендираните лихви е погасено , ето защо искът се явява изцяло несонователен
.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни
разноски , в размер на 601,50 лева , от
които 300 лева – адвокатско възнаграждение в производството по чл.410 от ГПК и
301,50 лева – адвокатско възнаграждение в настоящото производство .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, съдебен адрес *** , иск по чл.422 , ал.1 от
ГПК , за признаване за установено , че Ю.
Р. А. , ЕГН ********** , съдебен адрес ***
му дължи обща сума от 294,50 (двеста деветдесет и четири лева и
петдесет ст.)лв. , от която
223,67 лева – главница за периода -
главница за периода от 12.02.2013
г. до 13.08.2013 г. , представляваща стойност на ел.енергия по фактури №№0095787978/12.02.2013г. ,
0098624455/13.06.2013г. , 3300902580/25.07.2013г. , 0099334998/12.07.2013г. и
0100245026/ 13.08.2013г. , за абонат с
кл.номер *** , с абонатен номер ***, в имот в гр.Шумен , ул.*** и , 70,83
лева – мораторна лихва от датата на
падежа на всяка от фактурите до 14.10.2016г.
, ведно със законната лихва , от
датата на подаване на заявлението – 26.10.2016г. , както и 325 лева – деловодни разноски., за
които суми има издадена ято има издадена Заповед №1414/27.10.2016г. по ч.гр.д.№2640/2016г. по описа на ШРС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, да заплати на Ю. Р. А. , ЕГН ********** , сумата 601,50 (шестстотин и един лева и петдесет
ст.)
лева – деловодни разноски , от които адвокатско
възнаграждение в производството по чл.410 от ГПК и 301,50 лева – адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяване на страните .
СЪДИЯ: