Р Е Ш Е Н И Е

532/11.8.2017г., град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и втори юни , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №3167 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК .

Депозирана е искова молба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***,седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ***представлявано от К.М., срещу Б.К.А. , ЕГН ********** , адрес *** , в която е посочено , че че ответникът е потребител на В и К услуги и му дължи обща сума в размер на 180.17 лв. съгласно справка извлечение № 3574/24.10.2016 г. за доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води. За дължимата сума на ответника била изпратена покана за доброволно плащане, която видно от известието за доставяне била получена лично. Слез изтичане на законоустановения срок ищецът заявява, че на основание чл. 410 ГПК на 25.10.2016 г. подало заявление за издаване на заявление за изпълнение по чл. 410 ГПК, била издадена заповед а изпълнение, която длъжникът оспорил. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на обща сума в размер на 180.17 лв., която е формирана от консумирана и неплатена вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за имот находящ се в гр. Шумен, ул. „***с номер на партидата № 513/083 Ищецът претендира заплащане на разноски по заповедното и настоящото дело.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че на 11.05.1994 г. закупили апартамента от Х. и Е. К., като твърди, че същите дължали дължими суми за вода на ищеца и заявяват, че ищецът не искал да ги регистрира като собственици на апартамента, докато не платили дължимите от предишните собственици суми. Ответникът излага, че не е отказвал достъп до апартамента и твърди, че оставял данни на външната врата за количеството консумирана вода.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “ Водоснабдяване и канализация “ ООД гр.Шумен , заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №2620/2016 г. по описа на ШРС, по което е издадена Заповед №1404/25.10.2016г. , по силата на която е разпоредено на настоящият ответник , да заплати на кредитора сумата 168,31 лева – главница , представляваща стойността за консумирана и неплатена вода по партида №513083 , за имот , находящ се в гр.Шумен, ул. „*** , за периода от 03.08.2015г. до 01.08.2016г. с 11,86 лева – лихва за периода 01.11.2015г. до 24.10.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.10.2016г. , до изплащане на вземането , както и 29 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение , поради и което кредиторът , съгласно възможността , предвидена от чл.415 ал.1 от ГПК е предявил настоящият иск.

Между страните не е спорно и от представените доказателства се установява , че ответникът е потребител на на ВиК услуги , начинът на възникване на договорни отношения между оператора на В и К услуги и потребителите на вода е уреден основно в Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана по-долу за краткост Наредбата ) . Според чл.8 от посочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия (ОУ) , каквито в настоящият случай има изготвени и приети съгласно изискванията на закона . От изложеното се налага изводът , че между страните съществуват валидни облигационни отношения , по силата на които ответникът е задължен да заплаща на ищеца стойността на изразходваната вода .

От представените по делото писмени доказателства – карнети за отчитане на изразходваната вода , както и Протоколи за отказ за осигуряване на достъп за отчитане на СТИ , съставени по реда предвиден в посочените по-горе нормативни актове и ОУ , както и от показанията на св. П. К. , съдът приема за доказано , че ответникът е изразходвал посоченото в карнетите , съсответно в издадените фактури , количество питейна вода , поради и което дължи заплащането и . От друга страна ответникът не е представил доказателства за твърденията си , че СТИ е било повредено и не е отчитало правилно изразходваното количество вода . Предвид посоченото съдът намира , че предявеният иск се явява изцяло основателен.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото дело в размер на 79 лева .

Съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер от 29 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено , че Б.К.А. , ЕГН ********** , адрес *** , дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК ***,седалище и адрес на управление : гр.Шумен , ***представлявано от К.М., общо сумата 180,17 (сто и осемдесет лева и осемнадесет ст. ) , лева , от която 168,31 лева – главница , представляваща стойността за консумирана и неплатена вода по партида №513083 , за имот , находящ се в гр.Шумен, ул. ***, за периода от 03.08.2015г. до 01.08.2016г. с 11,86 лева – лихва за периода 01.11.2015г. до 24.10.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.10.2016г. , до изплащане на вземането , за която сума има издадена Заповед №1404/25.10.2016г. , по ч.гр.д. №2620/2016 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Б.К.А. , ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД, ЕИК *** , обща сума от 108 ( сто и осем ) лева , от която 29 лева - деловодни разноски в заповедното производство и 79 лева - деловодни разноски в исковото производство .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС .

СЪДИЯ :