Р Е
Ш Е Н
И Е
165/13.3.2017г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание, на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в
състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 3175 по описа за 2016 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.143 и сл. от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът И.Н.Б., ЕГН **********,***, излага, че бил в
трудови правоотношения с ответника- ВОЕННО
ФОРМИРОВАНИЕ 34200, Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Е.С.,
като последната, заемана от него длъжност била „Отговорник на охрана“.
Трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ. Сочи се в молбата, че за периода от 28.10.2010 г.
до 08.02.2013 г., ищецът получавал основно месечно възнаграждение, в размер на
368.00 лева, ведно със суми за допълнително възнаграждение за работа. С
допълнително споразумение от 08.02.2013 г. е изменен размера на трудовото
възнаграждение на сума от 394, 00 лева, а считано от 27.03.2014 г., до прекратяване на
правоотношението, възнаграждението е увеличено на сума от 406.00 лева. Ищецът
твърди, че изпълнението на работата му се осъществява на два обекта- район „К.
река“- с. К. река и район 1289- „Лагера“. Продължението на работна смяна на
ищеца била 12 часа- дневната смяна застъпвала в 8.00 часа и сдавала дежурството
в 20.00 часа, а нощната смяна- застъпвала в 20.00 часа и сдавала дежурството в
8.00 часа на другия ден. Трудовото възнаграждение се изплащало съобразно факта,
че работното време се изчислявало сумарно на шест месеца. Твърди се в молбата,
че за периода от второто тримесечие на 2013 г. до прекратяване на договора
/10.10.2015 г./, ищецът е положил повече работни часове от законоопределения
осемчасов работен ден за шестмесечие, които отработени часове ищецът счита за
извънреден труд. Този извънреден труд нито е бил компенсиран, нито му е
изплатен, въпреки многократното повдигане на въпроса пред работодателя. По
гр.д. №336/2016 г. по описа на ШРС, със съдебен акт са му присъдени суми за
положен извънреден труд, както следва: за явяване на работа преди започване на
работната смяна; за времето, през което се е провеждал дневния инструктаж и за
времето на предаване на работата от старата на новата смяна, времето за
пътуване от и до работното място, както и за времето на месечните инструктажи и
стрелби, считано за периода от 19.02.2013 г. до 10.10.2015 г. От изслушаната по
това дело експертиза, ищецът разбрал, че освен претендирания по делото труд, му
се дължали суми за извънреден труд за дежурствата и за дните, в които е бил на
работа. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 870, 48 лева, представляваща положен от ищеца и
незаплатен от ответника извънреден труд, съставляващ отработеното от ищеца в
повече от законопредвидения осемчасов работен ден време, считано за периода -
второто шестмесечие на 2013 г.,
до датата на прекратяване на трудовия договор- 10.10.2015 г., като се изключи
присъдения му вече извънреден труд по гр.д. № 336/16 на ШРС и в.г.д. №469/16
на ШОС, представляващ положен и незаплатен извънреден труд за явяване на работа
преди започване на работната смяна, времето през което се е провеждал дневния
инструктаж и времето за предаване на работата от старата на новата смяна,
времето за пътуване от и до работното място, както и времето на месечните
инструктажи и стрелби за периода: от 19.02.2013 г. до 10.10.2015 г. /датата на
прекратяване на трудовия договор/. Претендира и разноски.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който изразява аргументи за недопустимост
и неоснователност на иска. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през процесния период,
като последната изпълнявана от ищеца длъжност е „Отговорник на охрана“. Мястото
на работа според договора е било „Поделение 34 200 – гр. Шумен“, а
работното време се отчитало, чрез сумарно изчисляване за шест месечен период.
Дейността се осъществявала на дежурства с продължителност 12 часа, във войскови
райони 2320- „К. река“ и 1289- „Лагера“, съгласно утвърден ежемесечен график за
дежурствата на въоръжената охрана във войскови райони на военното формирование.
Няма спор, а се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че
със решение, постановено по гр.д. № 336/16 на ШРС и в.г.д.469/16 на ШОС, съдът е осъдил ответникът да заплати на ищеца
сумата от 2 765, 92 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд по време на получаване на оръжие, време за провеждане на
инструктаж и предаване на смяна, време за пътуване от и до работното място и
учебни стрелби, считано за периода от 19.02.2013 г. до 10.10.2015 г. От
изготвеното по делото заключение по допусната и назначена ССЕ, по отношение на
което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се
установи, че за процесния период от ищеца са положени 142, 72 часа или 142 часа
и 44 минути извънреден труд от дежурства и работните дни на месец октомври,
като стойността му възлиза на сума от 815, 73 лева. От събраните по делото
гласни доказателства, се установи, че практиката при ответника била
охранителите, в това число ищецът, всеки календарен месец да дават по 22
работни дни дежурства, всяко по осем часа,
независимо от това дали месецът има 19, 20 или 22 работни дни. Свидетелите
заявиха, че този въпрос няколкократно е бил повдиган пред работодателя, но
разрешение не е дадено, като бил даван отговор „Който не му отърва- портала“
/показания на св. Т.В./. „Ние работим, случва се някой месец, зависи от месеца,
случва се да работим по 22 работни, а ни се водят 20 дни. По фиш се водят 20
работни дни, а ние работим по 21, 22 дни“- са изявления на разпитания Д.Д.. Няма
спор, че на ищеца за всеки месец, независимо от отработените дни, му е отчитан,
съответно заплащан положен труд за осем часов работен ден. Няма спор, а се
установява и от писмените и гласни доказателства, че ищецът е бил материално
отговорно лице и като такова е имал определени задължения при отчитане на
имущество и оформяне на документи. Касателно спорния период и по- конкретно за
месец октомври 2015 г., преди уволнението на ищеца, от свидетелските показания
става ясно, че за да се подготви едно материално отговорно лице да предаде и
отчете имущество и документи на правоприемника си, то трябва да премине през
всички служби и свери данните какво му се води на отчет, като инвентар и
документи. Свидетеля Т.В. заяви, че обикновено тази дейност отнема от 7 до 10
дни, тъй като службите са няколко, съответно имуществата и документите-
различни. Този свидетел ясно и пълно обясни през какви служби трябва да се мине
и каква точно работа следва да се извърши при сдаване на длъжността.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормата на чл.150 от КТ
предвижда заплащане на извънреден труд в увеличен размер, съгласно чл.262 от
КТ. Предвид изложеното съдът стига до извода, че предпоставките за заплащане на
извънреден труд са следните: съществуване на валидно трудово правоотношение, по
което работникът престира работна сила извън установеното за него работно
време, със знанието и без противопоставянето, или по разпореждане на
работодателя; липса на заплащане на положеният труд в законоустановеният
увеличен размер. В настоящият случай, горепосочените предпоставки са налице, поради
което счита иска за установен по основание и размер.
Същевременно, неоснователни са ответните възражения, че периодите, за
които се претендира възнаграждение не са работно време. За последното е налице
легално определение в §1, т. 11 от ДР на КТ – всеки период, през който
работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата за която се е
уговорил. Всяко време извън горното може да се определи като време за почивка –
така и чл. 2, т. 2 от Директива 2003/88/ЕО/04.11.2003 г. Съдът счита за
неоснователни възраженията на ответника, че времето за сдаване на длъжността не
е част от работното време, тъй като безспорно в задълженията на ищеца е било да
се яви на работа, като подготви и оформи документи и имущество за надлежното им
отчитане и предаване на правоприемника му. Не се наведоха твърдения, нито
ангажираха доказателства, че през месец октомври 2015 г., ищецът не е бил на
работното си място и не е престирал труд. Ответникът не ангажира някакви
надлежни доказателства, че през същия период ищецът е бил само на разположение
на работодателя, като се е намирал извън установеното за него работно място.
Напротив, сам ответникът признава, че за периода от 01. до 10.10.2015 г. на
ищеца му е изплатена заплата като за изпълняване на смени, т.е. за пълно
работно време. По изложените
съображения изброените периоди следва да се включат при сумираното изчисляване
на работното време на ищеца за исковия период и при прекратяване на трудовото
правоотношение, положения през тях труд, следва да бъде заплатен като
извънреден. Предвид изложеното заключава, че искът следва да бъде уважен за
сума от 815, 73 лева, като за остатъка, до пълния претендиран размер, се отхвърли
като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска, в размер на 281, 13 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът дължи на
ответника деловодни разноски за изплатени адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на експерта, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 22,
01 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд сумата от 150.00
лева, от която 50.00 лева- държавна такса, изчислена съобразно уважената част
от иска, 100.00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата
ССЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 34200, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Е.С., да
заплати на И.Н.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 815, 73 лева /осемстотин
и петнадесет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща положен от ищеца и незаплатен от
ответника извънреден труд, съставляващ отработеното от ищеца в повече от
законопредвидения осемчасов работен ден време, считано за периода - второто
шестмесечие на 2013 г., до датата на
прекратяване на трудовия договор- 10.10.2015 г., както и да му заплати сумата от 281, 13 лева /двеста осемдесет и един лева
и тринадесет стотинки/, представляваща извършени деловодни разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, с правно основание чл.143 и сл. от КТ, в останалата му част, до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН **********,***, да заплати на ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 34200, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.С.,
сумата от 22, 01 лв. /двадесет и два лева и една
стотинки/, представляваща извършените от ответника разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 34200, Булстат ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Е.С.,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/, от
която 50.00 лева- държавна такса, изчислена съобразно уважената част от иска,
100.00 лв. – разноски за възнаграждение на вещото лице по допуснатата ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му- 13.03.2017 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: