Решение по Гражданско дело 3196/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

371/16.6.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в публично заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д.Димитров

при секретаря Т. Т. като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 3196/2016 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, в която, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение са предявени установителни искове, против В.Р.Г. за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника, за което има образувано заповедно производство – ЧГД № 2109/2016 г., по описа на ШРС, в общ размер 374.91 лв., с правно основание, както следва:

- по чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗПотр. и цена 314,54 лева - главница по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане

- по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 9,19 лева - лихва за забава по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., за периода: от 30.11.2015 г., до 24.08.2016 г.;

- по чл. 280 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 30,80 лева - цена по Договор за допълнителни услуги, за периода: от 17.05.2015 г. - падеж на първа неплатена вноска, до 17.12.2015 г. - падеж на последна вноска по Договор за допълнителни услуги, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане;

- по чл. 459, ал. 1 КЗ и цена 8,62 лева - застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги, за периода: от 13.12.2015 г. - падеж на първа неплатена вноска, до 17.12.2015 г. - падеж на последна вноска по Договор за допълнителни услуги, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане и

- по чл. 86 ЗЗД и цена 11,75 лева - лихва за забава по Договор за допълнителни услуги, за периода: от 18.05.2015 г., до 24.08.2016 г.

Ищецът обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 19.03.2015 год. между страните бил сключен Договор за заем CrediHome № 1161-10097729, при Общи условия, по силата на който „Микро Кредит“ АД предоставил заем в размер на 350,00 лева, както и Договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на В.Р.Г. пакет допълнителни услуги описани в Приложение № 1 към договора, като в качеството си на застрахователен посредник, предоставил финансиране и разсрочване на сключена застраховка „Защита“ към ЗК „Уника Живот“ АД, при условия посочени в индивидуална застрахователна полица. Заемополучателят не платил изцяло дълга си. На 10.09.2015 г., на основание чл. 99 ЗЗД, между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД от В.Р.Г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенции за събиране на вземания“ ЕАД/, бил правоприемник на „Агенция ад събиране на вземания“ ООД. С Уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне от „Микро Кредит“ АД, до длъжника било изпратено уведомление за станалата продажба на вземането. Въз основа на Заявление от „Агенция за събиране на вземания“ АД, по реда на чл. 410 ГПК, било образувано ЧГД № 2109/2016 г., по описа на ШРС, като била издадена Заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение от длъжника за недължимост на вземането, от което ищецът извежда правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира „възражение“. Моли да не се дава ход на делото и то да бъде прекратено, а разноските присъдени на ищеца. Твърди и представя доказателства, за влошено материално положение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, както и в представената по реда и в срока по чл. 149, ал. 3 ГПК от процесуалният представител писмена защита, ищецът поддържа изразеното становище. Ответницата не се явява. Представлява се от служебен адвокат, назначен по реда на чл. 94 и сл. ГПК, на основание чл. 23, ал. 3 вр. ал. 2 вр. 21, т. 3 ЗПП, който намира исковите претенции, както за недопустими - поради липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви установителен иск по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, обосновано с твърдението, че длъжникът не е уведомен за цесията по предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред, така и за неоснователни.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2015 г., въз основа на Искане за заем от 17.03.2015 г. /лист 22 от делото/, между В.Р.Г., с ЕГН **********, като заемател и „Микро Кредит“ АД, като заемодател, бил сключен Договор за заем CrediHome № 1161-10097729, /лист 20 от делото/, за предоставяне на сума в размер на 350,00 лева, при Общи условия /лист 23 от делото/ и Погасителен план /лист 21 от делото/, неразделна част от договора, която длъжникът се задължил да погаси на 9 равни месечни вноски, при размер на всяка от по 43.58 лева, с падеж 17 число на месеца.

С Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729 от същата дата - 19.03.2015 г., /лист 29 от делото/, въз основа на Искане за допълнителни услуги от 17.03.2015 г. /лист 30 от делото/, „Микро Кредит“ АД предоставил на В.Р.Г., като пакет „Преференциално обслужване“ допълнителни услуги описани в Приложение № 1 – описание на допълнителни услуги /лист 31 от делото/, както и застраховка защита пакет „Злополука“, за което в качеството си на застрахователен посредник към ЗК „Уника Живот“ АД, издал Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС 320141161-10097729 /лист 33 от делото/. Общата цена по този Договор за допълнителни услуги възлиза на 242.55 лева, която В.Р.Г. се задължила да погаси на 9 равни месечни вноски в размер на 26.95 лева всяка, с падеж 17 число на месеца, от която 23.10 лева по застраховката и 3.85 лева по пакет „Преференциално обслужване“.

Общата сума по двата договора възлиза на 634.77 лева, платима на 9 равни месечни вноски, в размер на 70.60 лева всяка, с падеж 17 число на месеца.

Съгласно раздел 4 „Констативно – съобразителна част“ на Заключението по допуснатата ССчЕ, на 17.04.2015г. Заемателят В.Р.Г. платила изцяло първата погасителна вноска, след което преустановила редовното обслужване на задължението. Втората вноска от 120 лева е направена на 20.10.2015 г., а последна вноска от 100 лева е платена на 29.11.2015 г.

На 10.09.2015 г., с опис – Приложение 1 /лист 17 от делото/, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., /лист 7 от делото/, сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, дължими на продавача вземания по просрочени заеми, са цедирани на купувача, чиито правоприемник е ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

С Известие за доставяне, обр. 243 на „Български пощи“ ЕАД /лист 38 от делото/, въз основа на изрично Пълномощно /лист 37 от делото/, до В.Р.Г. на адрес ***, от името на цедента „Микро Кредит“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо Изх. № УПЦ – П – МКР/1161-10097729 /лист 36 от делото/, с което длъжникът се уведомява, както за цесията, така и че към 15.09.2015 г. задължението му възлиза на общо 569.67 лева.

В приложената към исковата молба и приета по делото Обратна разписка, с пощенско клеймо от 23.09.2015 г. /лист 39 от делото/, се установява отбелязване, че получателят живее в София.

Въз основа на Заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, рег. № 12430/03.08.2016 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 1354/2016 г., по описа на РС – Лом, препратено по подсъдност и е образувано ЧГД № 2109/2016 г., по описа на ШРС, като срещу В.Р.Г. е издадена Заповед № 1147/24.08.2016 г., за изпълнение на парично задължение /лист 2 от приобщеното ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС/, която в срок по чл. 414 ГПК е подала възражение за недължимост на вземането /лист 9 от приобщеното ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС/, за което заявителят е уведомен на 09.12.2016 г. със съобщение /лист 23 от приобщеното ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС/, който в срока по чл. 415, ал 1 ГПК е представил доказателство, че е предявил настоящия иск /лист 24 от приобщеното ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС/.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството.

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземане срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Правният интерес в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска, като специални положителни предпоставки за допустимост обосноваващи правния интерес от предявяване на този установителен иск са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл. 414 ГПК - подадено възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила, ако с него се възразява срещу вземането или вземането не се признава; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът доказва с приложените по делото документи, от които се установява, че длъжникът, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС, т. е. оспорил е вземането на заявителя. Съдът извърши служебна проверка по ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС, като констатира, че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

С предявеният иск за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се цели установяване съществуване в полза на ищеца на вземане по издадената Заповед за изпълнение № 1147/24.08.2016 г., като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго, „проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост. Една от тези абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на иска по чл. 422 ГПК е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно както от обективна, така и от субективна страна. В процесния случай съдът намира, че е налице пълен идентитет от обективна и субективна страна между предявения иск и заповедното производство, с оглед на което искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК е допустим.

Възражението на процесуалният представител на ответната страна за недопустимост на исковите претенции поради липса на процесуална легитимация у ищеца да предяви установителен иск по реда на чл. 422 вр. 415 ГПК, обосновано с твърдението, че длъжникът не е уведомен за цесията по предвидения в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД ред, съдът счита за неоснователно поради следното:

Процесуалноправната легитимация на страната, като абсолютна предпоставка за упражняването на правото на иск, се определя от твърденията в исковата молба, за разлика от материалноправната легитимация, която е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на процесуалноправната легитимация на страната има за последица отхвърляне на иска като недопустим а не като неоснователен, както при липса на материалноправна легитимация.

В процесния случай с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като купувач, дължими на продавача вземания по просрочени заеми, са цедирани на купувача, чиито правоприемник е ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като с опис – Приложение 1 от 10.09.2015 г., е прехвърлено вземането по процесния договор, сключен с ответницата по делото.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В процесния случай с подписването на опис – Приложение 1 от 10.09.2015 г., към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., заемодателят е продал на ищеца и вземането, което е имал към В.Р.Г., по сключения Договор за заем CrediHome № 1161-10097729. За сключването на договора за цесия е необходимо постигане на съгласие на страните по него – цедент и цесионер. С постигането на съгласието на страните по договора цесията произвежда своето действие, независимо, че същата следва да бъде съобщена на длъжника. Следователно длъжникът по цесията трябва да бъде уведомен за нея, но неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането. Съобщението е едностранно изявление за прехвърлянето. То е неформално и със свободно установено съдържание, но трябва да бъде направено от цедента, а не от цесионера. Това ясно личи от разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД: Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно цесията поражда действие за длъжника от момента на уведомяването му, т. е. до момента на уведомяването на длъжника негов кредитор остава цедента и независимо, че вече е извършена цесията, длъжникът не само може, но е длъжен да изпълни на стария кредитор (до момента на уведомяването). Това положение важи не само за изпълнението, но и за останалите погасителни способи, напр. новация, опрощаване. До момента на получаване на уведомлението длъжникът не може да отказва на стария кредитор под предлог, че вземането вече не му принадлежи. След уведомлението обаче длъжникът трябва да изпълни на цесионера, т. е. цедентът престава да бъде кредитор. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - ТР № 1/11.11.1954 г., ОСГК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото за прехвърленото вземане в рамките на съдебното производство по предявен иск не може да бъде игнорирано, както е прието в решението на СГС, IV-Б състав от 10.06.2008 г. по гр. д. № 3757/2007 г.. В този смисъл по въпроса може ли да се счете, че получаването на препис от ИМ и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване за цесията на длъжника, състав на върховната съдебна инстанция се е произнесъл със задължително за долните съдебни инстанции тълкуване, като в Р. № 123/24.06.2009 г., ТД № 12/2009 г., II т. о. на ВКС, в производство по чл. 290 ГПК, е приел, че доколкото изхожда от новия кредитор /цесионера/, подадена искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника, но настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправено от цедента до длъжника уведомление за цесията следва да бъде съобразен.

В процесния случай са налице доказателства, че на 13.10.2016 г. на ответницата е връчена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК /лист 8 от приобщеното ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС/, а Исковата молба, ведно с приложенията, съгласно отбелязаното в съобщение до ответника /лист 46 от делото/ са и връчени лично на 11.01.2017 г., като едно от приложенията е писмо Изх. № УПЦ – П – МКР/1161-10097729 /лист 36 от делото/, с което цедентът - „Микро Кредит“ АД уведомява длъжника - В.Р.Г., че е прехвърлил вземането към него на стойност, към 15.09.2015 г., в общ размер 569.67 лева. Дори и да се приеме, че В.Р.Г. не е получила уведомление преди датата на завеждане на иска, то изявлението на стария кредитор е достигнало до нея с получаване на исковата молба, предвид което цесията е породила действие и по отношение на нея, а ефектът на уведомяването следва да бъде зачетен като факт настъпил в хода на процеса. Съобразно трайно установената съдебна практика, представляваща задължителна такава по чл. 290 ГПК цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.

Следователно, на 11.01.2017 г., длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл са решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС, решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т. о. на ВКС и др./.

Предвид изложеното съдът намира, че в процесния случай с получаване на преписи от исковата молба и приложенията към нея, ответницата е надлежно уведомена за сключения договор за прехвърляне на вземания, поради което процесната цесия има действие за нея и тъй като същата не твърди да е извършила плащане на прехвърлените суми, то цесионерът се явява носител на тези вземания и ответницата може да извършва валидно плащане на ищеца, което да има погасителен ефект.

По основателността на предявените искове.

Относно искът, с правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗПотр. и цена 314,54 лева по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземането, за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът е неформален и реален договор. Като реален договор, заемът се счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие /едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи/, а когато въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора. При исковете по договори за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съществуването на процесното притезателно материално право, е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване, при условията на пълно и главно доказване, които, в случай на Договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. ЗЗД, са както следва: 1/съществуване между страните по делото на валидно облигационно правоотношение; 2/дадена от ищеца и получена от ответника въз основа на Договор за заем парична сума и 3/изискуемост на поетото насрещно задължение от ответника да върне предоставената сума в уговорен срок. В тежест на ответника е да проведе пълно и главно насрещно доказване, че задължението му е погасено – в случая чрез установяване на плащане в уговорените срокове на дължими месечни вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.

На първо място от събраните писмени доказателства, настоящият състав приема, че между „Микро кредит“ АД и В.Р.Г. е сключен валиден Договор за паричен заем, при Общи условия. Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че по своята същност същият е търговски по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като едната от страните е търговец и сделката е сключена с оглед упражняване на търговската му дейност. Процесния договор има характеристиката на Договор за потребителски кредит – по смисъла на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.5.2010г./, който урежда особени изисквания при предоставяне на паричен заем. Към момента на сключване на процесния договор е действал и Закон за защита на потребителите /обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010г./, който урежда защита на особена категория длъжници. Процесния договор попада в обхвата на регулация на тези два закона, поради което и всички техни предписания го обвързват, при което подлежи на служебна преценка за нищожност относно противоречие на закона или в нарушение на добрите нрави, като неравноправност на договорни клаузи.

Противоречие със закона, като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е противоречие не със закона изобщо, а с конкретна и нещо повече - императивна правна норма. От своя страна не всяко противоречие със закона е основание за нищожност, а само случаите, в които предметът на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона. Противоречие със закона е налице и когато има противоречие с правен принцип, който макар и да не e изрично формулиран, е въплътен в много отделни правни норми и е част от действащата правна система. Относно изискванията към договора за потребителски кредит намират приложение разпоредбите на чл. 22 и чл. 24 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - т. 12 и т. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 т. 7 - т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай от съдържанието на представения по делото Договор за заем CrediHome № 1161-10097729, сключен между „Микро кредит“ АД, и В.Р.Г. съдът прави извода, че е налице Договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г.). При детайлното изследване съдът не установи нарушение, на който и да било от законовите текстове, при които договорът би бил недействителен - процесният договор е сключен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, на разбираем език и съдържа всички изискуеми от закона уговорки, а съдържанието на неговите клаузи, с които ответникът е запознат, са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори.

Нищожност поради нарушение на добрите нрави съдът следва да преценява с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗПК, изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които също водят до тяхната нищожност. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителски договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно, доколкото принципът на законността в българското гражданско процесуално право, прогласен в чл. 5 ГПК, доминира над останалите принципи в гражданския процес, в случая над диспозитивното начало по чл. 6 ГПК, а предвид, че императивните процесуални норми, свързани с валидността и допустимостта на съдебното решение, са толкова съществени, то съдът е длъжен да следи служебно за спазването им във всяка фаза от развитието на делото – в този смисъл е т. 1 от ТР № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесният случай, от ангажираните от ищеца – кредитор доказателства в тази посока, се установява, че Договорът за предоставяне на паричен заем е сключен по предложение направено от заемателя, каквото е приложеното на стр. 22 от делото „Искане за заем CrediHome № 1161-10097729“ от 17.03.2015 г., съгласно което заемателят е предложил параметрите на желания заем, които съответстват на договорените, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху съдържанието им.

Предвид изложеното съдът намира, че не се установи наличието на основание за недействителност, в частност – нищожност, поради противоречие със закона или в нарушение на добрите нрави, като неравноправност на клаузи в Договор за заем CrediHome № 1161-10097729, сключен между „Микро кредит“ АД, и В.Р.Г., на което и да било от основанията изброени в ЗПК, респективно, че по някакъв начин са били нарушени правата на ответницата, в качеството и на потребител по този договор.

От събраните доказателства, настоящият състав приема за доказано, че тъй като цесията на спорното вземане извършена на 10.09.2015 г., с опис – Приложение 1, към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит“ АД, като продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, /с правоприемник „Агенция за събиране на вземания” ЕАД/, е съобщена на ответника - длъжник в съответствие с изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с писмо изх. № УПЦ – П – МКР/1161-10097729 от 15.09.2015 г., изпратено от „Микро кредит“ АД, чрез упълномощеното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и е получено от него на 11.01.2017 г., като приложение към настоящата искова молба, то между страните по делото: „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и В.Р.Г., е налице валидно облигационно правоотношение по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729“ от 17.03.2015 г., като към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК титуляр на вземането, е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

На второ място, с оглед твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението си по договора, следва по делото да се докаже даването на сумата. Установяването на този факт е в тежест на ищеца. От съдържанието на Договор CrediHome № 1161-10097729“ от 19.03.2015 г., се установява, че на ответницата е предоставен заем в размер на 350 лв., който тя се е задължила да погаси на 9 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 43.58 лева. Процесният Договор не е оспорен като неавтентичен /в частта относно подписа на В.Р.Г./, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателката, която се е задължила да върне на заемодателя заетата сума, което е удостоверено с подпис на В.Р.Г. в самия договор. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът е доказал съществуването на твърдяното провоотношение по договора за заем, превърнало се в задължение на ответницата за връщане на сумата. Ответницата не е доказала, че е изпълнила задълженията си по договора.

На трето място основателността на искова претенция на заемодател по договор за заем е предпоставено и от установяване по делото настъпила изискуемост предвид, че предмет на заявлението по чл. 410 ГПК трябва да бъде падежирано вземане, което означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда. Изискуемостта на вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК по договор за заем може да се изведе или от настъпила предсрочна изискуемост или от изтичане на срока за връщане на заетата сума. Съгласно клаузата на чл. 20 от Общите условия, представляващи неразделна част от процесния Договор CrediHome № 1161-10097729 от 19.03.2015 г., и приети от заемателя: „При неплащане на …. на две месечни вноски, и считано от падежната дата на … втората непогасена месечна вноска, …., всички вземания на Заемодателя по всички усвоени и незаплатени от Заемополучателя към съответния момент заеми стават предсрочно изискуеми в целия им размер, вкл. неплатените погасителни вноски, дължими по тях неустойки или законната лихва за забава и всички остатъци до края на срока на съответните заеми вноски“. Съдът намира, че с посочената клауза е предвидена хипотеза на предсрочна изискуемост, а предвид доказаната по делото забава в плащането на задълженията по заема (неплащане на две месечни вноски, считано от падеждата дата на втората непогасена месечна вноска – 17.06.2015 г.), се е сбъднал обективния факт на условието предвидено в чл. 20 от Общите условия. По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на вземане по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, ВКС е постановил редица определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които, съгласно ТР № 1/19.02.10 г., постановено по тълк. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, представляват задължителна за съдилищата практика /определения № 166 от 17.02.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 109/2012 г., I т. о., ТК, № 264/7.05.09 г. по ч. т. д. № 210/09 г. на I т. о., № 118/24.02.09 г. по ч. т. д. № 25/09 г. на II т. о., № 693/16.11.09 г. по ч. т. д. № 731/09 г., № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. № 618/09 г. на II т. о., № 533/8.07.11 г. по ч. т. д. № 307/11 г. на II т. о. и решения № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г. на II т. о. и № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г. на II т.о./. В тях безпротиворечиво се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на правомощието на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Наличието на обективната предпоставка е необходимо, но не е достатъчно, условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем и е нужно нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно право, установено в полза на кредитора, освен ако в договора не съществува уговорка в противния смисъл. Разяснено е и че настъпилата предсрочната изискуемост може да се изведе от клаузите на договора за кредит, каквото тълкуване в случая не може да се направи. Това е така, тъй като във всички клаузи от договорния регламент, касаещи правото на заемодателя да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсва клауза за автоматизъм и така уговорената клауза в чл. 20 от Общите условия има диспозитивен характер, поради което предсрочната изискуемост може да настъпи при осъществяване на фактическия състав на клаузата, не автоматично, а е необходимо отделно изявление на заемодателя. В този смисъл, настоящият състав счита, че за да настъпи предсрочната изискуемост е следвало, заемодателят, като страна, в чиято полза е договорено едностранното потестативно право, да преоформи задълженията в предсрочно изискуеми, като прояви активно поведение и доведе до знанието на длъжника упражненото от него право и едва след това да упражни процесуалните си права, следващи от чл. 410 ГПК. Това в настоящия случай не е надлежно удостоверено, тъй като липсва документ, от който да е видно, че заемодателят е уведомил заемателя за допуснатото просрочие. Отделно от изложеното следва изрично да се отбележи, че от данните в Заявлението по чл. 410 ГПК се установява, че заявителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение основавайки се не на настъпила предсрочна изискуемост на вземането, а на изтекъл на 17.12.2015 г. срок по Договор CrediHome № 1161-10097729“ от 19.03.2015 г., което води до извода, че изискуемост на заема е настъпил на посочената дата, поради което следва да се приеме за установено, че вземането е с настъпил падеж, поради което В.Р.Г. дължи сумата по Договор CrediHome № 1161-10097729 от 19.03.2015 г., за която е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД 2109/2016 г., по описа на ШРС.

Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи, освен възникването на облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, така и вземането си по размер. Съдът приема за установено и доказано по делото, че по Договор CrediHome № 1161-10097729 от 19.03.2015 г., ответникът е получил сумата от 350.00лв. и е платил в срок една погасителна вноска, като от неоспореното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задължението му към замодателя по този договор е в претендирания размер от 314.54 лева.

Относно искът, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 9,19 лева - лихва за забава по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., за периода: от 30.11.2015 г., до 24.08.2016 г.;

В исковата молба ищецът претендира лихва върху главницата по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., за периода: от 30.11.2015 г., до 24.08.2016 г., в размер на 9,19 лева, като се позовава на забава на ответника в изпълнението на конкретно задължение – връщане в цялост и в срок на заетата сума. По правната си природа претендиратната лихва е обезщетение за вредите от забава поради неизпълнение на парично задължение, тъй нар. „мораторна лихва“ - съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В общия случай мораторни лихви по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължат, при забава в изпълнението на парични задължения, наред с главното задължение, не само върху главния дълг, но при забава в изпълнението на всички акцесорни вземания - както договорни лихви, неустойка, така и върху други обезщетения, но в процесния случай съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение - при нормално развитие на облигационното отношение /при срочно изпълнение на парично задължение/ обезщетителната /мораторната/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи. Това задължение възниква не от договора или от закона, с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата – т. е. обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата. Следователно при забавено изпълнение на целия дълг, кредиторът следва да реализира по съдебен ред вземането си за лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като при липса на уговорка между страните не може да прихваща изпълнението срещу непризнато обезщетение. В този смисъл, законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Искът за мораторна лихва е акцесорен спрямо искът за главницата. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено. Предпоставките за уважаването на иска за мораторна лихва са: основателност на иска за главницата и ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване на главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда, както и размера на претенцията. Денят на забавата се определя съобразно разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, според която при срочно задължение длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а ако задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. Следователно ищецът доказва, освен основанието, от което произтича вземането му за лихва, т. е. договора, така и забавата. Доказването на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на главното вземане, като, ако главното вземане е с определен срок, то доказването се осъществява с договора /арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. В процесния случай главното задължение е, на първо място, периодично, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД – страните по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., са договорили, че връщането на заема е на месечни вноски, всяка с падеж 17 число на месеца, от който момент става изискуема, като датата на първото плащане е 17.04.2015 г., и на второ място срочно - има договорен краен срок за връщане на цялата заета сума - 17.12.2015 г., на която дата е настъпила изискуемост на целия остатък от заема, чийто размер възлиза на 314.54 лева. Остатъкът по заема не е обявен за предсрочно изискуем, следователно началният момент на забавата на длъжника е денят на изискуемостта - 17.12.2015 г., а крайният момент е денят на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съд, което в процесния случай е 03.08.2016 г., когато в РС – Лом по реда на чл. 410 ГПК е регистрирано под № 12430 Заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въз основа на което е образувано ЧГД № 1354/2016 г., по описа на същия съд.

Предвид изложеното искът е частично основателен – за периода от 17.12.2015 г. до 02.08.2016 г. и неоснователен за времевите периоди от 30.11.2015 г. до 17.12.2015 г. и от 03.08.2016 г. до 24.08.2016 г.. В този смисъл размерът на претенцията възлиза на 20.14 лева, изчислена от съда с програма Електронен калкулатор, като предвид диспозитивното начало в гражданския процес искът следва да бъде уважен в предявения размер от 9.19 лева.

Относно исковете, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 280 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 30,80 лева – неплатени вноски, за периода: от 17.05.2015 г. - падеж на първа неплатена вноска, до 17.12.2015 г. - падеж на последна вноска, и с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 459, ал. 1 КЗ и цена 8,62 лева - застрахователна премия за периода: от 13.12.2015 г. - падеж на първа неплатена вноска, до 17.12.2015 г. - падеж на последна вноска, по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху вземанията, за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане;

Процесният Договор от 19.03.2015 г. за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729, по своя характер е ненаименован договор, който в същността си е сходен с Договора за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно разпоредбата на чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

По силата на сключения договор В.Р.Г., в качеството доверител, е възложила на „Микро Кредит“ АД, в качеството на довереник, да извърши две групи действия, изчерпателно изброени в т. 3 – 1/пакет „Преференциално обслужване“ и 2/Застраховка защита пакет „Злополука“, като е поела насрещно задължение да плати възнаграждение. Този договор е предходен от нарочно Искане от 17.03.2015 г., в което от довереника - В.Р.Г. са предложени условията за заплащане на услугата: за пакет „Преференциално обслужване“ - месечна вноска от 3.85 лева, за срок от 09 месеца и ден на плащане – 17 число и за Застраховка „Злополука“ - месечна вноска от 23.10 лева, за срок от 09 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора. При исковете по договори за реално изпълнение, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съществуването на процесното притезателно материално право, е обусловено от наличието на следните елементи от фактическия състав, подлежащи на установяване, при условията на пълно и главно доказване, които, в случай на Договор за поръчка, по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, са както следва: 1/съществуване между страните по делото на валидно облигационно правоотношение; 2/че доверителят дължи възнаграждение; 3/че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката – арг. от чл. 284, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ответника – доверител е да проведе насрещно доказване, като установи, че 1/задължението за плащане на уговорено възнаграждение е погасено – в случая чрез установяване на плащане в уговорените срокове на дължимите месечни вноски, ведно с надбавките, респ. наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца, както и 2/да докаже твърденията си че задължението на довереника не е изпълнено или е изпълнено лошо – в този смисъл е практиката на ВКС по аналогия при договора за изработка обективирана в Решение № 34/22.02.2010 г., ТД № 588/2009г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

На първо място от събраните писмени доказателства, настоящият състав приема, че между „Микро кредит“ АД и В.Р.Г. е сключен валиден Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729. Предмет на този договор за две групи правни действия, които довереникът - „Микро кредит“ АД се е задължил да извърши за сметка на доверителя - В.Р.Г.. Първата група действия са с продължително изпълнение, а втората е действие с еднократно изпълнение – сключване на застраховка, която сделка по своята същност има качеството на абсолютна търговска. Твърдението на процесуалният представител на ответника, че довереникът не е изпълнил нито едно от задълженията си по този договор и следователно плащане по него не се дължи, не се подкрепя от представените по делото доказателства, а доколкото тежестта на доказване е на ответната страна, се явява неоснователно. От съдържанието на приложената по делото Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС 320141161-10097729, се установява, че ЗК Уника Живот“ АД в качеството си на застраховател, чрез застрахователен посредник „Микро Кредит“ АД, за периода от 19.03.2015 г. до 19.12.2015 г., е покрил следните застрахователни рискове на застрахованото лице: Смърт, Трайна неработоспособност над 50 % и Временна неработоспособност вследствие на злополука, Смърт в резултат на ПТП. Процесната Застрахователна полица не е оспорена относно истинност, а доколкото „Микро Кредит“ АД е вписан като застрахователен агент в публичния регистъра на застрахователните агенти на КФН, то възражението на процесуалният представител на ответника, че не е имал право да бъде посредник по смисъла на чл. 150 КЗ е неоснователно.

На второ място от съдържанието на процесния Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729, от 19.03.2015 г., при сключването му доверителят - В.Р.Г. се е задължила да плати възнаграждение в общ размер – 242.55 лева, на 9 равни месечни вноски от по 26.95 лева всяка, с падеж 17 число на месеца, както следва: по 3.85 лева - за действия по пакет „Преференциално обслужване“ и по 23.10 лева - за Застраховка „Злополука“. Процесният Договор не е оспорен като неавтентичен /в частта относно подписа на В.Р.Г./, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Така безспорно се установява, че доверителят дължи възнаграждение.

На трето място задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. В случаите, когато довереникът е действал от името на довереника и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителя /арг. от чл. 292, ал. 1 ЗЗД/. Следователно, за отчета не е нужно да се прехвърлят права от доверителя на довереника. Доверителят следва само да предаде вещта или парите, които евентуално се намират още в негово държане - в този смисъл е практиката на ВСК обективирана в Решение № 208/9.07.2013г., ГД № 916/2012г. IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В процесния случай относно първата група действия, които са с продължително изпълнение, даването на отчет е предпоставено от активно поведение на доверителя, а относно второто действие, което е с еднократно изпълнение то задължението за даване отчет е изпълнено със сключване на застраховка и предаване на полицата.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая ищецът е доказал съществуването на твърдяното провоотношение по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1161-10097729, от 19.03.2015 г., превърнало се в задължение на ответницата за плащане на договорената сума. Ответницата не е доказала, че е изпълнила изцяло задълженията си по този договор. От неоспореното заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията към ищеца по този договор са в размер от 39.42 лева, от които: 1.00 лева - договорна лихва, 3.85 лв. – по пакет „Преференциално обслужване“ и 34.57 лева - по пакет „Застраховка“. При ненаправено искане за изменение, по реда на чл. 214 ГПК, исковете са частично основателни, както следва: по пакет „Преференциално обслужване“ - до установения размер от 4.85 лв. и неоснователен до претендирания размер от 30,80 лева, а по пакет „Застраховка“ - до претендирания размер от 8,62 лева.

Относно искът, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД и цена 11,75 лева - лихва за забава върху главниците по исковете по Договор за допълнителни услуги, за периода: от 18.05.2015 г. до 24.08.2016 г.

Предпоставките за уважаването на този иск са: основателност на иска за главницата и ищецът да посочи периода, за който се претендира лихвата, чийто размер се свързва с възникване на главното парично задължение, като началният момент е деня на забавата на длъжника, а крайният момент - датата на предявяване на исковата молба в съда, както и размера на претенцията.

Размерът на исковата претенция е 11.75 лева определена от ищеца като законна лихва върху цената по исковете по Договора за допълнителни услуги в общ размер от 39.42 лева: 30,80 лева - по пакет „Преференциално обслужване“ и 8,62 лева - по пакет „Застраховка“. Предвид, че общия размер на главните парични задължения са частично основателни /до 13.27 лева и неоснователни до пълно предявения размер от 39.42 лева/, както и че главните парични задължения са периодични, по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с краен срок - 17.12.2015 г., а остатъците по исковете не са обявени за предсрочно изискуеми и началният момент на забавата на длъжника е денят на изискуемостта - 17.12.2015 г., а крайният момент е до денят на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съд - 02.08.2016 г., то искът за мораторна лихва е частично основателен върху доказания размер от 13.27 лева и за периода от 17.12.2015 г. до 02.08.2016 г. и неоснователен до пълно предявения размер от 39.42 лева и за времевите периоди от 30.11.2015 г. до 17.12.2015 г. и от 03.08.2016 г. до 24.08.2016 г..

В този смисъл размерът на претенцията възлиза на 0.86 лева, изчислена от съда с програма Електронен калкулатор, като искът до пълно предявения размер от 11.75 лева следва да бъде оставен без уважение.

Относно искането за законна лихва върху главниците по три от исковете.

Ищецът претендира присъждане на законна лихва върху главниците по три от исковете като е посочена начална дата - 24.08.2016 г. до окончателно плащане на задължението. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес искането следва да бъде уважен считано от този начален момент.

Относно разноските

Ищецът претендира разноски в общ размер 750.00 лв., от които 325 лева разноски в заповедното производство: 300 лева - юрисконсулстско възнаграждение и 25 лв. - държавна такса и 425 лева разноски в исковото производство: 225.00 лв. - държавна такса; 100 лв. - възнаграждение за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като за последните има представен списък по чл. 80 ГПК. При този изход на спора, предвид частична основателност на исковата претенцията, в тежест на ответника следва да бъде присъдена сумата 676.28 лева, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК.

На ответника, по реда на ЗПП, е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат определен от Адвокатски съвет при АК – Шумен. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК, ако претенцията на лицето, получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК означава, че съдът не може да се произнесе по тези разноски при постановяване на решението си, защото към този момент възнаграждението от страна на НБПП все още не е изплатено (според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата - възнаграждението се изплаща след приключване на производството пред съответната инстанция, т. е. след постановяване на решението). Следователно произнасянето от страна на съда за присъждане на разноски в полза на НБПП следва да се извърши по реда на чл. 248 ГПК - чрез изменяне на СР в частта за разноските, с определение, като за целта следва от НБПП да се подаде молба в срока за обжалване, а предвид частично неблагоприятния за ответника изход на спора възнаграждението на адвоката следва да се разпредели съразмерно на уважената/отхвърлена част от иска, като ищецът ще дължи частта, съразмерна на отхвърлената част, а ответникът не следва да възстановява на НБПП направените разноски за възнаграждение на адвоката – в този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана в Опр. № 136/27.06.2016 г., ЧГД № 2039/2016 г., 2 г. о., по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, Опр. № 131/24.06.2016 г., ЧГД № 2020/2016 г., 2 г. о., по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и др.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Признава за установено, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, че В.Р.Г., с ЕГН: ********** ***, дължи на ответника сума в общ размер на 338.06 лева (триста тридесет и осем лева и шест стотинки), от която сумата 314,54 лева (триста и четиринадесет лева и петдесет и четири стотинки) - главница по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., на основание по чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 143 ЗЗПотр., ведно със законна лихва върху сумата за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане; сумата 9.19 лева (девет лева и деветнадесет стотинки) - лихва за забава върху главницата от 314.54 лв. по Договор за заем CrediHome № 1161-10097729/19.03.2015 г., за периода: от 17.12.2015 г. /датата на изискуемост на заема/, до 02.08.2016 г./датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК/, на основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата 4.85 лева (четири лева и осемдесети пет стотинки) - главница за пакет „Преференциално обслужване“ по Договор за допълнителни услуги, на основание чл. 280 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху сумата за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане, и отхвърля иска за разликата над 4.85 лв. до пълния предявен размер от 30.80 лв., като неоснователен; сумата 8,62 лева (осем лева и шестдесет и две стотинки) - застрахователна премия за пакет „Злополука“ по Договор за допълнителни услуги, на основание чл. 459, ал. 1 КЗ, ведно със законна лихва върху сумата за периода от 24.08.2016 г., до окончателното плащане и сумата 0.86 лева (осемдесет и шест стотинки) - лихва за забава върху главници за пакет „Преференциално обслужване“ и за застрахователна премия - пакет „Злополука“ по Договор за допълнителни услуги, за периода: от 17.12.2015 г. до 02.08.2016 г., на основание чл. 86 ЗЗД, и отхвърля иска за разликата над 0.86 лева до пълния предявен размер от 11.75 лева и за времевите периоди от 30.11.2015 г. до 17.12.2015 г. и от 03.08.2016 г. до 24.08.2016 г., като неоснователен, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 1147/24.08.2016 г. по ЧГД № 2109/2016 г.

Осъжда В.Р.Г., с ЕГН: ********** ***, да плати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр. София, бул. “Петър Дертлиев”, № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 676.28 лева (шестстотин седемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки), съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от 07.02.2017 г., на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 2109/2016 г., по описа на ШРС да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.

Районен съдия: