467/18.7.2017г.
Гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На единадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3206 по
описа на ШРС за 2016 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Производството
по настоящото дело е образувано по първоначално предявен иск от „В.**“ ООД, адрес на управление: гр.Шумен
ул.“С. В.“ № *, ЕИК *** ,представлявано от С. П. С. , чрез адв. Б. С.,
срещу „А. Ч. М.“ АД- Шумен, с ЕИК *** , с
посочено основание чл. 422 от ГПК, по повод депозирано възражение по заповедно производство по ч.гр.д № ***/2016г. при ШРС.
С
разпореждане от ***г. на ШРС и при
извършена проверка за редовност на молбата, както и след запознаване с
материалите по гр.д
№ ***/2016г. на ШРС, съдът
констатирал, че с определение от ***г., издадената на основание чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение на парично задължение №*** от ***г., е обезсилена
и е дал възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от предявения иск .
Със заявление вх. № *** от ***г. ищецът е заявил, че
изменя иска си от установителен на осъдителен и желае ответникът да бъде осъден да заплати
на „В.-**“ ООД- Шумен, сума в размер на 2336,40лв., дължима по фактура № *** от ***г., издадена
от ищеца по покупко-продажба, при която е предал, а ответникът е получил стока,
но не е платил дължимата парична сума за продажба на арматура N20,
на обща стойност 2336,40лв.,
с включен ДДС.
В
заявлението, конкретизиращо депозираната искова молба, ищецът сочи, че с
ответника са в търговски взаимоотношения по повод търговска доставка и продажба
на арматура N20. Твърди, че по осъществена покупко-продажба, е предал, а
ответникът е получил стока- арматура N20, но не е платил
дължимата парична сума на обща стойност 2336,40лв.,
с включен ДДС, като за продажбата била съставена фактура № *** от ***г.
Моли, за решение, с което ответникът „А.
Ч. М.“ АД, с ЕИК ***, адрес на управление:гр.Шумен, ул.“А. К.“ №*,
представлявано от Д.Д., да
бъде осъден да заплати на „В.-**“ООД- Шумен, сума в размер на 2336,40лв. Претендира
и деловодните разноски в настоящото производство и по заповедно производство по
ч.гр.д № ***/2016г .Прилага писмени доказателства.
В
предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че няма
доказателства за реализирана между страните продажба, тъй като такава не била
приета от дружеството, не е била заведена в складовите регистри и не е
възниквало задължение за плащане. Оспорва представителната власт на лицето Н. Г.,
от чието име е положен подпис във фактурата. Сочи, че към момента на
подписването, посоченото лице е действало без представителна власт от името на
търговеца, поради което, веднага след узнаването за сделката, търговецът се е
противопоставил и не е потвърдил действията. Моли съда да отхвърли предявеният
иск, както и искането за присъждане на разноските, включително и по заповедното
производство.
От събраните доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема,
че между двете търговски дружества са съществували
търговски отношения по силата на които ответникът е закупувал стоки –желязо с
различни профили или арматура от ищеца и е заплащал от своя страна цената на
стоките. Горното обстоятелство съдът установява от представените по делото, от страна
на ищеца, писмени доказателства – копия от фактури и копие на извлечение по
сметка от счетоводството на ищеца. Спори се относно това, дали между страните са налице търговски отношения по повод конкретната фактура № ***/***г. издадена от ищеца.
По делото е представено
заверено копие на фактурата № ***/***г. като
се твърди, че ищецът е предал описаното
в нея количество стока на ответника, като доказателство за което е положен
подпис на ***г. От своя страна ответникът заявява, че не му е предадена стоката,
описана в процесната фактура и не е възникнало за него задължение да заплати
посочената във фактурата цена, като твърди, че лицето, положило подпис върху
фактурата, не е разполагало с представителна власт за това.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
като в заключението, поддържано от вещото лице, неоспорено от страните и прието в съдебно
заседание, експертът заявява, че за извършената търговска продажба на арматура N-20, ищецът „В.-**“ООД е издал фактура с № *** от ***г., на обща стойност 2336,40лв., която е
осчетоводена в дружеството и е включена в Дневника за продажби на ищеца за
данъчния период, съответен на месеца на издаването й –м. 12.2011г. Към момента
на извършване на ССЕ, фактурата е изцяло неплатена.
Експертът
също сочи, че процесната фактура не е осчетоводена в дружеството- ответник „А. Ч. М.“ АД с ЕИК *** и не е включена в Дневника за покупки за м. 12.2011г. Не е включена
и в дневниците за покупки през следващите 12 данъчни периода. Процесната
фактура, издадена от ищеца В.-**“ ООД, не е
осчетоводена в дружеството- ответник „А.
Ч. М.“ АД, с ЕИК *** и в годините след 2011г. до
2016г.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС, по чл. 290 от ГПК /решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. №
991/2009 г. на ВКС, II т. о. и решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. №
380/2008 на ВКС, I т.о..
и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., както
и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС / фактурата е
годно доказателство за установяване на договора за търговска продажба в
случаите, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката,
като отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването
й в дневника за покупко–продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит,
представлява недвусмислено признание за задължението и доказва неговото
съществуване. В конкретния казус, обаче не сме изправени пред наличие на такова
недвусмислено признание. Фактурата по принцип може да се приеме като
доказателство, установяващо договор за продажба, доколкото законът не изисква специално сключен писмен
договор за продажба на движими вещи , но в настоящия случай, въпреки, че процесната
фактура съдържа необходимите елементи–вид на стока, стойност, начин на плащане,
имена на лица, положили подписи, време и място, съгласно заключението на експертизата
по делото не е осчетоводена в дружеството на ответника, не само към месец
декември 2011г. месеца на издаването й, но и в годините след 2011г. до 2016г.
Разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ приема, че търговецът потвърждава действията на лице, действало
от негово име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след
узнаването на тези действия. В настоящия казус съдът приема че, не може да се
направи и такъв извод, като същевременно
не може и да се презумира знанието и съгласието на ответника именно поради неосчетоводяването
и невписването на фактурата в дневника за покупко-продажби./ в този смисъл е
Решение № 46 от 27.03.2009г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 96 от 26.11.2009г. на ВКС, I т.о.по т.д. № 380/2008 ТК /. Поради изложеното
съдът приема, че ищецът не доказа по безспорен
и категоричен начин, че е предал стоката, описана във фактура № ***/***г. на ответника и е
възникнало задължение за заплащане на сумата. В тази насока съдът не кредитира
и показанията на разпитания свидетел К. в съдебно заседание от ***г. доколкото
са в противоречие с останалите доказателства по делото.Поради изложеното предявеният осъдителен иск по чл. 327, ал.1 от
ТЗ, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските, направени по
ч.гр. д. № ***/2016г. по описа на ШРС, съдът намира за неоснователно, доколкото
е предявен осъдителен иск, а не сме в производство по чл. 422 от ГПК, съобразно
депозираното заявление
вх. № *** от ***г. на ищеца .
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК и при това развитие, ищецът
следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 393,54 лв., изчислено съобразно нормата на чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.-**“ООД, адрес на
управление: гр.Шумен ул.“С. В.“ № 2 ЕИК ***, представлявано от С. П. С.,
чрез адв. Б. С., срещу „А. Ч. М.“ АД, с ЕИК ***, адрес на управление:гр.Шумен, ул.“А. К.“ №*, представлявано
от Д.Д., осъдителен иск с правно основание чл.327 и сл. от ТЗ, за
заплащане на сумата от 2336,40лв. по фактура № ***/ ***г., като НЕДОКАЗАН
И НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „В.-**“ ООД, адрес на управление: гр.Шумен ул.“С. В.“ № 2 ЕИК ***, представлявано от С. П. С., чрез адв. Б. С., ДА ЗАПЛАТИ НА „А. Ч. М.“ АД, с ЕИК ***, адрес на управление:гр.Шумен, ул.“А. К.“ №*, представлявано от Д.Д., сумата от 393,54 лв./ триста деветдесет и три лева и 54 стотинки /- представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: