Р Е Ш Е Н И Е

298/17.5.2017г.,            Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 20 (двадесети) април                                                                Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3275 по описа за 2016 година,

за да се произнесе, взе предвид следното: 

            Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.

            В исковата молба ищецът „Балканстрой-инженеринг“ ООД гр. Кърджали, представлявано от Д.И.А. твърди, че през 2014 г. сключил с ответника – „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от Д.Й.Д. договор за продажба. Впоследствие, поради негово неизпълнение на задължението му да плати навреме продажната цена, ответното дружество предявило претенциите си по съдебен ред, като било образувано гр.д. № 712/2015 г. по описа на ШРС. В хода на същото, ищецът представил платежно нареждане, с което доказвал плащане на претендираната сума в размер на 2904,84 лв. на 01.04.2015 г., но съдебният състав не кредитирал това писмено доказателство. По делото било постановено решение, впоследствие потвърдено от въззивната инстанция, по силата на което „Балканстрой-инженеринг“ ООД било осъдено да заплати на „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД гр. Шумен сума в общ размер на 3162,84 лв., като били уважени предявените главен и акцесорен иск, като ответната страна по това дело била осъдена да плати и разноски в размер на 1364,85 лв. Въз основа на издадените му изпълнителни листи за тези суми, ответникът образувал две изпълнителни дела -                     № 112/2016 г. и № 187/2016 г., и двете по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 775 на КЧСИ. По първото от тях, ищецът повторно и без основание принудително платил отново сума в размер на 2904,84 лв., платена от него още на 01.04.2015 г., както и лихва в размер на 333,58 лв. вместо дължимата такава в размер на 2,42 лв. По изп.д. № 187/2016 г. едноличното дружество платило присъдените в полза на ответника разноски по гр.д. № 712/2015 г. по описа на ШРС. Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 3236,00 лв., представляваща получена от „Ди Ай Ди – Билдинг“ ЕООД сума при първоначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендира и плащане на деловодните разноски. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на претенцията му, прави искане за намаляване на платеното от ответника адвокатско възнаграждение.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си подава отговор на исковата молба. Същият счита, че предявения иск е недопустим, тъй като е налице формирана сила на пресъдено нещо, поради което моли производството по делото да бъде прекратено. Освен това, намира претенцията за неоснователна, тъй като не е  получавал два пъти претендираната сума. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени деловодните разноски, като също прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното гр.д. № 712/2015 г. по описа на ШРС е, че същото е образувано по предявени от „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД гр. Шумен срещу „Балканстрой-инженеринг“ ООД гр. Кърджали обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 294 от ТЗ. Цената на първия от тях, представляваща продажна цена по сключен между страните договор за търговска продажба била в размер на 2904,84 лв. В хода на производството, ищецът по настоящия спор, представил като писмено доказателство платежно нареждане от 01.04.2015 г. за сума в размер на 2904,84 лв., като твърдял, че по този начин изпълнил задължението си. С Решение                         № 1630/06.10.2015 г. по гр.д. № 712/2015 г., влязло в сила на 02.02.2016 г., „Балканстрой-инженеринг“ ООД било осъдено да заплати претендираните суми по главния и акцесорния иск – 2904,84 лв. главница и 258,00 лв. лихви за забава за периода 15.05.2015 г. – 29.03.2015 г. решаващият състав е приел за неоснователно направеното от последното дружество възражение за плащане, като е посочил, че платежното нареждане не съдържа реквизити, а също така вещото лице по назначената по делото експертиза е заявило, че в счетоводството на „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД гр. Шумен не е отразено плащане на 01.04.2015 г. Въз основа на влязлото в сила решение, както и на постановеното определение № 511/22.02.2016 г. по гр.д. № 712/2015 г., с което решението било изменено в частта му за разноските, ищецът по посоченото дело се снабдил с два изпълнителни листа – от 16.03.2016 г. за присъдените с решението суми  и от 13.05.2016 г. за присъдените с определението разноски. Въз основа на същите, по молба на едноличното дружество били образувани изп. д. № 112/2016 г. и № 187/2016 г., и двете по описа на ЧСИ Я.Б., рег. № 775 на КЧСИ. Не се спори между страните, а и от платежни нареждания от 25.05.2016 г. и 26.05.2016 г., и извлечение от банковата сметка на ищеца за периода 09.05.2016 г. – 31.05.2016 г. се установява, че „Балканстрой-инженеринг“ ООД платило по сметка на посочения ЧСИ сума в размер на 4659,20 лв. Поради пълното погасяване на задълженията по изпълнителното дело, съдебният изпълнител прекратил производството по изп.д. № 112/2016 г. с постановление от 02.06.2016 г. По делото е представено извлечение от банковата сметка на „Балканстрой-инженеринг“ ООД в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г., в което е отразено, че на 01.04.2015 г. бил извършен превод на сума в размер на 2904,84 лв., като бенефициент е посочено „Ди Ай Ди – билдинг“, а като основание за плащане – фактура № 320/29.04.2014 г.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            Ищецът твърди, че в негова полза се е осъществил института на неоснователното обогатяване. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, ищецът следва да докаже: наличност на обедняване на ищеца и обогатяването на ответника, начална липса на основание за имущественото разместване, и обеднелият да не разполага с друга възможност за правна защита.

            Доказа се, че „Балканстрой-инженеринг“ ООД и „Ди Ай Ди билдинг“ ЕООД били страни по сключен между тях през 2014 г. договор за търговска продажба. Поради неизпълнение на задълженията на купувача – ищец в настоящото производство, ответникът упражнил правото си на иск и предявил претенциите си пред ШРС. Същите били напълно уважени при постановяване на решение по образуваното гр.д. № 712/2015 г. по описа на ШРС, като било отхвърлено възражението на „Балканстрой-инженеринг“ ООД за погасяване на задълженията му по договора поради извършено плащане. В хода на образуваните впоследствие изпълнителни производства, ищецът платил изцяло задълженията си за главница, лихви и разноски и същите били прекратени. Същият счита, че извършил принудителното плащане по изпълнителното дело на сума в размер на 2904,84 лв. без основание, тъй като вече е платил тази сума. Освен това, поради по-ранното плащане не дължал и законна лихва върху главницата в платения от него размер, а такава само за периода 30.03.2015 г. – 01.04.2015 г. в размер на 2,42 лв.

            Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 55, ал 1 от ЗЗД поради формирана сила на пресъдено нещо, се явява неоснователно. В разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК са посочени изрично възраженията, спрямо които се формира сила на пресъдено нещо, като възражението за погасяване на задължението поради плащане не е сред тях.

            Основният въпрос в настоящото производство е: налице ли е извършено плащане на дължима продажна цена по договор за търговска продажба от страна на „Балканстрой-инженеринг“ ООД  в полза на „Ди Ай Ди билдинг“ ЕООД на 01.04.2015 г. В тази насока, ищецът се позовава на представените платежно нареждане и извлечение от собствената си банкова сметка. ***, спрямо сключения между тях договор е  приложима разпоредбата на чл. 305 от ТЗ, според която когато плащането се извършва чрез заверяване на сметка, плащането се счита извършено със заверяване на сметката на кредитора, тоест, от момента на преминаване на сумата в патримониума на същия. В настоящото производство ищецът не ангажира доказателства, сочещи, че банковата сметка на ответника била заверена със сумата 2904,84 лв., поради което съдът намира за недоказано, че на 01.04.2015 г. е извършено плащане на уговорена между страните продажна цена. Ето защо, платените впоследствие от „Балканстрой-инженеринг“ ООД суми в хода на образуваните срещу него изпълнителни дела – главница, лихви и разноски, са платени въз основа на законосъобразно извършени действия по принудително изпълнение на негови задължения.

            Предвид гореизложеното, съдът намира за недоказано по делото наличието на предпоставките, необходими за осъществяване на института на неоснователното обогатяване, а именно – намаляване на имуществото на ищеца, увеличаване в имуществото на ответника със сума в размер на 3236,00 лв. и липса на основание за това имуществено разместване.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не бе доказано наличието на предпоставките, необходими за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во, поради което същият се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По искането на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат:

            Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, който предвижда, че възнаграждението не може да бъде по-ниско от размера, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, минималният размер на възнаграждението възлиза на 456,52 лв., а уговореният и платен от ответника на пълномощника му адвокат – 460,00 лева. Съдът, след преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер. Още повече, платеното възнаграждение е близко до минималното предвидено такова. Изложените съображения обуславят извода за неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 460,00 лева.

По разпределението на разноските по делото:

Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК не се представя и от двете страни.

            На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по настоящото дело, в размер на 460,00 лева.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАЛКАНСТРОЙ – ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД с ЕИК …, със седалище гр. Кърджали, адрес на управление гр. Кърджали 6600, обл. Кърджали, ул. „Булаир“ № 27, ет. 2, представлявано от Д.И.А., със съдебен адресат – адв. М.С. от КАК, гр. Кърджали, бул. „***“ № 77, бл. „***“ ет. 1, вх. Г, ап. 52 срещу „ДИ АЙ ДИ – БИЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, бул. „***“ № 15, ап. 4, представлявано от Д.Й.Д. иск с правно основание                 чл. 55, ал. 1, предложение 1-во за сумата 3236,00 лв. (три хиляди двеста тридесет и шест лева), представляваща получена от „Ди Ай Ди – Билдинг“ ЕООД сума при първоначална липса на основание, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА „Балканстрой – инженеринг“ ООД да заплати на „Ди Ай Ди – билдинг“ ЕООД направените деловодни разноски по настоящото дело, в размер на 460,00 лв.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                                              Районен съдия: