Решение по Гражданско дело 3280/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

792/31.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на десети октомври, две хиляди и седемдесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3280/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск, с правно основание чл. 48, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, от Ю.Б.Г., действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител Н.П.Г., против Е. Т.Ф., чрез родителите му Т.Ф.А. и В.Б.А., за присъждане на обезщетение в размер на 3 047 лв. - имуществени и неимуществени вреди причинени от деликт извършен от не навършило пълнолетие дете, което живее заедно с родители упражняващи родителските права, ведно със законната лихва върху главницата считано от увреждането – 28.07.2016 г. до окончателното плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответниците Т.Ф.А. и В.Б.А. били родители на малолетния Е. Т.Ф.. На 28.07.2016 г. около 20.20 часа ищецът бил с приятели пред заведение „Шуменски катми“, пл. “Освобождение“, гр. Шумен и разговарял с А. М.. След приключване на разговора тръгнал в посока ул.“Цар Освободител“. Когато стигнал до № 114 срещу него излезли три момчета, от които познал Е.. Поздравил го. Един от спътниците на Е. го попитал за каква му е А.. В този момент Е. го ударил с юмрук в лицето. Ударът попаднал в устата. Потекло му кръв. Уплашил се, защото били трима, и побягнал. Те го подгонили, но той успял да се скрие в „Китайския ресторант“, от където се обадил на майка си за помощ. Същата вечер във Фейсбук /чат/, получил заплаха от Е.: „Пази се, ще има още!“. Заедно с майка си подал оплакване в РУ - Шумен. Била образувана преписка вх. № 1635/2016г, по описа на ШРП, по която получил Постановление за отказ да се образува наказателно производство, обосновано с обстоятелството, че към датата на деянието 28.07.2016 г. извършителят бил наказателно неотговорен. Преди произнасянето на прокурора Е. се обадил на майката на ищеца, като поискал да оттегли жалбата, защото за тях щяло да стане „много лошо“. На 01.08.2016 г. ищецът посетил стоматолог и съдебен лекар. За извършените прегледи му е издаденото СМУ № 204/2016 г., от което се установява, че от нанесени удари в лицето му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди, че възстановяването му протекло трудно. През първите няколко нощи, от силната болка в зъбите, устните и челюстта, не можел да спи. Не можел да се храни нормално и пиел само течности. Боляла го глава и пиел болкоуспокояващи. Бил изцяло на грижите на майка си и дядо си. Около един месец след побоя имал затруднения със зъба, боляло го при натиск, имал остра болка при пиене на студени напитки, имал нарушения на съня. От заплахите изпитвал страх, не излизал от вкъщи дълго време. Наложило се консултация в психологичен кабинета „К. К.“. След проведени изследвания е дадено заключение, че е налице „Остра стресова реакция с разстройство в адаптацията“, възникнало поради преживени тежки за възрастта и личността стресогенни събития, съпътствани от повишено безпокойство, напрежение и тревожност. С изложеното обосновава правен интерес от завеждане на иск срещу родителите на Е. Т.Ф., за причинените му след побой от техния малолетен син болки и страдания, като претендира да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 47 лева, от които 12 лв. - платена такса за преглед и 35 лв. - такса за СМУ, ведно със законната лихва върху главниците от датата на деянието 28.07.2016г, до окончателното плащане. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, от особен представител на ответниците, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, е подаден писмен отговор на исковата молба с изложени факти и обстоятелства, от които може да се направи извод, че считат исковата претенция за неимуществени вреди за частично основателна, а за имуществени вреди за неоснователна и недоказана.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът, чрез особения си представител, поддържа отговора. По делото е приета съдебно-медицинска и съдебно-психическа експертиза.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за установено от фактическа страна следното:

По делото се установява, че Т.Ф.А. и В.б.А. са родители на непълнолетното дете Е. Т.Ф., както и че на 28.07.2016 г. на ул. „Цар Освободител“ № 114 около 20.20 часа, ответникът Е. Т.Ф. е нанесъл удари с юмрук в лицето на ищеца. Във връзка с инцидента непълнолетния Ю.Б.Г. е сезирал Районна прокуратура Шумен. От приложеното Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 22.08.2016 г. на РП - Шумен е видно, че при спречкването на 28.07.2016 г. ответникът Е. Т.Ф. е нанесъл телесна повреда на ищеца по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, а именно, временно разстройство на здравето неопасно за живота.

От Заключение на допуснатата по делото СМЕ се установява, че ищецът е получил една разкъсноконтузна рана на горната устна вдясно и една разкъсноконтузна рана на долната устна в ляво. Травматичен периолентит на първи зъб горе в ляво и на първи и втори зъб горе в тясно със запазен виталитет. Становището е, че травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, както и че е налице пряка причинна връзка между същите и нанесения удар с юмрук. Срокът за отзвучаване на установените травматични увреждания е 2-3 седмици. При направеното психологическо изследване от допуснатата по делото СПЕ се е наложил изводът, че при пострадалото момче са налице предпоставки за по-трудно преживяване на инцидента, след който са настъпили интензивни чувства на гняв, срам, непълноценност, зависимост, както и реакция на затваряне и дистанциране от околните, което е провокирало депресивност и висока тревожност. Експертът счита, че е налице важна предиспозиция за силата на негативните преживявания поради натрупването на кризи: съвпадението на възрастовата криза на юношеството с кризата от загуба на родител, в резон на което се е разклатило чувството за сигурност и се е изострило чувствителността по отношение на останалия жив родител като е генериран страх и отключване на психосоматична симптоматика, предвид което детето доста тревожно преживява отправени за него и близките му заплахи. Според заключението най - тежкото състояние на момчето продължава около месец, като в период от 6 месеца все още има частично проявление на някои от симптомите. На този етап не са се констатирали проявления, сочещи наличието на посттравматично стресово разстройство, което да блокира нормалното функциониране в ежедневието, като клиничната картина е на диагноза „Остра стресова реакция с разстройство в адаптацията“, чието преодоляване е станало възможно поради навременната терапевтична подкрепа и осигурената от страна на семейството спокойна обстановка и сигурна среда, разбиране и безапелационно приемане на детето с всички негови тревоги и преживявания.

От разпита на свидетелите П. Д. – дядо и Н.Г. – майка на ищеца, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че пострадалото дете е било със сериозна контузна рана на горната устна с нарушена цялост от вътрешната страна на лигавицата, имал болки и бил доста уплашен, тъй като подобно нещо му се случвало за първи път. Дядото оказал първа помощ и се постарал да го успокои. Майката твърди, че след инцидента близки на ответника се опитали да окажат натиск върху семейството да не предявяват иск за нанесените върху ищецът вреди.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателсва.

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва в съдебно производство да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, които са: наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да са причинени вреди в причинно – следствена връзка с извършеното.

В разглеждания случай, от една страна доколкото инцидентът е станал с непълнолетни деца, които по смисъла на закона са неспособни, не може да се търси виновно поведение за техните действия. Вината изразява психическото отношение на правонарушителя към проявеното от него противоправно действие или бездействие и към настъпилия вредоносен резултат. Тя предполага вменяемост, т. е. наличието на такава душевна зрелост, че деецът да може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Няма да бъде виновно поведението на такива лица, които не са способни да съзнават причинната връзка между своите действия или бездействия и вредоносния резултат, както и обществената запретеност на своето поведение. От друга страна законодателят не е безразличен за случаите на причинени от непълнолетни деца вреди, поради което, с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, е предвидил родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, да отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Гражданската отговорност на родителите по чл. 48, ал. 1 ЗЗД е отделна и независима от отговорността на дееца по чл. 45 ЗЗД, ако той е непълнолетен. В случая увреденият –Ю.Б.Г., действащ чрез своята майка и законна представителка Н.П.Г., има право на избор да насочи иска си за обезщетяване на неимуществени вреди срещу прекият извършител, срещу родителите му, или солидарно към всички отговорни /прекият извършител и родителите/. Ищецът е избрал да реализира правата си по реда чл. 48, ал. 1 ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от непълнолетният син на двамата ответници, последните, като родители на непълнолетния причинител на вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД не е отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите /осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание и за осъществяване на надзор върху поведението му /в този смисъл и Решение № 2019/1995 г., IV ГО на ВС и Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г., IV ГО на ВКС/. Тази тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре, те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца. Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено непозволено увреждане, но и за това, че в един по – ранен период не са изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на непозволеното увреждане /в този смисъл са решение № 556/17.02.1960 г. по гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. на ВС и решение № 2524/13.07.1959 г. по гр. д. 4388/1959 г., I г. о. на ВС/. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Следователно основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; вредите да са причинени от рождено или осиновено дете на ответниците, което не е навършило пълнолетие и живее при родителите /осиновителите/; да е налице причинна връзка между деянието и вредите.

По делото е установено, че на 28.07.2016 г. на ул. „Цар Освободител“, № 114 около 20.20 часа, непълнолетният Е. Т.Ф. е нанесъл удари с юмрук в лицето на ищецът Ю.Б.Г., като му нанесъл телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, а именно, временно разстройство на здравето неопасно за живота. Еднозначно по делото е установено, че инцидентът е възникнал внезапно, след спречкване между ищеца и извършителя.

Двамата ответници са родители на извършителя, който към датата на инцидента е бил на петнадесет години, т. е. непълнолетен. Не са представени доказателства оборващи предположението, че и двамата ответници са упражнявали родителските права по отношение на непълнолетния им син, поради което са налице основанията за ангажиране на тяхната отговорност по реда на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, която е обективна и е отговорност за чужди действия, освен ако не се докажат предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, които освобождават родителите от тази отговорност. Доколкото отговорността на родителите е обективна, то в тяхна тежест е да докажат евентуалното си възражението, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Към момента на деянието Е. Т.Ф. не е бил под непосредствения надзор и контрол на своите родители, като същият е бил на разходка с други лица в центъра на гр. Шумен. Това обстоятелство обаче не води до извод, че родителите, макар в момента на инцидента да не са осъществявали пряк надзор върху детето си, не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите в един по-ранен момент. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 48, ал. 3 ЗЗД обхваща случаите на обективна невъзможност за предотвратяване поведението на непълнолетното дете, поради несъвместно живеене с него, поради което дори краткотрайното отсъствие на непълнолетното дете от дома на родителите си не е основание същите да бъдат освободени от отговорност за вредите, които същото е причинило по време на това отсъствие. Обстоятелството, че сина на ответниците не е бил с тях, не освобождава неговите родители от отговорността по чл. 48, ал. 1 ЗЗД. Това е така, защото родителската грижа не обхваща единствено и само това на детето да са осигурени храна и облекло, да са задоволени ежедневните му материални нужди, да са създадени условия за здравословното му развитие. Пълноценната родителска грижа изисква от родителите, съобразявайки се с индивидуалните особености на детето си, да упражняват такъв контрол, с такива средства и по такъв начин, че да предотвратят за в бъдеще извършването на противоправни действия от детето си. Тези задължения и отговорности на родителите не може и не следва да бъдат прехвърляни на учебното заведение, в което детето е ученик.

По отношение показанията на разпитаните свидетели, както бе посочено по - горе преценени при условията на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се имаше предвид възможната тяхна заинтересованост, съдът не им дава пълна вяра, като се осланя единствено на съвпадащата им част и на тази, кореспондираща с останалите доказателства по делото. От една страна, техните показания разгледани поотделно, очевидно обслужват каузата на страната, която ги е довела да свидетелстват - т. е. свидетелите косвено са заинтересовани от изхода на делото, но от друга страна, разгледани в тяхната съвкупност, показанията им дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката си са логични, безпротиворечиви и кореспондират с установеното по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия случай се претендира обезщетение за претърпени от ищеца както имуществени така и неимуществени вреди – силни и продължителни физически и психически страдания.

Правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетени пострадалите, едва след като се установи, че действително са претърпели такава вреда, което, с оглед на гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда и в случая, обхваща само ищецът по делото. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Според задължителната и константна практика – ППВС № 4/1968 година, т. 4, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинирано определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл, справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните факти и обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост изисква в най – пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди – болки и страдания. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532/24.06.2010 година по гр.д. № 1650/2009 година на ІІІ г.о.; Решение № 377/22.06.2010 година по гр.д. № 1381/2009 година на ІV г.о.; Решение № 832/10.12.2010 година по гр.д. № 593/2010 година на ІІІ г.о.; Решение по гр.д. № 78/2011 година на ІІІ г.о. В цитираните решения е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС.

Като взе предвид обсъдените по – горе доказателства, съдът намира, че на ищеца са причинени увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, изразяващи се в разкъсноконтузна рана на горната устна в дясно и една разкъсноконтузна рана на долната устна в ляво. Травматичен периодонтит на първи зъб горе в ляво и на първи и втори зъб горе в дясно със запазен виталитет. Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за живота. При определяне на размера на дължимите обезщетения, съдът взе предвид вида и характера на телесните увреждания, причинени на ищеца, проведеното лечение на ищеца, неговата продължителност, времето на оздравителните процеси. Съдът се съобрази, че причиненото увреждане изисква период на възстановяване и е свързан с болки, страдания и значителни затруднения, неудобства и физически неразположения за ищеца. След инцидента е бил нарушен нормалният му ритъм и начин на живот. Взе се в предвид и възрастта на пострадалия към момента на инцидента– навършени 15 години. Предвид изложените по – горе обстоятелства, съдът намери, че в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, следва да бъде определи размер на обезщетението в размер на 3 000 лв., поради което искът се явява основателен и доказан. Тази сума ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, като непълнолетен, чрез неговата майка и законна представителка, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Причинителят на непозволеното увреждане се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).

Относно претенцията за заплащане на имуществени вреди:

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 47 лв. представляваща платена такса за преглед и СМУ, но не представя доказателства за извършени разходи, поради което исковата претенция в тази част не следва да бъде уважена.

Относно претендираната лихва, настоящата инстанция съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Следователно при непозволеното увреждане лихвите се дължат от деня на събитието, когато е извършено увреждането. Ето защо, върху уважената част от иска следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане – 28.07.2016 г. до окончателно изплащане на сумата. Предвид изложеното предявената претенция е частично основателна и по нея следва да се постанови положително произнасяне.

Относно разноските по делото:

Ищецът има разноски за един адвокат в размер на 500 лв., внесъл е депозит за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответниците в размер на 443.29 лв., заплатил е държавна такса по сметка на ШРС в размер на 121.88 лв., друга държавна такса в размер на 10 лв. и депозит за експертизи в общ размер на 300 лв. – общо 1 492.17 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. С оглед изхода на спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени разноски в размер на 1 468.89 лв. съразмерно с уважената част на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Осъжда В.Б.А., с ЕГН ********** и Т.Ф.А., с ЕГН **********, в качеството им на родители и законни представители на непълнолетното дете Е. т.Ф., с ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на Ю.Б.Г. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законна представителка Н.П.Г., с ЕГН **********,*** 000,00 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените му на 28.07.2016 г. неимуществени вреди, имащи характер на лека телесна повреда, изразяващи се във разкъсноконтузна рана на горната устна в дясно и една разкъсноконтузна рана на долната устна в ляво, травматичен периодонтит на първи зъб горе в ляво и на първи и втори зъб горе в дясно със запазен виталитет, временно разстройство на здравето неопасно за живота, на основание чл. 48, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 28.07.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, като отхвърля иска в частта относно сумата от 47 лева (четиридесет и седем лева) представляваща имуществени вреди, като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Районен съдия: