Р Е Ш Е Н И Е

25/17.1.2017г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, девети състав, в публично заседание проведено на седемнадесети януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3292/2016 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН. Образувано е молба от Ц.Х.С., за постановяване на мерки за защита срещу И.С.М. – син на молителката. В молбата е посочено, че ответникът е упражнявал спрямо нея актове на домашно насилие, като последния бил около 21.00 ч. на 24.12.2016 г., когато в жилище на адрес: гр. Шумен, ***, в нетрезво състояние отправял обиди и оскърбителни реплики и заплахи за физическа саморазправа, отправил закана за убийство. Молителката е направила искане за издаване на заповед за защита срещу ответника, като бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, като му бъде забранено да се приближава до молителката, жилището, както и местата за социални контакти отдих. Срок за налагане на поисканите мерки за закрила в молбата не е посочен.

От страна на ответника не е подаден писмен отговор и не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание, страните не се явяват.

Шуменски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителката и ответникът са в родствени връзки – ответникът е неин син. Изложените в молбата твърдения за упражняван от ответника психически тормоз, като актове на домашно насилие, последният от които бил осъществен на 24.12.2016г., когато ответникът в нетрезво състояние вдигнал скандал на молителката, като я обиждал, псувал, отправил заплахи за убийство, се подкрепят от представена по делото Декларация от 29.12.2015 г. по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно писмо рег. №172900-148/05.01.2017 г., по описа на РПУ – Шумен, се установява, че на 24.12.2016 г. около 19.15 часа от екип служители на полицейското управление е реагирано на сигнал за битов скандал между молителката и ответника на адрес: гр. Шумен, ***, като на ответника е съставен предупредителен протокол, на основание чл. 65 ЗМВР. Тази фактическа обстановка се подкрепа и от Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която се съдържа описание на част от конкретните действия, извършени на 24.12.2016 г.. Съгласно отразеното в нея около 21.00 часа на 24.12.2016 г., в обитаваното от молителката жилище ответникът в нетрезво състояние чупи стъклото на вратата на хола и кухнята, телевизора и други неща, отправя обиди и оскърбителни реплики и заплахи за физическа саморазправа, както и отправя закана за убийство към молителката и нейните деца. Същите заплахи отправя и към родителите на молителката. В тази част Декларацията се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице и следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН.

По делото са разпитани свидетелите Р.Н.Ш. и А.В.А., които в съдебното заседание заявяват, че на 24.12.2016г., като полицейски екип, са били изпратени на сигнал за домашно насилие на ***, където установяват, че И.С. във видимо нетрезво състояние се държал агресивно спрямо всички в семейството: родители, брат и сестри, като ги ругаел, заплашвал и обиждал /особено родителите си/. Заплашвал, че ще ги убие, както убил папагала. Изпочупил уреди и покъщнина. Хвърлил телевизора по брат си. Нападнал сестра си М., като се опита да я удари по главата, блъснал я в гръб, при което тя залитна и щяла да падне.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Молбата е с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН – подадена е от пострадало лице, навършило 14 г. възраст. Тъй като производството е ограничено от едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата за защитата се разглежда относно конкретизирания акт на насилие от 24.12.2017 г., а всичко останало се отчита от съда като съпътстващи факти и обстоятелства. Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, срещу надлежен ответник съгласно чл. 3 т. 5 ЗЗДН и съдържа задължителните реквизитите по чл. 9, ал. 1 ЗЗДН, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от пострадалото лице, следва да бъде ценена като годно доказателствено средство, на основание чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, тъй като в нея се съдържа подробно описание на конкретните действия, извършени на 24.12.2017 г. спрямо молителката, които са в достатъчна степен индивидуализирани по време, място и начин на извършването им. Същата се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която следва да бъде опровергана с провеждане на насрещно главно доказване от ответната страна, което в случая не е налице.

С оглед на събраните по делото доказателства – Декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, документи и гласни доказателства, съдът приема за установено по делото, че по отношение на молителката е извършен акт на насилие на 24.12.2017 г. от ответника. Действията на ответника съдът квалифицира, като емоционално и психическо насилие, по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, изразяващо се в обиди и заплахи и са в състояние да окажат негативно въздействие на психиката на молителката, да й създадат притеснения, както и че при тези скандали може да пострада и физически, още повече, че не се касае за единичен случай. Обективираното от ответника поведение съдът намира за недопустимо от гледна точка на вижданията за общуване между син и родител.

Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие от ответника спрямо молителката и нейните родители на 24.12.2017 г., съдът счита, че молбата се явява основателна и спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.

С оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и забрана да приближава жилището и местата за социални контакти и отдих на молителката. Срокът, за който се налага последната мярка следва да бъде определен на три месеца /чието начало е датата на постановяване на съдебното решение с оглед чл. 20 и чл. 17, ал. 3 ЗЗДН/. Съдът намери, че изброените по-горе мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект спрямо ответника, под угрозата при неизпълнението им да бъдат предприети спрямо него действия от страна на полицията и прокурора. Налагането на втората мярка по ЗЗДН за минимално предвидения от закона срок от три месеца ще даде възможност на страните да преодолеят различията си.

С оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, съдът прецени, че релевантна на извършеното деяние от ответника е глоба в минимален размер от 200 лв., като съобрази и липсата на доказателства за доходи на ответника. Върху ответника следва да бъде възложено и задължението за заплащане на дължимата за производството държавна такса в размер на 30 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Мотивиран от горното, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Налага на И.С.М., с ЕГН ********** и адрес: *** следните мерки за защита срещу домашно насилие по молбата на Ц.Х.с., с ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:

Задължава, И.С.М., с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ц.Х.с., с ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.

Забранява на И.С.М., с ЕГН ********** да приближава жилището на Ц.Х.С., с ЕГН **********, както и местата за социални контакти и отдих, за срок от три месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.

Да се издаде заповед за наложените мерки за закрила.

Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

Заповедта да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника, на основание чл. 21, ал. 1 ЗЗДН.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава И.С.М., с ЕГН **********, на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн. чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.

Осъжда И.С.М., с ЕГН **********, да плати държавна такса в размер на 30.00лв. по сметка на ШРС, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

Налага на И.С.М., с ЕГН **********, глоба в размер на 200.00 /двеста лева/лв. в полза на Държавата, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.

Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: