Р Е
Ш Е Н
И Е
261/27.4.2017г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и шести април 2017
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3300/2016г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл. 203, ал. 2 КТ.
Искова молба от пълномощник на „Евротранс“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, жк. *** срещу Я.М.Л., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, и цена от 8401,76 лева.
Ищецът сочи, че с
ответника били в трудово правоотношение, като последния изпълнявал длъжността
шофьор на товарен автомобил. През месец декември 2012г., отклонявайки се от
маршрута си станал причина за заплащане на извънредни магистрални такси,
зареждал гориво и изоставил товарния
автомобил и ремарке. При откриването му от работодателя, от автомобила липсвали
части и движими вещи. Считайки, че с действията си ответникът умишлено му е
причинил вреда иска осъждането му да заплати сумата от 8401,76 лева
представляваща 7927,28 лева стойност на заредено гориво; 183,48 лева магистрални
такси; 124 лева стойност на два броя калници и 145 лева стойност на фабрично
монтиран хладилник в кабината на автомобила.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, взема становище, както по
допустимостта и основателността на иска, така и по обстоятелствата на които той
се основава. Счита го за допустим и неоснователен. Твърди, че е оставил
автомобила и ремаркето му на място посочено му от и по разпореждане на
представител на работодателя; с посочената карта е зареждано гориво и на други
автомобили, а и поверения му е имал висок разход.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът, чрез представител, поддържа иска така както е предявен, а за ответника не се явява представител.
Така депозираната
молба е допустима, разгледана по
същество е частично основателна, по
следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Липсва спор между страните, че ответникът се е намирал в трудово
правоотношение с ищцовото дружество за длъжността „шофьор на товарен
автомобил/международни превози/“. На 15.12.2012г. управлявайки поверения му
товарен автомобил МАН с ДКН : *** и ремарке с ДКН : *** отпътувал от Испания за
Италия, където следвало да разтовари товара си и да натовари нов. По време на
пътуването комуникирал с работодателя си с SMS, като го заблуждавал за местонахождението си, времето на шофиране и
престои. Комуникацията била прекъсната от ответника и на 20.12.2012г., се установило,
че товарния автомобил е изоставен от него в Унгария – далеч от указаните му
местоназначения за товарене в Италия. Служител на дружеството получил автомобила
от унгарските власти, а ремаркето от словенските. Първият бил заключен с разбит
предпазител на резервоара, в които липсвало гориво, липсвал фабрично вграден
хладилник от кабината и два броя капаци на калници. Още на 18.12.2012г.,
дружеството получило сигнал от посредник между него и издател на карти за
отложено плащане на горива и магистрални такси, за повече от обикновено
зареждания на гориво в управлявания от ответника автомобил, с предоставената му
карта, която била спряна същия ден. Според приетото заключение на СТЕ и ССЕ, за
периода 14-21.12.2012г., разликата между зареденото и изразходвано гориво е
2634,77 литра, като при някои от зарежданията, гориво което би следвало да е
налично многократно е надминавало вместимостта на резервоара. То е заплатено от
дружеството по цена 2,66 лева, както и платените с картата магистрални такси за
движение по пътища различни от зададения маршрут, в размер на 183,48 лева;
стойността на липсващите хладилник и капачки на калници е съответно 148 и 124
лева, а тази на 1 бр. устройство против кражба от резервоар е 20 лева.
Не се посочиха и събраха доказателства за ответните
твърдения по фактите, че автомобилът имал висок разход на гориво и с картата на
ответника били зареждани други камиони на фирмата.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди на работодателя,
причинени умишлено, е необходимо да са на лице следните предпоставки – вреда,
наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена
последица от противоправно поведение на работник. Приетото за установено от
фактическа страна, сочи наличието на всички предпоставки, правейки иска
установен, по основание.
Както се посочи няма спор, че на ответника е възложено от
ищеца да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни превози/“,
според длъжностната характеристика на която основните му отговорности са – „…материална
във връзка с опазване на повереното МПС и имущество и отчетническа отговорност
във връзка с поверените му парични и материални ценности“, а сред основните задължения
са спазване разписанието на движение установено от работодателя и недопускане
разхищение на гориво. По отношение противоправното поведение следва да се
отбележи, че се изразява, не само в нарушение на изброените задължения и не е
съответно на горните отговорности. То е в причинна връзка с претърпените от
работодателя вреди – отклонението от зададения маршрут е довело до заплащане на
магистрални такси, повреждането на устройството монтирано на резервоара,
препятстващо източването на гориво, е позволило последното, без значение дали
това е сторил ответника, но след като е заредено количество два пъти
надминаващо вместимостта на резервоара, при невъзможност да е изгорено за
преминатите километри, вероятността за последната възможност е минимална. Аналогично
е положението и с липсващи вещи от самия автомобил. Нито житейски нито
юридически е възможно отговорността за липсата им, при описаната фактическа
обстановка, да е нечия друга, освен на ответника. Както се посочи не се
установи изминатия маршрут да е по разпореждане на работодателя, както и
безнадзорното изоставяне на поверено имущество, нито висок разход на гориво от
управлявания автомобил, позволяващ изразходване на 2,6 т гориво за изминатите
километри или ползване на предоставената му карта за зареждане на друг
автомобил, което даже и да е така, също е нарушение на ответните трудови
задължения. Описаната деятелност изключва извод за друга форма на вина различна
от посочената в състава на чл. 203, ал. 2 от КТ, макар и според ВКС „умишлено“
да има друго съдържание – Р № 367/18.11.2013г. на ВКС по ГД № 1357/2012г., IVг.о..
По отношение размера на претендираните вреди, искът е
основателен за сумата от 7480,96 лева /7008,48 лева стойност на гориво; 183,48
лева стойност на магистрални такси; 148 лева стойност на хладилник; 124 лева
стойност на капаци на калници и 20 лева стойност на 1 бр. устройство против
кражба от резервоар/, за която и част следва да се уважи, съответно отхвърли за
сумата от 920,80 лева, като неоснователен до предявения размер от 8401,76 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 2115,66 лева разноски в производството, съразмерно
уважената част от иска.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Я.М.Л., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на „Евротранс“ ООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, жк. *** сумата от 7480,96 лева
– обезщетение за имуществени вреди, причинени умишлено, на основание чл. 203,
ал. 2 от КТ, в едно със законната лихва върху сумата считано от 30.12.2014г.,
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Евротранс“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Добрич, жк. *** срещу Я.М.Л., ЕГН : **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ, в останалата му част до пълният
предявен размер от 8401,76 лева – обезщетение за имуществени вреди, причинени
умишлено, за сумата от 920,80 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.М.Л., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „Евротранс“ ООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, жк. *** сумата от 2115,66
лева разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: