Р Е Ш Е Н И Е
305/19.5.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
20 (двадесети) април Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Йорданова- Момова
гражданско дело номер 3302 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание
чл. 288, ал. 12 вр. ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането (Обн., ДВ, бр. 103
от 23.12.2005 г., отм.,
бр.
102 от 29.12.2015 г.).
В исковата си молба до съда, Гаранционен фонд гр. София,
представляван от Б.И.М. и С.Г.С., твърди, че изплатил
на увредения при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2011 г. в гр. Дуисбург,
Федерална република Германия обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 9538,70 лв. (представляваща
равностойността на 4877,06 евро), нанесени върху лек автомобил „Даймлер-200Е“ с рег. № ***. Вината за
катастрофата била на ответника Т.М.М. – като водач на моторно превозно средство
марка „Форд Транзит” с рег. № *** АХ. За управлявания от ответника автомобил
не била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Независимо от отправените спрямо М. покани
да плати на ищеца посочената сума, същият не сторил това и понастоящем. Моли
съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
цитираната сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, както и направените
деловодни разноски.
Ответникът не подава отговор на исковата молба.
В същия срок, назначеният му на осн. чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител подава отговор на исковата молба. Същият
счита, че исковата молба е нередовна. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, обосновавайки се с датата на настъпилото ПТП и датата на изплатеното
обезщетение. Освен това, в хода на производството, поради изключване на писмени
доказателства по реда на чл. 183 от ГПК, намира за недоказано настъпването на
ПТП, респ. – на увреждането. Моли, предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: видно от приложената претенция за възстановяване на
изплатено обезщетение от 21.12.2011 г. е, че Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи отправило искане към Гаранционен фонд да възстанови
сума в размер на 4877,06 евро на бюрото, тъй като последното, по искане на
Дойчес бюро възстановило тази сума. Последната представлявала имуществени вреди
вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с български регистрационен номер
*** АХ в Германия. От експерт при ищеца бил изготвен доклад по щета за
имуществени вреди № 120284/21.12.2011 г., в който е посочено, че пострадалото
лице е собственик на лек автомобил „Мерцедес Е 220“ с рег. № ***, събитието е
настъпило на 11.05.2011 г., като сумата за възстановяване възлиза на 9538,70
лв. и е налице основание за регрес срещу Т.М.М.. Съдът констатира от справка от базата данни
на ИФ към ищеца от 21.12.2011 г., че към 11.05.2011 г. за автомобил с рег. № Н
7382 АХ не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. От приложеното преводно
нареждане за кредитен превод от 06.01.2012 г. до „Пиреос банк България“ АД се
установява, че ищецът платил на НБАЗЗ сума в размер на 9538,70 лв.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, изготвена
въз основа на материалите по делото, общата пазарна стойност на нанесени вреди,
включваща стойността на материалите и труда за възстановяването на автомобил марка
„Мерцедес Бенц Е 220“ с рег. № *** в състоянието, в което бил към 11.05.2011 г., възлиза
на 6120,63 лева (с начислен ДДС).
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ (отм., ред. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в действие към 21.11.2010 г.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според алинея 12 на цитирания текст, след изплащане на обезщетението по ал. 1, фондът встъпва в правата на увреденото лице, до размера на платеното. В нормата на чл. 288а, ал. 1, т. 1 от КЗ КЗ (отм.) е предвидено, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователно събития не може да се определи застрахователят.
В случая, ищецът носи доказателствената тежест да докаже правото си да встъпи в правата на увреденото лице, тоест – извършено деяние от ответника, в резултат на което са настъпили вреди, противоправност на деянието, настъпване на вреда, липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на управляваното от ответника МПС към датата на увреждането и плащане от страна на Фонда на дължимото обезщетение за вреди и разноски на компенсационния орган.
В настоящото производство, обаче, по
искане на особения представител на ответника, гаранционен фонд бе задължен на
основание чл. 183 от ГПК, във връзка със заявено намерение за оспорване на
документите, да представи в оригинал или заверен препис представените копия.
След неизпълнение на това задължение, представените копия бяха изключени от
доказателствата по делото. Ищцовата страна, в писмено становище, сочи
аргументи, че тази последица не следва да настъпва поради обстоятелството, че
оригиналите на документите не се намират в страната, както и поради това, че
Фондът не следвало да извършва преценка по същество относно наличието на
деликтна отговорност, а следва задължително да плати на увреденото лице. Съдът
намира този довод за неоснователен, поради следното: макар ищецът да няма
правомощия да прави преценка по същество относно наличието на деликтна
отговорност и размера на платеното обезщетение, същият разполага с редица
процесуални възможности да се снабди с исканите документи в оригинал или
официално заверен препис. Именно чрез тях, същият би могъл да установи
осъществяването на деликта съобразно законодателството на страната, в която се
е осъществил и размера на платеното обезщетение. В конкретния случай, ищецът
представя доказателства, установяващи липсата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ за товарния автомобил, за който са налице твърдения,
че е управляван от ответника на 11.05.2011 г. и последният носи вина за
настъпило ПТП, както и за извършено плащане от Фонда в полза на НББАЗ на
претендираната сума. Липсват, обаче, доказателства за останалите предпоставки,
необходими за ангажиране на отговорността на Т.М.. В тази насока, не следва да
бъде обсъждано и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, тъй като
същото е изготвено именно въз основа на писмените документи, изключени от
доказателствения материал по делото.
Предвид
изложеното, съдът намира, че претенцията се явява недоказана, в резултат на
това – неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със
седалище: гр. София, адрес на управление: ул. „***” № 2, ет. 4, представляван
от Б.И.М. и С.Г.С., със съдебен адресат – адв. М.П. от ТАК: гр.
Търговище, ул. „***” № 1, вх. Б, ет. 1, кантора 4 срещу
Т.М.М. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, иск с
правно основание чл. 288, ал. 12 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за
застраховането (Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., бр. 102 от 29.12.2015
г.), за сумата 9538,70 лв. (девет хиляди петстотин
тридесет и осем лева и седемдесет стотинки), представляваща изплатено на 06.01.2012 г., обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност” на
автомобилистите, за имуществени вреди
на чуждо имущество, причинени от Т.М. на 11.05.2011
г. в гр. Дуисбург, Федерална Република Германия, като виновен водач на
моторно превозно средство „Форд Транзит” с рег. № *** АХ при настъпване на пътнотранспортно произшествие при управляване на моторно
превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, препис на решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на всяка от страните, както следва: на ищеца – чрез пълномощника му –
адв. М.П. от ТАК, а на ответника – на назначения му осебен представител – адв. С.С.
от ШАК.
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се
обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: