Р Е Ш Е Н И Е
910/8.12.2017г.,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
30 (тридесети) ноември Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3034
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба малолетните Р.И.Д. и М.И.Д.,
представлявани от М.П.И. твърдят, че ответникът
И.Р.Д. е техен баща. По силата на решение по гр.д. № 1205/2016 г. по описа на ШРС,
същият се задължил да заплаща месечна издръжка на децата си, както следва: на
детето Р. – по 110,00 лв. и на детето М. – по 110,00 лева. През изминалия
период многократно нарастнали потребностите на децата и възможностите на
ответника. Молят съда да постанови решение, по силата на което да измени
размера на дължимата от ответника издръжка, като го увеличи, както следва: за
детето Р. от 110,00 лв. на 210,00 лв. месечно и за детето М. от 110,00 лв. на 180,00
лв. месечно, считано от депозиране на исковата молба. Претендират и присъждане
на деловодните разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава
отговор на исковата молба. Същият оспорва размера на предявените искове, като
заявява готовност за плащане на издръжка в размер на 150,00 лв. за детето Р. и
130,00 лв. за детето М. Моли, претенциите да бъдат частично уважени до
размерите, посочени по-горе.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените
по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане
№ ***/*** г. и удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за
раждане № ***/29.04.2013 г., съставени от длъжностното лице по гражданско
състояние в Община Шумен е, че М.П.И. /Д./ и И.Р.Д. са родители на децата Р.,
род. на *** г. и М., род. на *** година. Съдът констатира от Решение № 470/22.06.2016
г., постановено по гр.д. № 1205/2016 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 22.06.2016
г., че И.Д. се задължил да заплаща на децата си Р. и М. месечна издръжка в
размер на по 110,00 лв. за всяко дете. От представеното удостоверение изх. № 01-00-93/19.09.2017
г., изд. от „Автомагистрали – Черно море“ АД гр. Шумен се установява, че М. И. получавала
средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 835,68 лева. Видно от служебна
бележка изх. № 26-01-943/20.10.2017 г., изд. от „Автомагистрали – Черно море“
АД гр. Шумен е, че И.Д. получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 1137,17 лева. По делото е представена служебна бележка изх. № 172/04.10.2017
г., изд. от Детска градина „Дружба“ гр. Шумен, в която е отразено, че детето М.
посещава редовно детското заведение, като месечната такса възлиза на 45,00 лева.
Приложени са и медицински документи, съдържащи данни за заболяванията на детето
М.
Не
са представени доказателства за алиментни задължения на родителите на децата
към други лица.
В
служебно изискания писмен доклад на ДСП общ. Шумен се сочи, че М. И. полага
грижите за двете деца, като обитавали апартамент, собственост на лицето, с
което същата съжителства на съпружески начала.. Децата посещавали редовно детска
градина, респ. училище. Ответникът обитавал жилище, негова собственост, като
плащал за него ипотека в размер на 500,00 лв. месечно.
Разпитаната
в съдебно заседание като свидетел М.С. /баба на ищците/ заявява, че майката полага
грижите за децата, а ответникът не изпълнявал определения му режим на лични
отношения. Семейството на свидетелката помагало на М. И., като децата оставали
при тях от петък вечерта до неделя. Сочи, че детето М. често боледувало, както
и че децата посещавали извънкласни занимания, за които също били необходими
средства. Д. не купувал на децата си никакви дрехи и играчки.
Разпитаните
в качеството на свидетели Д.С. и М.С. излагат,
че Д. осъществявал лични контакти с децата си, купувал им играчки. Свид.
С. сочи, че трудовите възнаграждения в „Автомагистрали – Черно море“ АД се
плащат с голямо закъснение.
Предвид установената по-горе
фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
От
предходното определяне на издръжките, дължими от И.Д. на децата му Р. и М. е
изминала около една година и половина, през който период потребностите на
децата и материалните възможности на ответника незначително са нарастнали.
Предвид това, съдът приема, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла
на чл. 150 от СК, което прави депозираните искове частично основателни и
доказани.
Досежно размерът на издръжките: според чл. 142, ал. 1 от
СК, същият се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от минималната работна заплата, тоест
понастоящем – на 115,00 лева. Съдът, като съобрази потребностите на децата,
обусловени от възрастта им, както и материалните възможности на техните
родители определя обща месечна издръжка, както следва: за детето Р. в размер на
240 лв., от които бащата следва да заплаща по 155,00 лв. месечно, а останалите
следва да се заплащат от майката и за детето М. в размер на 200 лв., от които
бащата следва да заплаща по 135,00 лв. месечно, а останалите следва да се
заплащат от майката. По-голямото парично участие на бащата е обусловено от
факта, че непосредствената тежест по грижите по отглеждането и възпитанието на
децата се понася от майката. Увеличеният размер на издръжките се дължи от
датата на депозиране на исковата молба – 05.10.2017 г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни причини, изменящи
или погасяващи правото на издръжка.
Исковете за изменение на издръжките, в останалата им част
до пълния предявен размер – съответно 210 лв. и 180 лв. месечно следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл.
1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса върху размера на увеличението на издръжките в
общ размер 100,80 лева.
На
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на законния
представител на ищците направените деловодни разноски, съобразно уважената част
от исковете в размер на 105,00 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на определената по гр. д. № 1205/2016 г. по описа на Районен съд – Шумен
издръжка, дължима от И.Р.Д. с ЕГН **********,*** в полза на малолетното дете Р.И.Д.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.П.И. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***6, със съдебен адресат – адв. Н.Д. от ШАК, гр.
Шумен, ул. „С“ № 68, вх. Б, ет. 1, ап. 20, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 110,00 лева на 155,00
(сто петдесет и пет) лева месечно, считано от 05.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законни
причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, с падеж – пето число на
месеца, за който се дължи издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за изменение на издръжката в останалата му част над 155,00 лв. до пълния
предявен размер от 210,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 150 от Семейния кодекс, ИЗМЕНЯ
размера на определената по гр. д. № 1205/2016 г. по описа на Районен съд –
Шумен издръжка, дължима от И.Р.Д. с ЕГН ********** в полза на малолетното дете М.И.Д.
с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.П.И. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***6, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 110,00 лева на 135,00 (сто тридесет и пет) лева месечно,
считано от 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на
издръжка, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за изменение на
издръжката в останалата му част над 135,00 лв. до пълния предявен размер от
180,00 лв., като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА И.Р.Д. да
заплати на М.П.И. направените разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете в размер на 105,00 лева.
На осн. чл. 1 от
ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, ОСЪЖДА И.Р.Д. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху общия размер на
увеличението на издръжките в размер на 100,80 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.12.2017
година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Районен съдия: