Р Е Ш Е Н И Е

830/13.11.2017г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 09 (девети) ноември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3203 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си до съда молителите Х.П.Г. и Е.Ю.Г. излагат, че са съпрузи от 31.10.2014 година. По време на брака си имали родено едно дете – Д.Е.Г., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното и непоколебимото си съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 31.10.2014 г. когато с акт № 1221/31.10.2014 г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Варна сключват граждански брак. От брака си имат родено едно дете – Д.Е.Г., роден на *** г. (видно от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/07.01.2015 г., съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Варна).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите. Молителят Е. Г. следва да заплати държавна такса и върху споразумението относно издръжката на малолетното дете – в размер на 360,00 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 31.10.2014 г., с акт за граждански брак № 1221 от 31.10.2014 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Варна между Е.Ю.Г. с ЕГН **********,*** и Х.П.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Г.Г. от ВАК, гр. Варна, ул. „Р“ № 41, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.Ю.Г. и Х.П.Г. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяването на брака Х.П.Г. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Х.

2. Местоживеенето на роденото от брака дете Д.Е.Г. с ЕГН ********** се определя – при майката – Х.П. ***. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Е.Г. с ЕГН **********, се предоставя на майката Х.П.Х.

4. Определя се режим на лични отношения на бащата Е.Ю.Г. с детето Д.Е.Г., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 08,00 часа в събота до 20,00 часа в неделя (с преспиване); както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

По взаимно съгласие между родителите, могат да се осъществяват и други, допълнителни контакти между бащата и детето, в това число през учебните ваканции, по време на официалните Коледни, Новогодишни и Великденски празници, както и на рождените дни на детето и на бащата.

5. Пътуване на детето извън пределите на Република България ще бъде извършвано само с изрично писмено съгласие на който и да е от двамата родители.

6. Бащата Е.Ю.Г. се задължава да изплаща на детето си Д.Е.Г., чрез неговата майка и законен представител Х.П.Х., ежемесечна парична издръжка в размер на 500,00 лв. (петстотин лева), считано от 23.10.2017 г., платима до двадесето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

7. Молителите не си дължат издръжка взаимно след прекратяването на брака.

8. Молителите нямат общи банкови влогове, а придобитите движими вещи са поделили извънсъдебно.

9. Ползването на семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. „Т“ № 10, ап. 6, СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Х.П.Х и малолетното дете.

10. Молителката Х.П.Х няма да има претенции към дяловите участия на молителя Г. в търговски дружества.

11. Молителите приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото се поемат поравно.

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 30,00 (тридесет) лв., като ОСЪЖДА Е. Ю.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лв. и ОСЪЖДА Х.П.Х. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева.

ОСЪЖДА Е.Ю.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева).

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите, чрез пълномощника.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: