Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

974/22.12.2017г. , гр. Шумен  

Шуменският районен съд, в публичното заседание на седми декември   , през две хиляди и седемнадесета    година , в състав :  

                                                                                            СЪДИЯ:   Зара Иванова  

при секретаря  А. П. , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  бр.д. №3351  по описа за 2017  г., за да се произнесе взе предвид:  

Производство по  чл.50  от СК

Делото е образувано въз основа на молба депозирана от П.М.Р.  ,ЕГН **********,*** и Р.С.Р. ,              ЕГН **********,*** , в която посочват , че са сключили граждански брак на 29.05.1988 г. Родените от брака деца са пълнолетни . От известно време се убедили , че вече не могат да живеят заедно , защото бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради горното малят съда да го прекрати с развод и да утвърди представеното Споразумение по чл.51 от СК .

В открито съдебно заседание съпрузите се явяват лично и поддържат молбата за развод и споразумението по чл.51 от СК .

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: от Удостоверение за сключен граждански брак  , издадено въз основа на Акт  №*** г. на ОбНС Хитрино е видно  , че страните са съпрузи от 29.05.1988 г. .

Съдът констатира  , че молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е процесуално допустима , от друга страна споразумението по чл.51 от СК е пълно , уредени са всички лични отношения между съпрузите . Те твърдят , че родените от брака деца са пълнолетни и поради липсата на доказателства в обратен смисъл , съдът приема горното обстоятелство за доказано , с което отпада необходимостта съдът да се произнася по въпроса за родителските права , изръжката и личните контакти на децата . Постигнатото между съпрузите съгласие  отговаря на  изискванията на закона и морала ,   поради което няма пречки за одобряването му.

С оглед доходите на страните и на основание чл.6 т.3 от Тарифа  за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40 лева , от които 25 лева предварително са внесени от  жената  , остатъкът до пълния размер , а именно 15 лева е дължим от мъжа .

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И:  

ПРЕКРАТЯВА  сключения на 29.05.1988 г.   , с  Акт  №***. на ОбНС Хитрино , ГРАЖДАНСКИ БРАК   между П.М.Р.  ,ЕГН **********,***  и Р.С.Р. ,              ЕГН **********,***,    ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ .

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между П.М.Р.  ,ЕГН ********** и Р.С.Р. ,          ЕГН ********** , споразумение по чл.51 от СК  както следва:

·        След прекратяване на брака съпругата П.М.Р.  ,ЕГН **********  ВЪЗСТАНОВЯВА   предбрачното си фамилно име  Т.. 

·        След прекратяване на брака СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ , находящо се в гр. Шумен , ул. *** , ще се ползва от жената П.М.Р.  ,ЕГН **********

·        Придобитите по време на брака в режим на СИО  , имоти и МПС-та, остават в ОБИКНОВЕНА СЪСОБСТВЕНОСТ  и  след развода и ще бъдат поделени извънсъдебно.

·        След прекратяване на брака , страните не си дължат ИЗДРЪЖКА .

ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********  да заплати в полза на ВСС , по сметка на ШРС , сумата 15 (петнадесет) лева , представляваща остатъка от определената държавна такса .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

СЪДИЯ: