Р Е Ш Е Н И Е
944/18.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично съдебно заседание
проведено на дванадесети декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 3453/2017 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба, с правно основание чл.
50 СК, предявена от А.Х.И. и И.Н.И. за постановяване на развод по взаимно
съгласие, чрез прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е
съставен Акт за граждански брак № *** г. от длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Шумен. Съпрузите основават искането си
на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие
за прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат пет родени
деца, които са навършили пълнолетие. Постигнали са споразумение по смисъла на
чл. 51 СК относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите,
фамилното име и имуществените отношения, представено в писмен вид към молбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите лично и
чрез процесуален представител адв. Б. от ШАК, поддържат молбата си за развод по
взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Молителите са съпрузи, на основание сключения между тях граждански брак
на 05.06.1980 г., за което обстоятелство от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Шумен е съставен Акт за граждански брак № *** г.. Съдът, след
като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно
съгласие, че решението им за това е сериозно и взаимно, не желаят съдът да
издирва мотивите, прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните
изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала,
намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата
съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.
Относно разноските: При завеждане на делото е внесена такса 25 лв., на
основание чл. 6, т. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК. При допускане на
развод по взаимно съгласие, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата, се събира
такса в размер до 40 лв. Съдът определя, по тези две разпоредби от
Тарифата, окончателна държавна такса в общ размер на 40 лв., като констатира, че от молителката е внесена
сумата 25 лв.. Молителят И.Н.И. следва да плати такса по споразумението в размер на 15 лв. На основание чл. 7 от същата Тарифа молителката А.Х.И. следва да плати държавна такса по споразумението за имуществените
отношения между съпрузите в размер на 2% върху стойността на получения в дял
недвижим имот, в размер на 84.70 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява гражданския брак между А.Х.И., с ЕГН ********** *** и И.Н.И., с ЕГН ********** ***9, сключен на 05.06.1980
г., пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, за което
обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № *** г., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
Утвърждава постигнатото споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:
1. Поставя в дял и изключителна собственост на А.Х.И., с ЕГН **********, следният придобит по време на брака недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 83510.650.393, с обща площ от 578,00 кв. м. в местността „***“ по кадастралната карта на град Ш., обл. Ш., при граници: ПИ №№ 83510.650.646; 83510.650.394; 83510.650.594; 83510.650.390; 83510.650.389 и 83510.650.392, който представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - за
вилна сграда, ведно с построената в него сграда за обитаване с идентификатор № 83510.650.393.1, със застроена площ от 21 кв. м., едноетажна,
която се намира в североизточната част на същия ПИ, подробно описан в
нотариален акт № 165, том IV, peг. № 9711 от 19.08.2015 г. на нотариус К. М. – pег.
№ 222, район на действие PC - Шумен; вписан в Служба по вписванията – Шумен, Имотен регистър:
дв. вх. № 6072, вх. peг. № 6101/19.08.2015 г., акт 97, том 17, дело № 3299/2015 г.,
партидна книга - 131479; 131480.
Данъчната
оценка на недвижим имот е 8 470,00 лева /осем хиляди четиристотин и седемдесет
лева и нула ст./ а на 1/2 ид.ч. от същия е 4 235.00 лева /четири хиляди двеста
тридесет и пет лева/.
И.Н.И. заявява, че няма имуществени претенции за
уравнение на дела по отношение на описания недвижим имот.
2. Страните се споразумяват, разноските по делото да
се присъдят по равно на двамата.
3. Страните не дължат издръжка един па друг.
4. Придобитите по време на брака движими вещи, са
поделени между страните извънсъдебно и никой от нас няма претенции спрямо
другия.
5. Страните нямат неуредени помежду си облигационни
взаимоотношения, както и неуредени облигационни взаимоотношения като съпрузи
към трети лица.
6. Постановява след прекратяването на брака жената
да носи предбрачното си фамилно име “Йорданова”.
Осъжда А.Х.И., с ЕГН ********** ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна
такса в размер на 84.70 лева (осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки) представляваща дължима държавна такса по споразумението за имуществените отношения, на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Осъжда И.Н.И., с ЕГН ********** ***9, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна
такса в размер на 15.00 /петнадесет/ лева, представляваща окончателна държавна
такса по молбата за развод, на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на
молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.