Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3004/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „ММС 88“ ООД- гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-2704412/20.09.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита, че не е налице неизпълнение на административно задължение, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, както и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Дружеството-жалбоподател е с предмет на дейност проектиране, строителство и ремонт на сгради и съоръжения, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; отдаване под наем на недвижими имоти и др. Със Заповед №5/01.06.2016г. лицето М.И.М. било определено да провежда инструктажите в предприятието. Същият бил преминал обучение по безопасност и здраве при работа на 23.05.2015г., за което било издадено и съответно удостоверение. На 15.08.2016г. дружеството извършвало строително-монтажни работи на обект „Изграждане на тръбна оптична мрежа на „Мобилтел“ ЕАД и „БТК“ ЕАД и изтегляне на оптични кабели през нея до крайни потребители в гр.Шумен, ул.“Априлско въстание“, ул.“Ивайло“ и др.“. На същата дата от свидетелите Г.П.Г. и П.В.С. ***, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на санкционираното лице, при която било установено, че на лицето, определено да провежда инструктажите на работещите в предприятието, не е проведено обучение по безопасност и здраве при работа, въпреки изтичането на една година от предходното такова. Във връзка с тези констатации на 22.08.2016 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че при осъществяването на неговата дейност, не е осигурило обучение по безопасност и здраве при работа на М.И.М., определен със Заповед №5/01.06.2016г. да провежда инструктажите на работещите в предприятието. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 20.09.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „ММС 88“ ООД-гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.281, ал.5 от КТ, във вр. с чл.7, ал.5, т.2 от Наредба №РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- основно от разпита на свидетелите Г.П.Г. и П.В.С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.281, ал.5 от КТ задължава работодателите да организират провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определен със съответна наредба. От своя страна разпоредбите на чл.6, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба №РД-07-2 конкретизират това задължение, като посочват, че обучение по безопасност и здраве при работа се провежда на длъжностните лица, които ръководят и управляват трудовите процеси, както и на лицата, които са определени от работодателя да провеждат инструктажите по безопасност и здраве при работа. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към момента на проверката лицето М.М., не е бил преминал ежегодно обучение – същият е преминал съответно обучение на 23.05.2015г., но не и такова след изтичането на една година от посочената дата. От приложеното по делото копие от Заповед №5/01.06.2016г., изходяща от жалбоподателя е видно, че М. е бил определен за лице, което да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа. Като лице, определено от работодателя да провежда инструктажите по безопасност и здраве при работа, същият е следвало да преминава надлежно обучение не по-рядко от веднъж на една година, на основание чл.7, ал.5, т.2 от Наредбата. Доколкото М. не е преминал ежегодно обучение през 2016г., като от проведеното обучение през 2015г. е изтекъл срок, по-дълъг от една година, съдът намира, че санкционираното лице действително е осъществило неизпълнение на административно задължение по чл.281, ал.5 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

Съдът счита и че наказанието е наложено правилно, на основание чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, какъвто е и настоящият случай. Наказанието е определено в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация. Не са налице условията за приложение на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като липсват данни нарушението да е било отстранено. Във връзка с доводите на процесуалния представител на дружеството в насока маловажност на случая следва да се отбележи, че за маловажните нарушения на КТ е предвиден специален състав, а именно- чл.415в, ал.1 от КТ, който изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В тези случаи не е предвидена възможност за неналагане на административно наказание, (за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в по-нисък размер. В този смисъл е и константната съдебна практика. /Решение №347 по КАНД № 330 по описа за 2014г. и др./. Както беше посочено по-горе обаче, разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима в случая, тъй като нарушението не е било отстранено.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите, че датата на нарушението е определена неправилно. Като такава е посочена датата на извършване на проверката, когато наличието на неизпълнението е било установено, а последното създава едно трайно неправомерно състояние, което е съществувало и към този момент. При това положение не би могло да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 27-2704412/20.09.2016г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Шумен, с което на „ММС 88“ ООД- гр.Шумен, ЕИК:200516677, на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.416, ал.5 и чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: