Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3023/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Н.Й.Д. ***, срещу Наказателно постановление №16-0869-002485/21.10.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето била наложена глоба в размер на 500,00лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като счита и че не е налице административно нарушение, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Датата на депозиране на жалбата не е установена безспорно, но доколкото въззиваемата страна не е в състояние да представи съответния пощенски плик и с оглед принципа за най-благоприятно третиране на санкционираното лице, следва да се приеме, че срокът за обжалване на наказателното постановление е бил спазен. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 17.09.2016г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Ивеко МЛ 80 ЕЛ 15” с ДК№ В 5134 СТ по ул.“Климент Охридски“ в гр.Шумен. Около 14,20 часа същият бил спрян за проверка от свидетеля П. С. П. -мл. автоконтрольор към ОДМВР-гр.Шумен. Същият поискал да му бъде представено удостоверение за психологическа годност, но представеното от жалбоподателя такова било с изтекъл срок на валидност. Въз основа тези констатации на същата дата проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че извършва обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.10.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Н.Д. била наложена глоба в размер на 500,00 лв., за извършено нарушение на чл.178в, ал.5 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от показанията на свидетелите П. С. П. и П.Г.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, при извършване на дейността като водач на такъв автомобил, да представят удостоверение за психологическа годност. Втората алинея на посочената норма регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно- три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е разполагал с удостоверение за психологическа годност, издадено на 01.06.2012г., което е представил при проверката. Доколкото същият не е навършил 65-годишна възраст, удостоверението е било със срок на валидност три години, считано от датата на издаване, а именно- до 01.06.2015г. При това положение е видно, че водачът действително не е представил удостоверение за психологическа годност, тъй като наличието на удостоверение с изтекъл срок на валидност следва да се приравни на липсата на такъв документ. Макар и правилно да е констатирана липсата на надлежно удостоверение обаче, съдът намира, че извършването на процесното нарушение не е установено по несъмнен начин. Както в съставения акт, така и в обжалваното наказателно постановление се приема, че нарушението е осъществено от жалбоподателя при извършване на обществен превоз на товари. Понятието "Превоз на товари" е дефинирано в §1, т.2 от ДР на ЗАвП като дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. В първата точка на цитираната допълнителна разпоредба е дефинирано и понятието "Обществен превоз", според която такъв е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Същевременно по силата на чл.6, ал.1 от ЗАвП обществен превоз на товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на товари на територията на Република България или лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността. При тази нормативна уредба е видно, че не всяко управляване на товарен автомобил представлява обществен превоз на товари, а само превоз на стоки, извършван срещу заплащане и то от лице, имащо качеството превозвач и притежаващо съответен лиценз. В случая по никакъв начин не е доказано, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари. Не е установено същият или дружеството-собственик на автомобила /„АФИН България“ ЕАД-клон Варна/, да са имали качеството превозвач и да са притежавали съответен лиценз. От приложената разпечатка от Търговския регистър на данни за представляваното от жалбоподателя дружество също не се установява последното да има такова качество. Липсват доказателства също така управляването на автомобила на процесната дата да е било в изпълнение на договор за превоз на стоки срещу заплащане. Проверяващите не са констатирали наличието на пътен лист, в който да са отразени подобни обстоятелства, нито са установили наличието на превозвани стоки. Действително, превоз на товари по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗАвП е налице и когато превозните средства са ненатоварени, но за да попадне управляването на товарен автомобил под хипотезата на посочената норма е необходимо да се извършва дейност по превоз на стоки срещу заплащане, а доказателства в тази насока не са налице. При това положение извършването на процесното нарушение се явява недоказано, тъй като не е установено, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари и следователно не е доказано възникването по отношение него на задължение да представи удостоверение за психологическа годност.

Отделно от изложеното, при извършената служебна проверка съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които са били нарушени виновно. Както в съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление се приема, че жалбоподателят е нарушил чл.178в, ал.5 от ЗДвП, т.е. като нарушена е посочена приложимата за процесното нарушение санкционна норма. Действително, допустимо е посочването само на съответната санкционна разпоредба, когато същата съдържа в себе си и дължимото поведение и когато липсва изрична материалноправна такава. В случая обаче е налице материалноправна норма, предписваща дължимото от санкционираното лице поведение, а именно- посочената по-горе норма на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. Непосочването на разпоредбата, нарушаването на която е вменено на жалбоподателя, е накърнило неговите процесуални права и представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Също за изчерпателност следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че е жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, то същото би се явило маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от приложеното копие на Удостоверение за психологическа годност, представено от жалбоподателя при проверката, на същото е отбелязана датата на издаване, но не и неговият срок на валидност.В Решение № 257 от 1.07.2014 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 185/2014 г., постановено във връзка с аналогичен случай, изрично се приема, че са налице условията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсата на посочен срок на валидност в самото удостоверение, е изключително обстоятелство, което намалява обществената опасност на извършеното от водача нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №16-0869-002485/21.10.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Й.Д. ***, с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178в, ал.5 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: