В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На двадесет и трети януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Кр.Кръстев

Секретар: Ф. А.,

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3040 по описа за 2016 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0869-002692/18.11.2016год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.9 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на И.Ц.И. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто нарушение. Жалбоподателят в жалбата си по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени НП, като незаконосъобразно и недоказано. В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателя не се явява, не изпраща и процесуален представител.

За въззиваемата страна, редовно призовани, се явява процесуален представител, който оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 18.10.2016 г. около 13.40 часа в гр. Шумен на ул. “Драгоман” до № 8 жалбоподателят управлявал товарен автомобил “Рено Клио” с рег. № СА 5071 РМ, собственост на „Евролийз Ауто“ ЕООД Булстат7131289899. При пристигането си на горепосочения адрес той паркирал управляваното от него МПС в лентата за движение, като по този начин преградил пътя към паркинга. В невъзможност да излезе от паркинга, гражданин потърсил съдействие от пътна полиция и на място бил изпратен полицейски патрул. При пристигането си на място проверяващите видели паркирания неправилно автомобил който бил заключен. Не се извършвали никакви товаро-разтоварни дейности, каквото е твърдението на жалбоподателя. Двамата проверяващи, влезли в зала „Фабулис“ и се поинтересували кой е водача на неправилно паркиралия автомобил. Установили, че това е жалбоподателя И., който бил поканен да измести неправилно паркирания от него автомобил. На улицата имало още един неправилно паркиран автомобил, който също бил отстранен. След като отстранили неправилно паркираните автомобили и освободили улицата за движение проверяващите извършили и проверка по оборудването на неправилно паркиралия автомобил. Било установено, че представения пожарогасител не е преминал тест да техническа пригодност. За така констатираните нарушения на жалбоподателя, в негово присъствие му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2692 от 18.10.2016г., като актосъставителя сметнал, че са нарушени чл. 98 ал.1 т.2 и чл. 139 ал.2 т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта като в графата възражения било отбелязано „Паркирах пред сградата която стопанисвам. Пред входа имаше паркирани автомобили и аз паркирах пред тях. На улицата няма знак, който забранява спирането.“. Не се е възползвал от законното си право по чл. 44 ал.1 от ЗАНН и не е депозирал писмени възражения в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на така съставения акт и материалите по делото е издадено Наказателно постановление № 16-0869-002692/18.11.2016год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.9 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто нарушение.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – М.М. – актосъставител и П.П. – свидетел при установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е извършил визираните в акта нарушения по следните правни съображения: Установи се по безспорен начин, че жалбоподателя е извършил визираните в наказателното постановление нарушения, тъй като същият е управлявал МПС което е паркирал но начин забранен от закона, както и че ползвания от него пожарогасител не е бил минал технически преглед. Не се потвърдиха от събрания доказателствен материал твърденията на жалбоподателя, че паркирането се е наложило поради извършването на товаро-разтоварна дейност пред стопанисвания от него развлекателен комплекс. Освен това от събраните гласни доказателства се установи, че е имало място за паркиране на процесния автомоби, където той не би пречил на никого, но неправилно паркиране е извършено с цел да се блокира излизането на автомобила, с водача на който жалбоподателя преди това е имал пререкания.

Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. 183 ал.4 т.9 от ЗДвП се наказва с глоба 50 лв. водач, който престоява или паркира, като втори ред в активната лента за движение до спрени МПС в посока на движението. Съгласно чл. 185 от ЗДвП се наказва с глоба от 20 лева водач, който наруши ЗДвП и издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушенията, които са били осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53 ал.1 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Относно размера на наложените наказания, то техния размер е строго фиксиран и не позволява тяхното индивидуализиране. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна. При индивидуализацията на наказанието административно-наказващия орган е съобразил, че те не позволяват индивидуализиране и ги е наложил в предвидения от закона размер в съответния размер на чл. 183 ал4 т.9 и чл.185 от ЗДвП, в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН и т.1 от ППВС №10/28.09.1973г..

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл. първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0869-002692/18.11.2016год. на Началник група ПП към ОДМВР – гр. Шумен, упълномощен с Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на министъра на МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.4 т.9 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на И.Ц.И. ЕГН ********** *** e наложено административно наказание “глоба”, в размер на 50 /петдесет / лева за първото и “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за второто нарушение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: