Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3060/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от ЕТ „Ф.- Б.Б.” -гр.Шумен срещу Наказателно постановление № 27-000151/21.11.2016г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Шумен, с което на търговеца било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв., на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ. Жалбоподателят счита, че в случая не са били налице трудовоправни отношения и следователно не е осъществено неизпълнение на задължение към държавата, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: Търговецът-жалбоподател развивал дейност в стопански отрасъл „Растениевъдство, сектор „Зърнопроизводство“. Във връзка с посочената дейност, през м.септември 2016г. възникнала необходимост от ангажиране на шофьор на товарен автомобил, който да превозва различни товари. За целта търговецът сключил граждански договор с лицето И.Г.М., по силата на който последният се задължил да превозва семена и други земеделски товари с товарен автомобил „ГАЗ 53“ с ДК № Н0443 АН, за периода от 12.09.2016г. до 31.10.2016г., а търговецът се ангажирал да му заплаща по 23,00 лева за всеки отработен ден. На 30.09.2016г. от П.В.С., работещ като главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен, била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство в землището на с.Градище, общ.Шумен. При проверката било установено, че И.М. превозва земеделски товари с товарен автомобил, собственост на едноличния търговец, без да има сключен трудов договор в писмена форма. Във връзка с тези констатации на 21.10.2016г., проверяващият съставил акт за установяване на административно нарушение на търговеца-жалбоподател за това, че при осъществяване на дейността си не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с лицето И.М., като сключи с него трудов договор в писмена форма. Актът бил съставен в присъствието на представляващия ЕТ, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт, на 21.11.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Ф.- Б.Б.” -гр.Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства- от разпита на свидетелите П.В.С., С.Г.Т. и И.Г.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Според чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочената дата лицето И.М. е извършвало превоз на товари във връзка с дейността на търговеца, както и че с него не е бил сключен предварително трудов договор. От страна на жалбоподателя се твърди, че посоченото лице не е предоставяло работна сила, а е дължало оказването на възмездна услуга-превоз на земеделски товари. Изтъква се, че М. е извършвал превози в изпълнение на сключен с него граждански договор, че се касае за гражданско правоотношение, а не за трудово такова. В подкрепа на тези твърдения е представен “граждански договор” от 12.09.2016г. с лицето И.М., наричан “изпълнител”. В договора е посочено, че със същия изпълнителят се задължава да превозва семена и други земеделски товари с товарен автомобил „ГАЗ 53“ с ДК № Н 0443 АН. В подкрепа на изложените доводи по делото са представени писмени доказателства за изплатените на лицето суми, както и декларация и отчет, попълнени от последното. Изтъкнатите от жалбоподателя доводи не могат да бъдат споделени. Съдът намира, че посоченото лице действително е полагало труд за търговеца, а не е извършвало работа по граждански договор, както и че последният е привиден договор, с който се прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение №10767/2006г. на ВАС; Решение №232/2000г. На ВАС; Решение №181/1997г. на ВАС и др.). В конкретния случай проверяващите лично са констатирали, че М. полага труд, като извършва превози с товарен автомобил, собственост на търговеца, от което е видно, че при изпълнението на работата, предмет на сключения договор, изпълнителят не е действал самостоятелно и без контрола на работодателя, а напротив, работата е извършвана съвместно с останалите работници на търговеца, на обект, стопанисван от последния, който осигурявал и автомобила за извършване на превозите. Действително, от М. не се е изисквало спазването на определена трудова дисциплина, като от показанията му се установява, че е ходел на работа при наличие на необходимост, за 2-3 часа, а след извършването на конкретната задача е бил освобождаван. Липсата на уговорено работно време обаче е единственото обстоятелство, отличаващо отношенията между страните от типичните трудовоправни отношения. Лицето не само че е работело съвместно с останалите работници, с автомобил, осигурен от работодателя, но също така е получавало възнаграждение за всеки отработен ден, а не общо заплащане за постигане на определен резултат. В договора също така е посочено, че се сключва за периода от 12.09.2016г. до 31.10.2016г. В практиката си ШАС приема, че характеристиката времетраене или срок при двата договора е свързан с различен елемент от двата договора. При трудовият договор има срок на самия договор или това са трудовите договори сключени за определен период от време. При гражданския договор или договорът за изработка срокът е свързан със самата работа или изработка, а не със срок на самия договор и при изработката на определената работа или услуга договорът се счита за изпълнен. В този смисъл изрично е решението по КАНД № 259 по описа за 2015 г. При така установеното съдът приема, че се касае за прикрити трудови, а не за гражданскоправни отношения, като действителните отношения между санкционираното лице и И.М. са трудовоправни отношения между работодател и работник. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице действително е полагало труд за търговеца, като е безспорно установено, че с него не е бил сключен трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като търговецът-жалбоподател е приел на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов договор, съдът намира, че същият несъмнено е допуснал неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбите на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с процесното наказателно постановление. Не могат да бъдат споделени доводите, изложени във възражението, че с посоченото лице не е следвало да бъде сключен трудов договор, тъй като същото било ангажирано за отделни дни, т.е. договорните отношения са били с краткотрайно действие. Именно за такива случаи чл.68, ал.1 от КТ е предвидил възможността за сключване на срочен трудов договор- за определен срок или до завършване на определена работа.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната отмяна. Административно-наказващият орган правилно е счел, че не са налице условията за приложението на чл.415в от КТ. Втората алинея на посочената разпоредба изрично изключва нарушенията от вида на процесното от приложното поле на чл.415в от КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че цитираната норма представлява специална такава, която изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В тези случаи не е предвидена възможност за неналагане на административно наказание, (за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в по-нисък размер. В този смисъл е и константната съдебна практика. /Решение №347 по КАНД № 330 по описа на ШАС за 2014г. и др./. Поради това съдът не следва да обсъжда наличието или липсата на предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото същият е неприложим по отношение нарушения от вида на процесното, предвид наличието на съответна специална разпоредба.

Съдът намира, че санкцията е определена законосъобразно. Административнонаказващият орган е отчел тежестта на нарушението, особеностите на случая и липсата на данни за предходни нарушения по КТ, като е наложил наказание на жалбоподателя в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 27-000151/21.11.2016г. на директора на Дирекция ”Инспекция по труда” -гр.Шумен, с което на ЕТ „Ф.- Б.Б.” -гр.Шумен, с ЕИК: *********, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: