РЕШЕНИЕ
78/6.2.2017г., гр.Шумен
Шуменският районен съд, ХІІ състав
На шестнадесети януари 2017 година
В публично заседание в следния състав:
като разгледа докладваното от съдията ВАНД
№ 3130/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание
чл.59 и сл.от ЗАНН.
Подадена е жалба от П.В.П. *** срещу Наказателно
постановление № И-1976/11.10.2016г. на секретаря на Община Шумен, с което на лицето
било наложено административно наказание “глоба” в размер на 150.00 лв., на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.49, ал.6, във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба
№1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на
ОбС-Шумен. Жалбоподателят привежда доводи за наличие на съществени процесуални
нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява
и не изпраща представител. Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства, счита за установено от фактическа
страна следното: На 26.08.2016г. жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Киа“ с ДК№ Н 7085 ВВ по улиците на гр.Шумен. Около 15,00ч. на посочената
дата същият спрял автомобила върху тротоар, намиращ се на кръстовището на
ул.“Ген.Скобелев“ с ул.“Софийско шосе“, пред входа на супермаркет „СБА“. Това
обстоятелство било установено от свидетеля С.Ж.С., работещ като инспектор в
Дирекция “Устройство на територията” при Община Шумен, който установил, че
автомобилът престоява изцяло върху тротоара, успоредно на оста на пътното
платно, пред обозначена пешеходна пътека. Във връзка с тези констатации, на
същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя
за това, че след като управлява лек автомобил, преминава и престоява изцяло
върху тротоар, пред подхода на пешеходна пътека. Актът бил съставен в
присъствието на санкционираното лице,
бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в
срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 11.10.2016г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.В.П. било
наложено административно наказание “глоба” в размер на 150лв., за нарушение на
чл.6, ал.4 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на Община Шумен на ОбС- Шумен.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на
свидетелите С.Ж.С., М.С.К. и А.Т.Р., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: Разпоредбата
на чл.6, ал.4 от Наредба №1 за поддържане и опазване на
обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен забранява преминаването,
престоя и паркирането на превозни средства по тротоари и други пешеходни зони. Безспорно
е установено по делото (от показанията на свидетелите и от приложените
фотоснимки), а и не се отрича от страна на жалбоподателя, че последният е спрял
автомобила си и е престоявал на тротоар, на описаното в наказателното
постановление място. По този начин същият действително е нарушил забраната,
установена с посочената норма. Макар и правилно да е констатирано наличието на административно нарушение обаче, при извършената
служебна проверка съдът установи, че при провеждането
на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. На първо място,
административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да издири
правилно приложимата санкционна разпоредба. Наказанието е наложено на основание
чл.49, ал.6 от Наредбата, предвиждащ специална санкция за нарушения на чл.6,
ал.4 от Наредбата, какъвто е и настоящият случай. Цитираната норма обаче е
приета с Реш.
348 от 22.12.2016 г. и следователно не е действала към момента на нарушението.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Последвала
нормативна разпоредба може да се приложи само ако е по-благоприятна за
санкционираното лице. Наказващият орган
обаче не е изложил мотиви защо приема, че следва да се приложи новата
санкционна норма, което е довело до необоснованост на наказателното
постановление.
На следващо място и с
много по-съществено значение е констатацията на съда, че наказателното
постановление е издадено от некомпетентен орган. В практиката си ШАС приема, че
секретарят на общината не разполага с материална компетентност да налага
административни наказания за нарушения на Наредба №1 на ОбС-Шумен. Компетентността
обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се
занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези
въпроси. Компетентността може да бъде делегирана от по-горестоящ орган, но за целта
е необходимо възможността за това да е предвидена в съответния нормативен акт,
който урежда компетентността на органа, а също и наличието на изричен писмен
акт на компетентния орган, който да го установява. По силата на чл.47, ал.1, б.
«а» от ЗАНН, кметовете на общини, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, могат да налагат
административни наказания, като същите могат да възлагат правата си на
наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено
в съответния закон, указ или постановление на Министерски съвет (аргумент от
ал.2 на чл.47 от ЗАНН). Процесното административно наказание е наложено за
нарушение на Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на
територията на община Шумен, приета от Общински съвет – Шумен на основание
чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА). Посоченият нормативен акт се явява «съответен закон» по смисъла на
чл.47, ал.2 от ЗАНН. Същият предвижда възможност за делегиране на правомощия на
административно наказващия орган, като в чл.22, ал.5 посочва, че наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник. Макар и да е предвидена възможност за делегация
на компетентност, законодателят е ограничил кръга от длъжностни лица, на които
кметът на общината може да делегира правомощия за налагане на административни
наказания, като тази възможност е сведена само до неговите заместници. В случая
кметът на община Шумен е упълномощил секретаря на Община Шумен за
административно наказващ орган, със Заповед № РД-25-298/29.02.2016г. Посочената
заповед обаче противоречи на нормата на чл.22, ал.5 от ЗМСМА, която не
предвижда възможност за делегиране на такива правомощия на посоченото
длъжностно лице. При това положение процесното наказателно постановление се
явява издадено от лице, неразполагащо със съответна компетеност. Това
обстоятелство опорочава наказателното постановление и представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложеното становище се споделя не
само в практиката на ШРС, но и изрично в Решение №9/20.01.2017г. по КАНД № 315
по описа за 2016г. на ШАС.
Водим от горното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № И-1976/11.10.2016г. на секретаря на Община Шумен, с което на П.В.П. ***, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл. 49, ал.6, във вр. с чл.50, ал.2 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на Община Шумен на ОбС-Шумен, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: