Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 3171/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А.Т.Г. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-002827/07.12.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 120 лева, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДП, както и “глоба” в размер на 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП. Жалбоподателката оспорва констатациите в акта, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения и за маловажност на случая, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 30.09.2016г. около 18,15 часа жалбоподателката се придвижвала с лек автомобил „Хонда ХР В“ с ДК № Н 0235 ВВ по ул.“Харалан Ангелов“ в гр.Шумен, в посока ул.“В.Априлов“, за да вземе от училище сина си-св.И.Й.Г., който учел в ОУ „Димитър Благоев“. След като детето се качило в автомобила, жалбоподателката продължила движението по посочената улица. Същевременно на същата улица, срещуположно на училището, била паркирала лекия си автомобил св.Р.Р.С., която изчаквала сина си и племенницата си-св.А.М.А., да приключат с учебните занимания. Двете деца излезли от входа на училището, пресякли пътното платно и се приближили до автомобила на свидетелката. В момента, в който св.А. отваряла дясната предна врата, по улицата минал управлявания от жалбоподателката автомобил. Същият закачил раницата на А.А., в резултат на което тя политнала към братовчед си и двамата паднали на земята. Св.С. слязла от автомобила и помогнала на децата да се изправят, при което установила, че на обувката на св.А. има видими следи от автомобилна гума. Независимо от случилото се, жалбоподателката не спряла, а продължила в първоначалната посока. Св.С. откарала двете деца до МБАЛ-Шумен за оказване на медицинска помощ, след което уведомила за случая РУ- Шумен. С оглед предоставените от свидетелите-очевидци данни за автомобила били предприети съответни издирвателни мероприятия, в хода на които била установена самоличността на нарушителката. Във връзка с тези констатации на 01.10.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателката за това, че не е била достатъчно предпазлива към уязвимите участници в движението- деца на пътя, като с дясно огледало за задно виждане е блъснала А.А. в раницата на гърба, с което е причинила ПТП, както и за това, че като участник в ПТП е напуснала местопроизшествието, без да уведоми службите за контрол. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 07.12.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.Г. била наложена глоба в размер на 120,00 лв. за извършено нарушение на чл.116 от ЗДП, както и глоба в размер на 80,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите М.И.Р., И.Х.И., Р.Р.С., А.М.А. и И.Й.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на свидетелите Р.С. и А.А., които са очевидци на инцидента и лично са възприели случилото се, а също и тези на свидетелите М.Р. и И.И., в чието присъствие жалбоподателката е признала, че лично е управлявала процесния автомобил на посочената дата и място. Показанията на посочените четирима свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите не са били в никакви особени отношения с нарушителката и дори не са я познавали, поради което не могат да се считат за заинтересувани или предубедени. Следва да се отбележи, че макар и св.А. да е пострадала при инцидента, същата не извлича никакви ползи от твърденията си, поради което и не са налице основания за съмнение в тяхната достоверност. От страна на жалбоподателката се оспорва изложената фактическа обстановка, като се твърди, че от действията й не е настъпило ПТП, във връзка с което намира, че не е извършила нарушение. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Съдът счита изложената фактическа обстановка за безспорно установена. Жалбоподателката по начало не отрича обстоятелството, че страничното дясно огледало на автомобила й е закачило раницата на гърба на св.А.. Твърди обаче, че последната не е падала на земята, както и че не е пострадала при съприкосновението с превозното средство. Твърденията й се подкрепят от показанията на св.И.Г., който също заявява, че св.А. не е падала при инцидента. В обратна насока обаче са показанията на свидетелките С. и А., за които, както беше посочено по-горе, липсват основания да не бъдат кредитирани. Следва да се отбележи, че същите не биха имали никакви мотиви за твърденията си, ако фактическата обстановка е била различна и А. не е пострадала изобщо при инцидента. При това положение и с оглед обстоятелството, че св.Г. като син на жалбоподателката, се явява в значителна степен предубеден свидетел, съдът приема, че показанията му не са достоверни в достатъчна степен и не опровергават фактическите изводи по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.116 от ЗДП задължава водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Като не е била достатъчно внимателна към св.А., намираща се в края на пътното платно и като е засегнала последната с част от автомобила си, жалбоподателката несъмнено не е изпълнила това свое задължение и е нарушила посочената разпоредба. Съдът намира, че наказанието за това нарушение е определено правилно, на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДП, предвиждащ специална санкция за водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 (в случая-неспазване на правилата за предимство, каквото несъмнено имат пресичащите деца) причини пътнотранспортно произшествие. Понятието "пътнотранспортно произшествие" е дефинирано в §6, т.30 от ДР на ЗДП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая св.А. е получила известни наранявания, макар и минимални- видно от показанията й, кракът й е бил „малко изкълчен“ и е изпитвала болки известно време. Доколкото цитираната норма не установява изискване нараняванията да са сериозни, налице са всички основания инцидентът да бъде квалифициран именно като пътнотранспортно произшествие.

Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона към момента на нарушението, като са отчетени особеностите на случая и неособено значителните вредни последици. Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното наказателно постановление в частта, с която е наложено наказание за първото от извършените нарушения.

На следващо място, разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДП задължава водачите на ППС, които са участници в ПТП при което са пострадали хора, да уведомят компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. По смисъла на §6, т.27 от ДР на ЗДП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото процесното произшествие е причинено основно в резултат от действията на жалбоподателката, същата несъмнено е имала качеството на участник в ПТП. Г. също така е възприела съприкосновението на автомобила й с детето, т.е. била е наясно, че е възникнал инцидент, при което за нея е възникнало задължението по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДП. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че последната не е изпълнила посоченото задължение. При така установеното съдът намира, че Г. действително виновно е нарушила посочената разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Не могат да бъдат споделени доводите изложени в жалбата за липса на нарушение, тъй като детето не е имало видими наранявания. Наличието или липсата на наранявания не би могло да се установи, без най-малкото да се осъществи съответен контакт. При положение, че жалбоподателката дори не е слязла от автомобила, за да установи дали детето е наранено, същата не е имала никакви основания да счита, че в резултат от съприкосновението с автомобила св.А. не е била наранена изобщо, поради което и не са налице основания за отпадането на административнонаказателната отговорност за това нарушение. Следва да се отбележи също, че твърденията за извършване на нарушения на ЗДП от страна на св.А. и св.С. касаят обстоятелства ирелевантни за отговорността на жалбоподателката, тъй като са отнасят за действия, несвързани с поведението на последната (напр. -че А. се е качила на предната седалка до шофьора). Наказанията и за това нарушение са определени законосъобразно, в размер малко над минималния, предвиден в закона. Макар и за това да не са изложени специални съображения в наказателното производство, съдът намира, че налагането на наказания над минималния размер е законосъобразно, с оглед обстоятелството, че пострадалата е малолетна, а жалбоподателката е проявила крайна незаинтересованост към състоянието й и към задълженията си като водач, причинил ПТП.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимите санкционни разпоредби, като е наложил законосъобразни наказания. Не са налице също така основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Неособено значими са единствено нараняванията на пострадалата, но не и деянията на нарушителката, за извършването на които не е имало никаква конкретна извинителна причина.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 16-0869-002827/07.12.2016г. на началник сектор към ОДМВР-Шумен, сектор „Пътна полиция“-Шумен, с което на А.Т.Г. ***, с ЕГН:**********, на основание на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.179, ал.2, вр. с ал.1, т.5, предл.4 от ЗДП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 120,00 лева, както и “глоба” в размер на 80,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП, като законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: