Р Е Ш Е Н И Е

68/1.2.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3208 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №220753 – F232823/25.10.2016год. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Ш.К.” ЕТ – с. Царев брод, Булстат 203833152 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата си жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като излага доводите си за това. Оспорва констатираното нарушение по същество. В съдебно заседание се явява Ш.Н.К. с процесуален представител – адв. Ю.Р. от ШАК.

За административно-наказващ орган, издал НП, призоваван съобразно императивната разпоредба на чл.61 ал.1 от ЗАНН, се явява процесуален представител, който в съдебно заседание моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно, излагайки съображения за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: При извършена проверка на 12.08.2016г., документирана в ПИП, сер. АА № 0246000/12.08.2016 г., на търговски обект – кафене, находящо се в с.Царев брод, стопанисвано от ЕТ “Ш.К.” – с. Царев брод, органът по приходите е констатирал следното: В обекта бил монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Преди започване на проверката била извършена контролна покупка на 2 бр. кафета на обща стойност 1.20 лева, за което бил издаден фискален бон. Съгласно извлечения междинен финансов отчет от ЕКАФП за деня на проверката били регистрирани приходи от продажби в размер на 46.20 лева. Сумата на паричните средства в началото на работния ден били 10 лева, които били служебно въведени. При извършения описа на паричните средства в касата на обекта била установена наличност на парични средства в касата в размер на 78.50 лева. Във въпросния лист към ПИП е декларирано, че началното салдо в касата за деня е 10 лева. От отговорите на лицето на въпросите съдържащи се във въпросния лист, се установява, че не са налице предпоставки за наличие на разлика между междинния финансов отчет от фискалното устройство и наличната парична сума в касата. Констатирана е разлика във фактическата и касова наличност на парични средства за сума в размер на 22.30 лева, от което проверяващите направили извода, че лицето не е изпълнило задължението си да регистрира и отчита извършените продажби на стоки чрез издаване на касови бележки от фискално устройство или от ръчен кочан. На 18.08.2016г. св. С.Г. съставила срещу ЕТ АУАН № F232823, в присъствието на представляващият Ш.К. като е приела, че ЕТ не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон от фискалното устройство или от ръчен кочан за продадена стока на стойност 22.30 лева, с което на 12.08.2016г. е нарушил чл.3 ал.1,чл.25 ал.1 т.1 и ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. При предядяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановеният срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел констатациите съдържащи се в АУАН, с изключение на тези касаещи датата на извършване на проверката и датата на извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение. Посочената дата в АУАН е 12.08.2016г., а в НП - 18.08.2016г. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на ЕТ “Ш.К.” – с. Царев брод е наложена „имуществена санкция” в размер на 500.00 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събрани гласни такива – показанията на свид.С.Г. - извършила проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че въз основа на събраните по делото доказателства не се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Не се установи по безспорен начин факта на неизпълнението към държавата, изразяващо се в неиздаване на касов бон за извършена продажба. Актосъставителя няма непосредствени възприятия за такова неизпълнение, а приема това единствено поради наличието на разлика между наличните суми в търговският обект и натрупания оборот от ЕКАФП. Нещо повече преди започване на проверка е била извършена “контролна покупка”, чрез която съгласно §1 т.6 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006г. на МФ също може да се констатира спазването на изискванията по Наредбата за регистриране и продажбите на стоки, за която покупка е бил издаден фискален бон. Актосъставителят не е установил сключване на сделка, при която служителят в търговският обект не е документирал същата по надлежния ред, а е обсъдил факта на разликата между натрупания по ЕКАФП оборот и наличните пари в касата, от което е направил предположение в тази връзка. Наличието на разлика, безспорно води до извода, че е налице неизпълнение на задълженията на търговеца, регламентирани в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, но не се доказа, че се касае именно за неиздаване на касов бон. Няма доказателства, които по безспорен начин да доказват, че констатираната разлика се дължи именно на неиздаване на касови бележки, а не на нарушение на чл.33 от Наредбата, съгласно който извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност на ФУ се регистрира във ФУ чрез конкретно посочени операции, а ако ФУ не притежава визираните операции, промените се отразяват в книгата за дневните финансови отчети. И двете нарушения водят до разлика между касовата и фактическа наличност. Административно-наказващия орган, върху когото е тежестта на доказване на административно-наказателното обвинение не ангажира никакви доказателства, че констатираната разлика се дължи именно на неиздаването на касови бележки при извършване на продажби на стоки. Събраните по делото гласни и писмени доказателства не доказват административно-наказателното обвинение по несъмнен начин. Така и самото НП почива на предположение.

Основателен е доводът на жалбоподателят за наличие на противоречие между АУАН и НП. Процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Следва да бъдат спазени всички изисквания относно процедурата по съставяне на акта и издаване на наказателно постановление. В конкретният случай е налице несъответствие между констатираното в АУАН нарушение и нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В наказателното постановление са въведени други фактически обстоятелства, различни от тези посочени в АУАН, относно датата на извършване на проверката и датата на извършване на деянието. В АУАН е посочена дата 12.08.2016г. Съдържащите се в преписката документи също касаят дата 12.08.2016г. В противоречие на това в НП е посочено, че проверката е била извършена на 18.08.2016г., както и, че жалбоподателят е осъществил деянието на 18.08.2016г. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършване на деянието, при посоченото различие в АУАН и НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение настоящия състав счита за съществено,тъй като то не дава възможност да се узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо жалбоподателя административно - наказателна отговорност. НП определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за администртивно - наказателната отговорност и произнасянето на съда, е обвинението формулирано в НП. Главното предназначение на НП е да формулира обвинението по такъв начин, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и по този начин да постави основните рамки на процеса. Първоначалните рамки на обвинението следва да предпоставят яснота, с оглед пълноценното осигуряване на правото на защита. Противоречието в АУАН и в НП безспорно е довело до неяснота и до невъзможност жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин. Същото не може да бъде санирани в хода на съдебното производство. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалният представител на АНО, че в правомощията на съда е на измени обвинението, съобразно установената фактическа обстановка. За разлика от НПК, в ЗАНН не е предвидена възможност за изменение на обвинението. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност на административно- наказващия орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безсъмнен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН.

Предвид гореизложеното издаденото НП се явява недоказано, необосновано и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №220753 – F232823/25.10.2016год. на Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Ш.К.” ЕТ – с. Царев брод, Булстат 203833152 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: