Р Е Ш Е Н И Е

72/2.2.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и четвърти януари две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 3238 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №35/21.01.2016год. на Директора на РДГ-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.270 от Закона за горите на жалбоподателя „НОН – СТОП“ ООД, гр.Шумен, ЕИК 127584915 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.211 ал.3 от ЗГ, във вр. с т.11 от Заповед №625/29.06.2011г. на Изпълнителния директор на ИАГ.

Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – непосочване на дата и място на извършване на нарушението, съществено противоречие в датите посочени в НП. Също така се излага и довод, че деянието осъществява признаците на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител.

За административно – наказващият орган, редовно призован, не се явява представител. Депозирано е писмено становище, в което се оспорва жалбата като неоснователна излагайки съображения за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 18.09.2015г. Г.К.Г. управител на „НОН – СТОП“ ООД, гр.Шумен депозирал Заявление до Директора на РДГ – Шумен за предоставяне на превозни билети за транспортиране на дървесина за обект – дърводелски цех, находящ се в с.Дибич, стопански двор. Със същото декларирал, че е запознат с разпорежданията на Заповед №625/29.06.2011г. издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, на основание §37 от ПЗР на Закона за горите, във връзка с чл.211 ал.3 от същия закон, с която се определяли условията и редът за предоставяне и отчитане на документите по ЗГ.

На 10.12.2015г. управителят на „НОН – СТОП“ ООД, гр.Шумен – Г.Г. представил в РДГ – Шумен кочан с превозни билети от №0165265 до №0165297 и опис на издадените превозни билети за транспортиране на дървесина от обекта. При представяне на кочана служители в РДГ Шумен установили, че последния превозен билет №0165297 бил издаден на 16.10.2015г. Дружеството не е отчело кочана с превозни билети в срока, посочен в т.11 от Заповед №625/29.06.2011 г. на ИАГ гр. София. Съставен бил констативен протокол.

На 28.12.2015г. св. С.С.Д. съставил срещу дружеството АУАН С:ДООА №002856, в присъствието на управителя Г.Г., за нарушение на чл.211 от ЗГ, във вр. с т.11 от Заповед №625/29.06.2011г. издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, извършено на 16.11.2015г. в гр.Шумен. При предявяване на акта Г. отразил, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановения срок не са депозирани писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.270 от Закона за горите на жалбоподателя „НОН – СТОП“ ООД, гр.Шумен, ЕИК127584915 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 лева. НП е връчена на 15.12.2016г. на Я.И.Я., в качеството му на управител.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни такива – показанията на св. С.С.Д. - извършил проверката и актосъставител.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие следното:

Дружеството – жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.211 от ЗГ, във вр. с т.11 от Заповед №625 от 29.06.2011 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. По делото е приложено Заявление до Директора на РДГ – Шумен за предоставяне на превозни билети за транспортиране на дървесина за обект – дърводелски цех, находящ се в с.Дибич, стопански двор и в което заявление управителят Г. е декларирал, че е запознат с изискванията на Заповед № 625 от 29.06.2011г. на ИАГ. Съгласно т.11 от процесната Заповед кочанът с превозни билети се отчита в срок до 30 дни от датата на издаване на последния превозен билет в кочана. Доколкото последният превозен билет е бил издаден от „НОН – СТОП“ ООД на 16.10.2015г. , дружеството е следвало да отчете кочана в срок до 15.11.2015г., вкл. Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН при изчисляването на сроковете се прилагат разпоредбите на НПК. Според чл.183 ал.4 от НПК, когато последният ден от срока е неприсъствен той изтича в първият следващ присъствен ден. Последният ден от срока – 15.11.2015г. е бил неприсъствен /неделя/. Първият присъствен ден е 16.11.2015г., поради което срокът е изтекъл на 16.11.2015г. След тази дата, т.е. от 17.11.2015г. вече е налице неправомерно поведение от страна на жалбоподателят. Актосъставителят в АУАН е приел, че нарушението е извършено на 16.11.2015г., преди същото реално да бъде осъществено, поради което няма как да възникне и съответната административно-наказателна отговорност към приетата в акта дата на извършване на нарушението. В тази връзка основателен е доводът на жалбоподателят, че непосочването изрично в НП на датата на извършване на нарушението, а само продължителността на срока, в който задължението е следвало да бъде изпълнено, в конкретният случай съставлява съществено процесуално нарушение. Посочено по този начин не става ясно наказващият орган каква дата е приел за извършване на нарушението /дали посочената от актосъставителя или друга/. Датата на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и липсата на яснота относно времето на извършване на деянието, при неправилното посочване в АУАН и липса въобще на посочена дата в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните правила - чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до нарушение правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение настоящия състав счита за съществено,тъй като то не дава възможност да се узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо жалбоподателя административно - наказателна отговорност. НП определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за административно - наказателната отговорност и произнасянето на съда, е обвинението формулирано в НП. Главното предназначение на НП е да формулира обвинението по такъв начин, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и по този начин да постави основните рамки на процеса. Първоначалните рамки на обвинението следва да предпоставят яснота, с оглед пълноценното осигуряване на правото на защита.

Доводът на жалбоподателят, че в НП не е посочено изрично и мястото на извършване на нарушението е основателен, което обаче настоящият съдебен състав намира, че не съставлява съществено нарушение, тъй като не нарушава правото на защита на лицето. Не възпрепятства и възможността правилно да бъде преценена местната подсъдност, доколкото в обстоятелствената част на НП е посочено, че кочанът е бил отчетен в РДГ – Шумен на 10.12.2015г.

За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за основателни доводите на дружеството - жалбоподател, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Настоящият състав счита, че при издаване на НП административно наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства. Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните съображения: Съдът преценявайки конкретната фактическа обстановка счита, че извършеното е инцидентна проява в дейността на дружеството. По делото няма доказателства на дружеството да са били налагани административни наказания за нарушения на ЗГ, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение. В случая кочана с издадените превозни билети не е бил отчетен в ДРГ - Шумен след осъществяване на определени действия от страна на контролните органите по установяване нарушението и откриване нарушителя. Напротив нарушението е установено, когато представляващият дружеството е осъществил по собствени подбуди, макар и със забава, задължението си. Сам е предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. Няма настъпили неблагоприятни последици. Нарушението е от възможно най - лекия вид - неотчитане в срок, т. е. само забава в изпълнението и то по – малко от месец, а не липса на изпълнение на задължението. Налице е изключително ниска степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя. Като не е обсъдил тези обстоятелства и не ги е взел предвид при предприемане на действия по издадения АУАН, в съответствие с правната норма на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил процесуалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразявайки се с изложеното, наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган е изложил като мотив за не прилагането на чл. 28 от ЗАНН, че не налагането на наказание не би предоставило възможност за осъществяване на превенция при извършване на нови нарушения. Доколкото се касае за първо нарушение, съдът намира, че в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при хипотезата на чл. 28, б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35/21.01.2016год. на Директора на РДГ-Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.270 от Закона за горите на жалбоподателя „НОН – СТОП“ ООД, гр.Шумен, ЕИк127584915 е наложена „имуществена санкция“ в размер на 100 лева, за нарушение на чл.211 ал.3 от ЗГ, във вр. с т.11 от Заповед №625/29.06.2011г. на Изпълнителния директор на ИАГ като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд по реда на Глава Дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: