От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство № 717/2016 г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу Р.Й.Т., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянно местоживеене ***, български
гражданин, с основно образование, женен, работещ, неосъждан за извършено от него престъпление
от общ характер, а именно: по чл. 183, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: в периода месец
март 2014 г. – месец октомври 2016 г. включително в гр. Шумен, след като бил осъден с
решение по
гражданско дело - Определение №
3775/24.09.2012 г., постановено по гр. дело № 2795/2012 г.
по описа на ШРС, влязло в законна сила на 24.09.2012 г. да издържа свой низходящ – дъщеря Й., родена на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски - 32 месечни вноски по 130 лв., или
общо 4 160 лв.- престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото
обвинение и предлага на съда, при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК и
превеса на смегчаващите вината обстоятелства, да определи наказание “лишаване
от свобода” в рамките на законоустановения минимум, а именно в размер на 3
/три/ месеца, като на основание чл.66 от НК същото да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Разпитан в хода на
съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен в извършването
на посоченото в обвинителния акт престъпление. Обяснява,
че не е имал специален мотив, за да го извърши, но през инкриминирания
период не
е бил
на работа постоянно и е нямал редовно доходи,
поради несвоевременно заплащане на трудовите му възнаграждения, както и че
полага грижи за издръжката на още две малолетни лица. В
последната си дума изказва съжаление, че не плаща редовно дължимата издръжка, като предоставя на съда
преценката за вида и размера на наказанието. Защитникът на подсъдимия моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не му бъде налагано наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.Й.Т. и свидетелката Д.В.Д. живели на семейни начала до
2001 г., когато се разделили. От съвместния си съжителство имат едно дете – Й.,
родена на *** г.
Първоначално след раздялата на родителите, Т. бил осъден да заплаща
издръжка в полза на малолетното си дете в размер на 25 лв. месечно. По-късно,
по образуваното, въз основа на искова
молба от Д.Д., гражданско дело № 2795/2012 г. по описа на ШРС била постигната
спогодба между страните, по силата на която Р.Т. се задължил да заплаща на
непълнолетната си вече дъщеря Й. месечна издръжка в размер на 130 лв., считано
от 15.08.2012 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
От влизане в сила на съдебния акт,
одобряващ постигнатата спогодба, подсъдимият Т. изплащал не редовно, а
инцидентно алиментното си задължение. Към м. октомври 2016 г. същият дължал 32
месечни вноски за издръжка на
пострадалата Й.Т. – за времето от м. март 2014 г. до м. октомври 2016 г.
включително.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимият Р.Й.Т.,
направено както в хода на досъдебното производство, така и от обясненията,
дадени в хода на съдебното следствие и показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели Д.В.Д.
и Й.Р.Т.. Освен това
съдът счита, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са
приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият Р.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимият, като чрез своето
бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ – дъщеря
Й., по силата
на влязло
в сила съдебно решение, с което е бил осъден да я издържа на
месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимият за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на подсъдимият Р.Й.Т. за извършеното от него
престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което
съдът преценява като ниска, с оглед конкретната
житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността му може да
се направи извод, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият
Т.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало; прави самопризнания; осъзнал вината си; проявява
критичност към несвоевременното плащане на издръжката; добросъвестно поведение
в наказателния процес; тежко материално положение - подсъдимият е бил във
финансово затруднение през инкриминирания период; полага грижи за издръжката на още две малолетни лица; възстановяването на по-голямата
част от сумата - предмет на дължимата издръжка по настоящото наказателно
производство;
- отегчаващи вината обстоятелства - сравнително
дългият период, в който подсъдимият не е плащал издръжката -
касае се за дължима издръжка в размер на 32 месечни вноски и обстоятелството, видно от бюлетините му за съдимост,
че за него това не е първа проява. Спрямо подсъдимия е водено дело за издръжка
и по отношение на неговото дете Марин и отново по отношение на детето Й., т.е.
налице е трайна престъпна нагласа по отношение на деянието по чл. 183 от НК.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимият Т., като наказанието бъде
определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимият Т. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца.
Отделно от това, съдът счита, че
е невъзможно налагане на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. За да се приложи
цитираната правна норма е необходимо да са налице трите кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: деецът преди постановяване на присъдата от първата инстанция да е изпълни задължението си и да не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както и тази разпоредба да не е прилагана до момента. На първо място, подсъдимият не е изпълнил изцяло
задължението си съобразно повдигнатото обвинение по настоящото дело. На
следващо място, видно от бюлетина му за съдимост, спрямо подсъдимият Т. с
присъда № 499/31.05.2002 г., постановена по НОХД № 769/2001 г. по описа на ШРС,
влязла в законна сила на 17.06.2002 г., вече е прилагана разпоредбата на чл.
183, ал. 3 от НК.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това, съдът
счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а също така ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на
обществото. По този
начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната
и специалната превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от
НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата направените
деловодни разноски в размер на 204 /двеста/ лева и по 5 /пет/ лева такса за
издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: