От Шуменска Районна прокуратура е внесен в Районен съд - Шумен
обвинителен акт по досъдебно производство № 404/2016 г. по описа на РУ – Шумен, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу Б.В.Х., ЕГН **********, родена на *** г. в
гр. Свищов, с постоянен адрес:*** , настоящ адрес:***, български гражданин, с
начално образование, разведена, работеща,
неосъждана за
извършено от нея престъпление от общ характер, а именно: по чл. 183, ал. 1 от
НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: в периода от 01.07.2015 г. до 30.09.2016 г.
включително, в с. Велино, обл. Шумен, след като била осъдена
с Определение от
05.11.2014 г., постановено по гр. дело
№ 1729/2014 г. по описа на Районен съд – Шумен,
влязло в законна сила на 05.11.2014 г., да издържа свой низходящ – сина си М.И.И.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две вноски, а именно - 15 /петнадесет/ вноски по 90 /деветдесет/ лева всяка, на
обща стойност – 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева- престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура – Шумен поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда, при приложение на разпоредбата на
чл. 54 от НК да определи наказание “пробация” чрез прилагане на
задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок
от 8 /осем/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично по отношение на
първата пробационна мярка.
Разпитана в хода на съдебното
следствие подсъдимата се признава за виновна в извършването
на посоченото в обвинителния акт престъпление. Обяснява,
че не е имала специален мотив, за да го извърши, но през
инкриминирания период не е била на работа постоянно
и е нямала редовно доходи,
поради несвоевременно заплащане на трудовите й възнаграждения. В
последната си дума изказва съжаление, че не плаща редовно дължимата издръжка, като предоставя на съда
преценката за вида и размера на наказанието.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимата Б.В.Х. и свидетелят И.М.И. живели на семейни начала през
периода от 2008 г. до 2014 г., когато се разделили. От съвместния си съжителство
имат едно дете – М.И., роден на *** г.
След раздялата на родителите, въз основа на постигната спогодба между
страните, одобрена с Определение № 3024/05.11.2014 г., постановено по гражданско
дело № 1729/2014 г. по описа на ШРС, подсъдимата се задължила да заплаща на малолетният
си син М.месечна издръжка в размер на 90 лв., считано от 05.11.2014 г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима на пето число от
месеца, за който се отнася до окончателното й изплащане.
От влизане в сила на съдебния акт,
одобряващ постигнатата спогодба, подсъдимата Х. изплащала не редовно, а
инцидентно алиментното си задължение. Към м. септември 2016 г. същата дължала 15
/петнадесет/ вноски по 90 /деветдесет/ лева всяка за издръжка на сина си М.И. –
за времето от 01.07.2015 г. до 30.09.2016 г. включително.
Изложената фактическа обстановка,
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимата Б.В.Х., направено както в хода на досъдебното производство,
така и от обясненията, дадени в хода на съдебното следствие и показанията на
разпитаният в съдебно заседание свидетел И.М.И.. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния
извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и
обосновават решението му в следния смисъл:
Като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното подсъдимата Б.Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи изпълнение на
задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на
нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо физическо лице, което е било осъдено да
издържа свой низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в бездействие от страна на подсъдимата, като чрез своето
бездействие не е изпълнила задължението си да заплаща
издръжка на своя низходящ – син М., по силата
на влязло
в сила съдебно решение, с което е била осъдена да го издържа на
месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на
повече от две месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е предвиждал
неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две
месечни вноски и пряко го е целял.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи да се отбележи финасовото
затруднение на подсъдимата за инкриминирания период.
При определяне на наказанието на подсъдимата Б.В.Х. за извършеното от нея престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като ниска, с оглед
конкретната житейска ситуация, в която е изпаднала подсъдимата; степента на
обществена опасност на дееца - от данните за личността й може да
се направи извод, че тя е личност с ниска степен на обществена
опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимата
Х.:
- смекчаващите вината обстоятелства - чисто съдебно
минало; прави самопризнания; осъзнала вината си; проявява
критичност към несвоевременното плащане на издръжката; добросъвестно поведение
в наказателния процес; тежко материално положение - подсъдимата е била във
финансово затруднение през инкриминирания период; заплащането
на част от сумата - предмет на дължимата издръжка по настоящото наказателно
производство;
- отегчаващи вината обстоятелства - сравнително
дългият период, в който подсъдимата не е плащала издръжката -
касае се за дължима издръжка в размер на 15 /петнадесет/ месечни вноски.
Гореизложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК
могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата Х., като наказанието бъде
определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “пробация”. Съдът, намира, че справедливо и съответно на
извършеното от подсъдимата Х. ще бъде налагане на наказание “пробация”, чрез
прилагане на следните пробационни мерки, а именно: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично и по чл. 42а, ал. 2,
т. 2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.
Съдът намира така определеното
наказание за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и
подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдената. Освен това, съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да
върши и други престъпления, а също така ще въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: