Мотиви към Решение по АНД № 3214/2016 г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК на И.Г.Ж., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Сливен, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно - специално образование, вдовец, безработен, осъждан – реабилитиран за извършено от него престъпление от общ характер, а именно по чл. 345, ал. 2 от НК, във вр. чл. 345, ал. 1 от НК. В диспозитивната част на постановлението е посочено, че обвиняемият И.Ж. ***, управлявал моторно превозно средство, негова собственост - л.а. „Хюндай купе“ без регистрационни табели, с номер на рама KMHJG31RPWU112796, което не е регистрирано по надлежния ред.

В съдебно заседание представителят на Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемата Ж. наказание “глоба” в размер от минималния, предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК.

В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител, като изразява съжаление и разкаяние за постъпката си. Дава обяснения относно деянието и семейното си и материално състояние, като предоставя на съда преценката за размера на наказанието. Защитникът на нарушителя излага аргументи относно наличието на предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, но същевременно счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 378, ал. 4, т. 3 от НПК за прекратяване на наказателното производство, тъй като деянието представлява маловажен случай. Алтернативно моли съда за по-снизходителна присъда при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като му бъде наложено наказание в минимален размер.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият И.Г.Ж. *** и притежавал л. а. марка „Хюндай купе“ с номер на рама KMHJG31RPWU112796, без регистрационни табели, който не бил регистриран по надлежния ред.

Въпреки това, на 19.12.2016 г., около 05,15 часа, обвиняемият Ж. управлявал същия лек автомобил в гр. Шумен по ул. “Университетска“ в посока „Гробищен парк“, като пътувал сам.

По това време на ул.“Университетска“ служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен - свидетелите П.С.П. и И.Ц.К. осъществявали пътен контрол. Двамата забелязали, движещия се по пътното платно и приближаващ към тях л.а. марка „Хюндай купе“, както и че МПС било без поставени на предназначените за това места регистрационни табели. Впоследствие автомобилът преминал покрай тях, изминал още около 200 метра, след което водачът направил обратен завой и спрял автомобила пред двора на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен. Тогава полицейските служители П.П. и И.К. отишли при автомобила и извършили проверка, при която установили, че водач на МПС е обвиняемия Ж., както и че автомобилът е с номер на рама KMHJG31RPWU112796, и че не бил регистриран по надлежния ред. За допуснатото нарушение, на водача Ж. съставили АУАН серия Г, бланков № 704547/19.12.2016 г., който обвиняемия подписал без възражение.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства и особено от разпита на обвиняемият И.Г.Ж.. В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не бяха представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа обстановка.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние обвиняемият И.Г.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 345, ал. 2 от НК, във вр. чл. 345, ал. 1 от НК, а именно: на 19.12.2016 г. в гр. Шумен, по ул.“Университетска“ до № 28, управлявал моторно превозно средство, негова собственост - л.а. „Хюндай купе“ без регистрационни табели, с номер на рама KMHJG31RPWU112796, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-за престъпление по посочената квалификация законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или „глоба“ до 500 /петстотин/ лева,

-обвиняемият е осъждан за престъпления от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК

-от престъплението не са настъпили имуществени вреди.

От субективна страна деянието е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй като обвиняемото лице е съзнавало, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, но въпреки това е управлявал МПС.

При определяне на наказанието, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца - същия е с чисто съдебно минало, тъй като е реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК, а по делото липсват данни за други образувани срещу лицето висящи наказателни производства. Съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства направените от обвиняемото лице самопризнания, съдействието, което е оказал в хода на досъдебното производство и изказаното от него съжаление за стореното. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и тежкото семейно и материално състояние на обвиняемия.

Съобразявайки изложените обстоятелства, съдът счита за справедливо и съответно на извършеното от обвиняемия деяние на същото да бъде наложено наказание в размер на минимума на предвидената в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК глоба, а именно 1000 /хиляда/ лева. При определяне на наказанието съдът съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, също и материалното положение на обвиняемия, което се установява от материалите по делото и от дадените от него обяснения в съдебно заседание, от които става ясно, че същия е безработен и не реализира месечни доходи, а полага грижи за своят внук, който е ученик в 12-ти клас. С оглед на изложеното съдът намира, че така определеното наказание ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието у нарушителя и ще окаже своята възпираща и превъзпитателна роля и у другите членове на обществото, както и ще бъдат постигнати целите на наказанието и на генералната и специална превенция, посочени в чл. 36 от НК.

Що се отнася до възражението на защитата за наличие на маловажен случай за процесното деяние и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира, че същото не е налице. Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице „маловажен случай“ е необходимо извършеното престъпление с оглед всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. А според нормата на чл. 9, ал. 2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност, не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. За деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, във вр. чл. 345, ал. 1 от НК не може да се говори, че изобщо не е общественоопасно или обществената опасност е явно незначителна, тъкмо обратното. Това деяние с висока степен на обществена опасност. На следващо място, вярно е че обвиняемият е осъждан за престъпления от общ характер, но реабилитиран на основание чл. 88а, ал. 1 от НК и това обстоятелство подлежи на преценка във връзка с разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 9 от НК, както и е предпоставка по чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Но обществената опасност на дееца не следва да бъде извеждана единствено с оглед неговото съдебно минало, а е необходимо да се преценява и през призмата на характеристиките на конкретното престъпно деяние. По настоящето дело начинът на извършване на престъпното посегателство, времето и мястото на неговото осъществяване, не водят до извода за по-ниска обществената опасност не само на деянието, но и на дееца, следователно извършеното престъпление не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

Районен съдия: