Р Е Ш Е Н И Е
219/18.3.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 18 (осемнадесети) февруари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
843 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.
244, ал. 7 от ТЗ вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В исковата
си молба ищецът Е.С.М. твърди, че на въз основа на сключен с ответника „Мадара“
АД гр. Шумен договор за поръчка от 25.09.2003 г. поел задължението да
осъществява управление и представителство на дружеството. По силата на решение
на ОС на ответника от 23.10.2009 г., между страните възникнало друго мандатно
правоотношение, свързано със заемане от ищеца на длъжността член на Съвета на
директорите. Считано от 15.10.2012 г., М. бил освободен като изпълнителен
директор на дружеството, като изпълнявал единствено функциите на член на СД. С
решение от 31.07.2013 г. на Общото събрание на акционерите на „Мадара“ АД, предсрочно
била оттеглена поръчката по възложения на ищеца мандат, като това обстоятелство
било вписано в Търговския регистър на 13.08.2013 г. Въпреки отправената от М.
до ответника нотариална покана, последният не платил на ищеца дължимото
възнаграждение след прекратяване на правоотношението, възлизащо общо на 4729,13
лв. За периода на забавата, същият дължал и обезщетение за забавено плащане.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответното дружество
да му заплати сумата 4729,13 лв., представляваща обезщетение за неплатени
възнаграждения по предсрочно прекратен договор за възлагане на управление,
сключен между страните по делото, за периода от 13.08.2013 г. до 24.10.2014 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
16.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 433,13 лв.,
представляващи обезщетение за неплатени в срок парични задължения в общ размер
4729,13 за периода от 13.08.2013 г. до 24.10.2014 г., както и разноските по
делото.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт, подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага, че
ищецът бил освободен като член на Съвета на директорите на акционерното
дружество по негова молба, като след 13.08.2013 г. същият е преустановил
изпълнение на задълженията си, поради което не му се дължи възнаграждение.
Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат
заплатени направените разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно от приложения договор за управление от 25.09.2003 г. е, че
„Мадара“ АД гр. Шумен възложило на Е.С.М. да управлява и представлява
дружеството. Според чл. 75, т. 4 от Устава на „Мадара“ АД, Общото събрание
определя броя, избира и освобождава членовете на Съвета на директорите и
определя възнаграждението на членовете на СД, на които няма да бъде възложено
управлението. В чл. 93а от Устава е предвидено, че дружеството се управлява и
представлява от Съвет на директорите, който се състои от трима членове.
Съгласно чл. 95а от Устава, членовете на СД се избират за срок от пет години, а
в алинея 4 е посочено, че същите могат да бъдат освободени от длъжност и преди
изтичане на мандата, за който са избрани. В чл.98а, ал. 2 е предвидено, че
членовете на СД имат право на възнаграждение. Съдът констатира от протокол от
проведено Общо събрание на акционерите на „Мадара“ АД от 23.10.2009 г., че на
същото, по т. 5 от дневния ред е взето решение за избор на нови членове на СД,
между които и ищецът. Видно от представения протокол № 18 от 02.11.2012 г. от
заседание на СД на „Мадара“ АД е, че на същото е взето решение за освобождаване
на М. от поста изпълнителен директор /изпълнителен член/ на СД. Съдът
констатира от приложения протокол от редовно годишно заседание на Общото
събрание на акционерите на ответното дружество, че по четвърта точка от дневния
ред е взето решение за освобождаване на Е.М. като член на Съвета на
директорите. Съдът констатира от приложената покана за събрание на СД на
„Мадара“ АД, връчена на ищеца на 28.05.2013 г., с която членовете на органа
били поканени за заседание на 10.06.2013 г. Видно от протокол № 19/10.06.2013
г. от заседание на СД е, че била определена дата за провеждане на ОС на
дружеството на 31.07.2013 г. и бил определен дневния ред на същото, като била
предложена точка 4 – освобождаване на М. като член на СД. По делото е
представена нотариална покана от 27.10.2014 г., връчена на 05.11.2014 г.,
отправена от ищеца до ответника, в която същият отправя искане да му бъде
заплатено дължимото възнаграждение като член на СД за периода 13.08.2013 г. –
23.20.2014 г.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
размерът на следващото се възнаграждение на член на СД на „Мадара“ АД гр.
Шумен, съобразно решенията на ОС на дружеството за периода от 13.08.2013 г. до
23.10.2014 г. възлиза общо на 4299,61 лв., а на законната лихва върху всяко от
отделните възнаграждения до 23.10.2014 г. – на 219,87 лева.
По делото е изготвена и съдебно-графическа експертиза, като съгласно
заключение от 13.01.2016 г. по същата, почеркът, с който са положени подписите
от името на Е.М. в покана за събрание на СД от 27.05.2013 г. и получател Е.М. и
списък на получилите екземпляри от покана за събрание на СД, насрочено за 10.06.2013
г. принадлежи на едно и също лице – на Е.С.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
На осн. чл.
193, ал. 2 от ГПК, е открито производство по оспорване истинността, в частност
– автентичността на документите покана за събрание на СД от 27.05.2013 г. и получател Е.М.
и списък на получилите екземпляри от покана за събрание на СД, насрочено за
10.06.2013 г.
Ищецът
оспорва автентичността на документите, като твърди, че не е подписал същите.
При решаване на въпросите по това производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК,
настоящият състав взе предвид заключението по извършената съдебно-графична
експертиза. Оценявайки на осн. чл.
202 от ГПК заключението по тази експертиза, съдът го възприема изцяло, тъй като
същото, ведно с писмените доказателства в своята съвкупност безпротиворечиво и
несъмнено налагат извода, че Е.С.М. е автор на оспорените писмени документи.
Тоест, установи се по делото, че материализираното в обсъжданите документи
изявления са направени от лицето, посочено като техен издател, поради което те
се явяват автентични. Ето защо, съдът приема, че оспорването следва да бъде
отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Установи се по делото, че на 23.10.2009 г. ищецът
бил избран за член на Съвета на директорите на „Мадара“ АД гр. Шумен. Същият
е орган на акционерното дружество, като организира дейността му и го представлява.
Правоотношението между член на СД и дружеството възниква въз основа на избор,
като същото има характер на облигационно отношение. Ето защо, съдът счита, че между страните по настоящото
дело се създало облигационно правоотношение, правилата по което се уреждат от нормите
относно договора за поръчка.
Според разпоредбата на чл. 286 от ЗЗД, доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Съгласно предвиденото в чл. 98а, ал. 2 от Устава на дружеството, а и според чл. 244, ал. 4 от ТЗ, членовете на СД имат право на възнаграждение, което се определя по правила, приети на СД и одобрени от ОС. Получаването на възнаграждение произтича от управленското качество на заемания от член на СД пост. Не се спори между страните, а и от приложените писмени документи е видно, че М. получавал такова възнаграждение до 13.08.2013 г. Установи се, че по силата на решение на Общото събрание на акционерите на ответното дружество от 31.07.2013 г. /вписано в ТРегистър на 13.08.2013 г./ облигационното правоотношение между страните било предсрочно прекратено от компетентния за това орган. Ищецът претендира плащане на възнаграждения като член на СД, в периода след предсрочното прекратяване на договора. Процесният договор има характеристиките на договор за поръчка с продължително изпълнение, като за периода след оттегляне на поръчката възнаграждение не се дължи, тъй като липсва престация от страна на довереника. Поради това, доверителят не дължи обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Ирелевантни в случая са обстоятелствата относно връчване на покана за заседание на СД или на ОС на ответното дружество, тъй като не е налице оспорване на законосъобразността на решение на орган на акционерното дружество.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло неосноватален и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид
акцесорността на претенцията за плащане на лихви спрямо главния иск,
неоснователен се явява и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, който
също следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
направените деловодни разноски в размер на 561,00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността /автентичността/
на „Покана за събрание на Съвета на директорите на „Мадара“ АД гр. Шумен“ от
27.05.2013 г. и на „Списък на получилите екземпляр от покана за събрание на
Съвета на директорите на „Мадара“ АД гр. Шумен, насрочено за 10.06.2013 г.“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.М. с ЕГН **********,*** АД с ЕИК
837067008, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл.
Шумен, ж.к. Индустриален, бул. „Мадара” № 1, представлявано от В. С. С., иск с правно основание чл.
244, ал. 7 от ТЗ вр. чл. 286 от ЗЗД за сума в размер на 4729,13 лева (четири хиляди седемстотин двадесет и девет лева и тринадесет стотинки),
представляваща обезщетение за неплатени възнаграждения по предсрочно прекратен
договор за възлагане на управление, сключен между страните по делото, за периода
13.08.2013 г. – 24.10.2014 г., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С.М. ***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 433,13 лева (четиристотин тридесет и три лева и тринадесет стотинки), представляваща обезщетение за неплатени в срок парични задължения в общ размер 4729,13 лв., за периода 13.08.2013 г. – 24.10.2014 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Е.С.М. *** направените
разноски по делото в размер на 561,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен
съдия: