Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

10/10.1.2018г. , град Шумен

 

Шуменският районен съд в публичното заседание на  двадесет и осми септември , през две хиляди и седемнадесета     година, в състав :  

                                                                                                           Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №330  по описа за 2017  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание  чл.422 ал.1 от ГПК  и насрещен иск с правно основание чл.55 , ал.1  от ЗЗД  .

Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***  съдебен адрес ***   срещу Н.Н.С. , ЕГН : ********** , адрес *** , в която посочва , че Ищецът излага, че на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 17.04.2015 г. подал  в Районен съд гр. Шумен  заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника,  в резултат на което било образувано ч.гр.д. №865/2015 г. при ШРС. Към момента на подавано на заявлението ответникът имал неизплатени задължения в общ размер на 576.19 лв. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр. Шумен, у л. ***. След подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК ответникът  подал възражение с мотива, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че  видно от приложените фактури, справка за консумирана електрическа енергия и извлечението от сметка, издадени на името на Н.Н.С. ЕГН **********  същата има задължения за ел. енергия за периода 23.01.2014 г.  -24.03.2014 . Претендира  заплащане от страна на  сума в общ размер на 576.19 лв. за обект на потребление с абонатен номер ***, находящ се в гр.Шумен, ул.***ведно със законната лихва върху главницата до  изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл .131 от ГПК ответникът, чрез  упълномощено лице  депозира отговор, в който заявява, че към  датата на завеждане на исковата молба, претендираната сума за заплащането на главницата е извършено окончателно на 17.09.2015г. Мораторната лихва в размер на 52.30 лева  била внесена по сметка на ЧСИ Я. Д. по ИЛ №***  и, че към датата на завеждане на исковата молба, претендираните от ищеца суми са заплатени изцяло.

 Ответникът предявява насрещен иск срещу ищеца като твърди, че събраните и изплатени суми представляващи разноски по изпълнителното дело,  юрисконсултско възнаграждение по заповедното и по изпълнителното дело и законни лихви, с оглед на успешната защита срещу принудителното изпълнение, приемане на  възражението от ШОС и връщане на делото на ШРС  за продължаване на разглеждането му са недължимо платени и следва да  бъдат възстановени. Претендира заплащане от страна на ищеца  на сума в размер на 735,19 лв., представляваща  присъдени разноски по гражданско дело – юриск.възнаграждение, такси и разноски на основание ТТР към ЗЧСИ и законна лихва като не дължимо платени, ведно със законната лихва до изплащане на вземането като и разноски по настоящото дело .

В срока по чл.131 от ГПК ищецът по първоначалния иск  депозира отговор на насрещната  искова молба, в който заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че с неплащането на своите задължения  ответникът по първоначалната  искова молба е станал причина за издаване на Заявление по чл. 410 ГПК и съответно за сторените от тях разходи. След влизането в сила на Заповедта за изпълнение, РС-Шумен  издал изпълнителен лист на базата на който, е образувано изпълнително дело, като също са сторени  разноски.  Ищецът по първоначалната искова молба излага, че въпреки твърденията на ответника по първоначалната искова молба, че е заплатил  дължимите суми,  което  той  не оспорва, същият е сторил  това след подаването на Заявлението по чл.410 от ГПК и след образуване на изпълнителното дело, поради което счита, че сторените от него разноски са  в пряка връзка  с поведението на ответника , и същият със своето бездействие, изразяващо се в неплащане  в срок на дължимите от него суми за консумирана ел. енергия е станал  причина за  извършването им. Претендира предявения насрещен иск да бъде оставен без уважение,  като неоснователен и недоказан, както и присъждане на разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Въз основа на депозирано от ищеца Заявление по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№865/2015г. по описа на ШРС   , по което е издадена Заповед №370/20.04.2015г. , с която на ответника , като длъжник е разпоредено да му заплати следните суми : 523,89 лева – главница за незаплатена ел.енергия  по фактури №№0104312550/23.01.2014г. , 3300973754/18.03.2014г., 0104967036/21.02.2014г. 0225275862/24.03.2014г.  , издадени за периода 23.01.2014г. до 24.03.2014г.  за обект , находящ се в гр.Шумен , ул.“*** , 52,30 лева – мораторна лихва за всяка една от претендираните фактури , за периода след падежа им до 02.04.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението , до окончателното и изплащане , както и 325 лева – деловодни разноски  .  Заповедта е влязла в сила , в резултат на което на ищеца е издаден изпълнителен лист за горните суми .  На 01.06.2016г. , длъжникът е депозирал възражение по чл.423 от ГПК , прието от съда  по в.ч.гр.д. №293/2016г. по описа на ШОС , което обуславя и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск .

Претенцията на ищеца касае суми представляващи  изразходвана , но незаплатена ел. енергия , като ответникът не заявява възражения по същество на иска . От представените по делото писмени доказателства , както и от заключението на ССЕ , съдът приема за доказано , че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение , по силата на което ищецът е бил задължен да доставя ел.енергия в посочения по-горе имот , а ответникът да заплаща стойността и . До датата на падежа на задълженията , а включително и до датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК , ответникът не е погасил вземанията .

Ответникът възразява , че искът е недопустим или неоснователен , т.к. към датата на предявяването му , вече е заплатил процесните суми . Съдът намира , че възражението за недопустимост е неоснователно , т.к. удовлетворяването на вземането  след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК  – доброволно или по принудителен ред , не води до липса на интерес от предявяване на иск по чл.422 , ал.1 от ГПК . Напротив  , при прието възражение по чл.423 от ГПК  , за да избегне обезсилването на Заповедта по чл.410 от ГПК и издадения изпълнителен лист , кредиторът е необходимо да предяви настоящият иск .

От представеното от ответника Удостоверение изх.№0482/27.02.2017г. по описа на ЧСИ Я.Д. , рег.*** , както и от заключението на ССЕ , действително се установява , че в периода 04.09.2015г до 17.09.2015г.  , длъжникът изцяло е изплатил доброволно присъдените главници . Видно е , че  след издаване на Заповедта по чл.410 от ГПК и изпълнителния лист ,   той изцяло е погасил  изцяло присъдените главници  , поради и което с оглед разпоредбата на чл.235 , ал.3 от ГПК  и разрешението дадено в ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС , следва да се приеме , че искът в тази част е неоснователен поради извършено плащане в хода на делото .   

Независимо от факта , че е извършено плащане на главницата , ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за всички присъдени суми и по негова молба е образувано изп.д №*** по описа на ЧСИ рег.№*** , с район на действие ШОС.  По изпълнителното дело в полза на взискателя , съобразно  цитираното по-горе удостоверение са събрани суми за присъдената мораторна лихва и разноски в заповедното производство и разноски  по изпълнителното дело в общ размер на 1 072,20 лева. Всички суми според съда са дължими от кредитора , т.к. към датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК , главниците  , представляваща задължение за изразходвана  за ел.енергия не са били платени , поради и което ответникът , на основание чл.86 , ал.1 от ЗЗД е дължал лихва за забава за процесния период , както и извършените разноски  ,  т.е.  принудителното им събиране е в резултат на съществуващо задължение  .  В случая обаче   ,  за разлика от доброволното изпълнение  (на главниците ), съгласно постановките  в т.9  от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС , съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Вярно е , че по настоящото дело се касае за Заповед по чл.410 от ГПК , но с оглед особеното развитие на производството – прието възражение по чл.423 от ГПК , съдът е издал и изпълнителен лист , т.е  налице е допуснато изпълнение , или хипотезите могат да бъдат приравнени . При това положение искът , в частта относно съществуване на вземането за лихва в размер на 52,30 лева , за периода след падежа на всяка от фактурите до 02.04.2015г. се явява основателен .  

По предявения насрещен иск с правно основание чл.55  , ал.1 от ЗЗД .

Ищецът по НИ твърди , че следва да му бъде възстановена сумата от 735,19 лв.,  принудително събрана в полза на „Енерго-Про Продажби ” АД,  по изп.д №*** по описа на ЧСИ рег.№***, с район на действие ШОС , включваща разноски в заповедното и изпълнителното дело . Съдът намира , че претенцията се явява изцяло неоснователна . В мотивите по предявения иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , съдът е  изложил становището си , че към момента на подаване на Заповедта по чл.410 от ГПК , кредиторът има съществуващо вземане , поради което разноските направени от него  също са дължими . Последващото доброволно или принудително удовлетворяване на вземането , не освобождава длъжника от задължението да възстанови извършените разноски . Подобно е положението и с разноските по изпълнителното дело . Вярно е , че същото е образувано за всички присъдени суми по заповедното производство , т.к. кредиторът не е съобразил доброволно платените главници , но видно от разпоредбите на Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители  , дори и кредиторът да беше приспаднал доброволните погашения , разноските по изпълнителното дело биха били в същия размер .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца  всички извършени разноски в заповедното и в настоящото производство . Независимо , че искът , в частта за главниците следва да бъде отхвърлен , деловодните разноски по него се дължат , т.к. плащането е извършено в хода на делото .

Водим от горното , съдът 

Р          Е          Ш          И  :  

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***  съдебен адрес ***   ,  иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Н.Н.С. , ЕГН : ********** , адрес ***   му дължи  523,89  (петстотин двадесет и три лева и осемдесет и девет ст. ) лева – главница за незаплатена ел.енергия  по фактури №№0104312550/23.01.2014г. , 3300973754/18.03.2014г., 0104967036/21.02.2014г. 0225275862/24.03.2014г.  , издадени за периода 23.01.2014г. до 24.03.2014г.  за обект , находящ се в гр.Шумен , ул.“***  , ведно със законната лихва , считано от  17.04.2015г. , за която сума  има издадена Заповед №370/20.04.2015г.  , по ч.гр.д.№865/2015г. по описа на ШРС    , поради извършено в хода на делото плащане .

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н.Н.С. , ЕГН : ********** , дължи на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  сумата  52,30  (петдесет и два лева и тридесет ст. ) лева – мораторна лихва  върху главниците по фактури №№0104312550/23.01.2014г. , 3300973754/18.03.2014г., 0104967036/21.02.2014г. 0225275862/24.03.2014г.  , за периода след падежа им до 02.04.2015г. , за която сума има издадена Заповед №370/20.04.2015г. по ч.гр.д.№865/2015г. по описа на ШРС   .

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Н.С. , ЕГН : ********** ,  срещу „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***, насрещен иск по чл.55 , ал.1 от ЗЗД , за заплащане на  735,19  (седемстотин тридесет и пет лева и деветнадесет ст.) лева – принудително събрана , без основание сума  по изп.д №*** по описа на ЧСИ рег.№***, с район на действие ШОС , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА Н.Н.С. , ЕГН : **********  да заплати на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***,  сумата  600 (шестстотин) лева , от които 325 лева – разноски по заповедното ч.гр.д.№865/2015г. по описа на ШРС   и 275 лева – деловодни разноски  по настоящото дело .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в  двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.  

                                                                                                                      СЪДИЯ: