Р Е Ш Е Н И Е
647/7.6.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
07 (седми) юни Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 675
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство за
делба във фаза на извършването ѝ.
С решение № 945/16.11.2017
г., влязло в сила на 16.02.2018 г., ШРС е допуснал до делба следния недвижим
имот: жилище, апартамент № 92 с
идентификатор ***, попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, бивш УПИ II в кв. 135 по плана на гр. Шумен,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, посочена в документа площ – 75,67 кв.м, състоящ се от две стаи,
столова с кухненски бокс и сервизни
помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 13, с полезна площ от
3,36 кв.м, заедно с 1130/100000 ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот,
при
квоти на участието в съсобствеността: 13 552,32/28115,15
идеални части за В.М. и 14562,83/28115,15 идеални части за Н.Ю.. Със същото
решение, до делба между страните са допуснати и следните движими вещи: лек
автомобил, марка „***“; фризер марка „***“ модел „***“; фризер марка
„***“ модел „***“; готварска печка марка „***“ модел „***“; холова
гарнитура марка „***“; телевизор марка „***“ модел „***“; пералня
марка „***“; комплект мебели за спалня; тунер за приемане на телевизионен
сигнал и хладилник марка „***, при квоти на
участието в съсобствеността: 1/2 идеална част за В.М. и 1/2 идеална
част за Н.Ю..
В
съдебно заседание на 22.03.2018 г. е предявено искане за вземане на Н.Ю. срещу В.М.
с правно осн. чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2,
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС,
за сумата по 300,00 лв. месечно за периода от 15.12.2016 г. до 05.06.2017 г. и
за сумата по 400,00 лв. месечно за периода от 05.06.2017 г. до 07.06.2018 г.,
представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен Ю. при едноличното
използване на допуснатия до делба недвижим имот.
Н.Ю.
депозира искане по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК, за възлагане на недвижимия
имот, предвид обстоятелството, че не притежавал друго жилище.
Ищцата, чрез пълномощника си, изразява воля
делбата на недвижимия имот да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична
продан. По отношение на движимите вещи, счита, че следва разделителния протокол
да бъде обявен за окончателен. По отношение на искането на ответника за
присъждане на обезщетение за еднолично ползване на недвижимия имот, счита, че
същият е основателен само за периода след 05.06.2017 г. Намира искането на Ю.
за възлагане на недвижимия имот за неоснователно.
Н.Ю.,
чрез пълномощника си, поддържа исканията си за възлагане на недвижимия имот и
за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. В писмената си защита,
пълномощникът изразява становище, че делът, включващ моторно превозно средство
следва да бъде предоставен в собственост на ищцата. Отправя искане за
присъждане на деловодни разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното: до делба
е допуснат следния недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. „К.О.“ № 35, вх. 4,
ет. 8: самостоятелен обект – жилище, апартамент № 92 с идентификатор ***,
попадащ в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, бивш УПИ II в кв. 135 по плана на гр. Шумен, предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена
в документа площ – 75,67 кв.м, състоящ се от две стаи, столова с кухненски
бокс и сервизни помещения, заедно с
принадлежащото избено помещение № 13, с полезна площ от 3,36 кв.м, заедно с
1130/100000 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ***, над
обекта – няма, при квоти на участието в съсобствеността: 13 552,32/28115,15
идеални части за В.М. и 14562,83/28115,15 идеални части за Н.Ю.. С цитирания съдебен акт, до делба са
допуснати и слените движими вещи: лек автомобил,
марка „***“ с рег. № Н *** ВН, рама № ***, двигател № ***, цвят сив
металик; фризер марка „***“ модел „***“, с фабр. № ***; фризер марка
„***“ модел „***“, сериен № ***; готварска печка марка „***“ модел „***“, с
фабр. № ***; холова гарнитура марка „***“, включваща диван тройка с
разтегателен механизъм, диван двойка без механизъм, фотьойл и 2 бр.
табуретки; телевизор марка „***“ модел „***“, сериен № ***; пералня
марка „***“; комплект мебели за спалня, включващ спалня, матрак, 2 бр. нощни
шкафчета, 2 бр. нощни лампи и трикрилен гардероб, тунер за приемане на
телевизионен сигнал и хладилник марка
„***, намиращи се в държане на В.М., при квоти на участието в съсобствеността: 1/2
идеална част за В.М. и 1/2 идеална част за Н.Ю.. От материалите по приложеното
гр.д. № 2019/2016 г. по описа на ШРС е видно, че на 15.12.2016 г. Н. Ю.
депозирал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие, като в нея отправя
искане до ищцата – ако не му бъде предоставено ползването на семейното жилище в
хода на бракоразводното дело, да му бъде заплащано обезщетение в размер на
300,00 лв. месечно за лишаването му от ползването на имота. Съдът констатира,
че тази молба не е връчвана на В.М.. Видно от представената покана рег. № 2580,
том 1, акт 182, връчена на 05.06.2017 г. е, че ответникът поканил ищцата да му
плаща обезщетение за едноличното ползване от нея на процесния недвижим имот.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза от 10.04.2018 г., пазарната стойност на недвижимия имот към
датата на приключване на устните състезания във втората фаза на делбата възлиза
на 58544,00 лв., като същият е неподеляем съобразно квотите на страните. Вещото
лице Л. Г. сочи, че месечният наем за процесния недвижим имот възлиза на 278,00
лв. месечно. Според заключението на изготвената повторна съдебно-техническа
експертиза от 29.05.2018 г., пазарният наем за цялото жилище за периода
15.12.2016 г. – 31.12.2017 г. се равнява на 370,00 лв. месечно, а за периода
01.01.2018 г. – 07.06.2018 г. – на 400,00 лв. месечно.
Съобразно заключението от 14.03.2018 г. на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, допуснатите до делба движими вещи са реално делими на два приблизително равни по стойност дяла в натура. Въз основа на цитираното заключение, е съставен и предявен на страните проект за разделителен протокол, съгласно който:
Дял първи включва лек автомобил, марка „***“ с рег. № Н *** ВН,
рама № ***, двигател № ***,
цвят сив металик,
като пазарната стойност на движимата вещ, съставляваща дял първи възлиза на
3000,00 лв.
Дял
втори се състои от: 1. Фризер марка „***“
модел „***“, с фабр. № ***; 2. Фризер марка „***“ модел „***“, сериен № ***;
3. Готварска печка марка „***“ модел „***“, с фабр. № ***; 4. Холова
гарнитура марка „***“, включваща диван тройка с разтегателен механизъм, диван
двойка без механизъм, фотьойл и 2 бр. табуретки; 5. Телевизор марка „***“
модел „***“, сериен № ***; 6. Пералня марка „***“; 7. Комплект мебели
за спалня, включващ спалня, матрак, 2 бр. нощни шкафчета, 2 бр. нощни лампи и
трикрилен гардероб; 8. Тунер за приемане на телевизионен сигнал; 9.
Хладилник марка „***.
Общата стойност по пазарни цени на включените в дял втори движими вещи е 2784,00
лева.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна селдното:
Досежно
допуснатия до делба недвижим имот:
Н.Ю.
предявява искане с правно основание чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на
процесния недвижим имот. Съгласно цитираната разпоредба, ако неподеляемият имот
е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, и
бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът може да го постави в
негов дял. В случая, процесният недвижим имот е неподеляем и е жилище, което е
било съпружеска имуществена общност. Доказа се, обаче, че страните нямат родени
деца, поради което при прекратяване на брака не е предоставяно упражняване на родителски
права, поради което хипотезата на възлагане на недвижимия имот по реда на чл.
349, ал. 1 от ГПК е недопустима. Ето защо, искането на Н.Ю. следва да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Предвид изложеното по-горе, съобразно обстоятелството, че
процесният недвижим имот е неподеляем, съдът счита, че същият следва да бъде
изнесен на публична продан, а страните да се удовлетворят от реализираната при
продажбата пазарна цена. Пазарната цена на недвижимия имот, съгласно
техническата експертиза следва да се има предвид при определяне на държавната
такса, като съдебният изпълнител ще следва да оцени същия по пазарни цени към
момента на извършване на проданта.
По исканието с
правно основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС: съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато един от съсобствениците ползва
лично общата вещ, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са
били лишени от датата на писменото поискване. С оглед на посочените разпоредби,
следва, че когато съсобственият имот е жилищен, правата на всеки от
съсобствениците се изразяват в това да ползва съсобствения имот за задоволяване
на жилищните му нужди дотолкова, доколкото няма да пречи на другите
съсобственици да използват съсобствения имот според правата им. Следователно,
за да възникне задължението на съсобственика, който ползва веща, за плащане на
обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи
писмено искане. По своя характер то е едностранно волеизявление, отправено до
съсобственика, което последният трябва да получи, от което да се вижда, че за в
бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. Установи се, че
по време на производството по гр.д. № 2029/2016 г., на 15.12.2016 г., Ю.
депозирал пред съда писмена молба без препис за другата страна, в която
отправил искане за плащане на обезщетение за еднолично ползване на имота.
Същата, обаче, не е връчвана на В. М., поради което не може да се приеме, че
тази молба представлява писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС. В
случая, писмената покана от страна на Н.Ю., е връчена от нотариус на ищцата на
05.06.2017 година. Не се спори между страните, че от момента на фактическата
раздяла между бившите съпрузи, процесното жилище се ползва изцяло от В.М., като
ответникът няма достъп до същото. Предвид установеното по-горе, съдът намира,
че в полза на Н. Ю. е възникнало правото да бъде обезщетен за пропуснатата
полза от прякото служене с общата вещ, от непосредственото използване на
нейните качества. Тази полза е равна на частта от наема на имота, на която
съсобственикът би имал право, ако той бъде отдаден под наем. Чрез заключението
по изготвената СТЕ /от 29.05.2018 г./ се доказа, че в процесния случай, наема
на обсъждания недвижим имот за периода 05.06.2017 г. – 31.12.2017 г. се равнява
на 370,00 лв. месечно, а след 01.01.2018 г. – на 400,00 лв. месечно. Предвид
участието в съсобствеността на Ю. с 14562,83/28115,15 идеални части,
полагащата му се част от наема за периода 05.06.2017 г. – 31.12.2017 г. възлиза
на 191,65 лв. месечно или 1316,04 лв. за целия претендиран период, а за периода
01.01.2018 г. – 07.06.2018 г. се равнява на 207,19 лв. месечно, или общо
1084,25 лева. Тоест, за целия период, за който ищцата дължи обезщетение на
ответника – 05.06.2017 г. – 07.06.2018 г., размерът на същото възлиза на 2400,29
лева. Ето защо, предявеният иск от всяка от Н.Ю. срещу В.М. следва да бъде частично
уважен, като същата бъде осъдена да му заплати сума в размер на 2400,29 лв.
Върху присъдената сума, ищцата следва да заплати законната лихва, считано от
влизане в сила на решението. Претенцията в останалата ѝ част до пълния
предявен размер – 6500,00 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно
движимите вещи:
Съдът счита, че делбата на движимите вещи следва да се
извърши чрез съставяне на окончателен разделителен протокол и теглене на жребие
от В.М. и Н.Ю. по реда на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.
Съдът
може да извърши делбата, като разпредели вещите без да тегли жребие, когато
съставянето на дялове и тегленето на жребие се оказва невъзможно или много
неудобно. Невъзможността е налице, когато не е възможно да се съставят толкова
дялове, колкото са съделителите, за да се тегли жребий. Неудобство съществува,
когато частите на страните са неравни и при теглене на жребие имотите следва да
се раздробят твърде много. Съдът счита, че в конкретния случай цитираните
предпоставки липсват, тъй като дяловете на страните са равни и единствено
тегленето на жребие би осигурило спазването на принципа за равноправието на
съделителите. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният проект за разделителен
протокол на движимите вещи, съставен въз основа на заключението по
съдебно-оценителната експертиза от 14.03.2018 г., следва да бъде обявен за окончателен.
Дял първи следва да заплати на дял втори сума в размер на 108,00 лв. за
уравняване на стойностите на дяловете.
На основание чл. 355 от ГПК, всяка от страните следва да
бъдат осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си /включващ недвижим
имот и движими вещи/, ищцата – и върху цената на уважения иск по чл. 31, ал. 2
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС, а ответникът – и върху цената на отхвърления иск по
чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
По разпределението на разноските по
делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на
направените по делото разноски. Списък по чл. 80 от ГПК на разноските се
представя своевременно и от двете страни.
Въпросите за отговорността за разноски на всяка от
страните, направени във връзка с иска за делба следва да бъдат решени в настоящото
производство.
Ищцата В.М. е направила разноски в цялото двуфазно
производство в размер на 2310,00 лв., включващи адвокатско възнаграждение в
размер общо на 2100,00 лв. /платено възнаграждение в първата фаза – 1250,00 лв.
по иска за делба и 850,00 лв. във втората фаза/ и платени депозити за вещи лица
в размер на 210,00 лв. Ответникът Н.Ю. е направил разноски по иска за делба в
размер общо на 760,00 лв., включващи адвокатско възнаграждение в размер на
540,00 лв. /платено в първата фаза на делбата, доколкото в договора за правна
защита и съдействие не е посочено какъв е размера на възнаграждението за всеки
от исковете, по които адвокатът предоставя правна защита/ и платени депозити за
вещи лица в размер на 220,00 лева. Тоест, общият размер на направените от
страните разноски в делбеното производство, изключвайки тези по обективно
съединените претенции, възлиза на 3070,00 лв. Установи се, че стойността на
делбената маса се равнява на 64327,00 лв. Или, направените разноски за 1,00 лв.
от делбената маса възлизат на 0,0477249 лв. Според това, дължимите от всяка от
страните разноски, съобразно стойността на техния дял е, както следва: от В.М.
– 1484,80 лв., а от Н.Ю. – на 1585,20 лв. Съдът като взе предвид описаните
математически изчисления и направените действителни разноски, счита, че Н. Ю.
следва да бъде осъден да заплати на В. М. разноски по делбеното производство в
размер на 825,20 лв.
Ответникът Н. Ю. е направил и разноски по предявената от
него претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 210,00 лв. Съобразно степента на уважаване на този иск, то
В.М. следва да бъде осъдена да заплати на Н. Ю. направените разноски по
обективно съединения иск в размер на 77,55 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 348 от ГПК, ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в гр.
Шумен, ул. „Климент Охридски“ № 35, вх. 4, ет. 8:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ – ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ №92 с идентификатор 83510.662.471.4.92, попадащ
в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
бивш УПИ II в кв. 135 по плана на гр. Шумен, предназначение на самостоятелния
обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, посочена в документа площ
– 75,67 кв.м, състоящ се от две стаи, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, заедно с принадлежащото
избено помещение № 13, с полезна площ от 3,36 кв.м, заедно с 1130/100000 ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***; под обекта – ***, над
обекта – няма, при
първоначална цена, определена от частния или държавния съдебен изпълнител по
реда на чл. 485 от ГПК, като получените суми от проданта се разпределят между
съделителите, съобразно делбените им части, установени по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Х.Ю. с ЕГН **********
за възлагане на
процесния недвижим имот на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат адв. Арина Шкойнова от ШАК – гр. Шумен, ул. „Д.В.” № 17 да заплати на Н.Х.Ю. с ЕГН **********,***,
на основание чл. 31, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС сума в размер на 2400,29 лв. (две хиляди и четиристотин лева
и двадесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за ползата, от която е
бил лишен при еднолично използване на изнесения на допуснатия до делба недвижим
имот за периода от 05.06.2017 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от влизане в сила на решението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част: за периода от 15.12.2016 г. до 05.06.2017 г. и до пълния му
предявен размер – 6500,00 лв., като неоснователен.
На
основание чл. 350 от ГПК,
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН съставения и предявен на В.С.М. с ЕГН ********** и Н.Х.Ю. с ЕГН ********** ПРОЕКТ ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ
от 07.06.2018 г. по заключението от 14.03.2018 г. на вещото лице по
съдебно-оценителната експертиза, както следва:
ДЯЛ ПЪРВИ включва: лек автомобил, марка „***“
с рег. № Н *** ВН, рама №
***, двигател № ***, цвят сив металик – НА ОБЩА СТОЙНОСТ 3000,00
ЛВ. (три хиляди лева).
ДЯЛ ВТОРИ
включва: 1. Фризер марка „***“ модел „***“, с фабр. №***; 2. Фризер
марка „***“ модел „***“, сериен № ***; 3. Готварска печка марка „***“ модел „***“,
с фабр. № ***; 4. Холова гарнитура марка „***“, включваща диван тройка с
разтегателен механизъм, диван двойка без механизъм, фотьойл и 2 бр. табуретки;
5. Телевизор марка „Самсунг“ модел „***“, сериен № ***; 6. Пералня
марка „***“; 7. Комплект мебели за спалня, включващ спалня, матрак, 2 бр.
нощни шкафчета, 2 бр. нощни лампи и трикрилен гардероб; 8. Тунер за
приемане на телевизионен сигнал; 9. Хладилник марка „*** – НА ОБЩА СТОЙНОСТ 2784,00
лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и четири лева).
За уравняване на стойностите на дяловете, ОСЪЖДА ДЯЛ ПЪРВИ да заплати на ДЯЛ ВТОРИ сума в размер на 108,00 лв. (сто и осем лева).
ОСЪЖДА В.С.М. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността
на
дела си, в размер на 1244,48 лв. (хиляда двеста четиридесет и четири лева и
четиридесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Н.Х.Ю. с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху стойността
на
дела си, в размер на 1328,64 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и
шестдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА
В.С.М. с ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху цената на уважения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 вр.
чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер на 96,01
лева.
ОСЪЖДА
Н.Х.Ю. с ЕГН ********** да
заплати държавна такса върху цената на отхвърления иск с правно основание чл. 31, ал. 2 вр.
чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер на 163,99
лева.
ОСЪЖДА Н.Х.Ю. да заплати на В.С.М. сума
в размер на 825,20 лв. (осемстотин двадесет
и пет лева и 20 стотинки), представляваща направените разноски по иска
за делба.
ОСЪЖДА В.С.М. да заплати на Н.Х.Ю. сума
в размер на 77,55 лв. (седемдесет и седем лева и 55 стотинки), представляваща
направените разноски, съобразно уважената част от иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС.
На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ДАВА шестмесечен срок на съделителите, считано от влизане в сила на настоящото
постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в
Служба по вписванията гр. Шумен.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
След влизане в сила
на решението, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание
по чл. 352 от ГПК.
Районен
съдия: