Р Е Ш Е
Н И Е
2/2.1.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание
на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря А.П., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №779 по описа за 2017 год. на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по обединеното дело №
779/2017г. и № 778/2017г. на РС-Шумен е образувано по повод предявени от “Би Енд Еф Кеър”ЕООД-гр.Варна с ЕИК: 202737877,
представлявано от К. С. срещу “Констукшън проект”ООД-гр.Шумен с
ЕИК:127592189, представлявано от П. П.два главни обективно
съединени установителни иска с правно основание: чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 55 ал.1 предл.3 от ЗЗД и чл.258 и
сл. от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата 3394,54 лева по фактура № 0000000019 от 21.11.2013г. и
5091,82лв. по фактура №
0000000022 от 14.01.2014г. Предявени са и два
акцесорни иска с правно основание 86
от ЗЗД– за сумата 1036, 47лв., представляваща мораторна лихва за забава върху първата главница за периода от 14.01.2014г. до
10.01.2017г. и 1549,03лв. мораторна лихва за забава върху втората главница за периода от 14.01.2014г. до 10.01.2017г., като се
претендира и законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното заплащане на главницата и направените в двете
производства разноски. Ищецът сочи, че във връзка с
облигационни отношения между търговците, ответникът останал задължен по договор
за изработка, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№290/2017г. и
ч.гр.д.№303/2017г. на РС Шумен. В срока
по чл.412 ал.2 от ГПК,
ответникът е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: по силата на сключения между страните
Договор за проектиране на жилищна
сграда от
21.11.2013г., който договор бил развален от ищеца, поради неизпълнение, следвало
да му бъдат върнати платените по него суми. Предвид изложеното, моли да бъде
установено вземането по двете заповеди за изпълнение.
В рамките на предоставения му срок
по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва факта за наличието
на облигационно отношение между страните и извършените плащания, като твърди,
че е изпълнил задълженията си по процесния договор в срок и че договорът не е
развалян. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу искове, като му
бъдат присъдени деловодни разноски.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна: Ищецът и ответникът сключили Договор на 21.11.2013г. за проектиране на жилищна сграда в УПИ III-86 в частта електроинсталация, ВиК, ПБЗ, ПБ ЕЕ, озеленяване и паркоустройство, геодезия и ОВК за сумата 8486,36 лв. Съгласно раздел „Г“ на договора, срокът за изпълнение бил тримесечен, след одобрена от възложителя архитектурна част/за настъпването на тази предпоставка не бяха представени никакви доказателства от ищеца/ и ПУП-РУП, одобрени от Община Варна. Съгласно раздел „Д” от договора първо се дължало авансово плащане 3 394,54 при сключване на договора и 30% при предаване на проектната документация в Община Варна и остатъкът следвало да бъде изплатен след издаване на разрешение за строеж. Ищецът превел договореното плащане, а именно сумата 3394,54 лева по фактура № 0000000019 от 21.11.2013г. и 5091,82лв. по фактура № 0000000022 от 14.01.2014г., като по този начин изплатил напълно уговорената цена. Договорът касаел извършване на проектиране на обект- жилищна сграда в парцел, който към момента на сключване бил съставен от три недвижими имота/видно от Заповед на Кмет на Община Варна №Г-83 от 05.07.2013г. на стр.18, с която е одобрен ПУП и РУП/, само един от които, с идентификатор № 10135.3517.86, собственост на представителя на дружеството ответник- К. С. /Нотариален Акт за покупко-продажба на недвижим имот №95 том.2 Рег.№4674 н.д.№254 от 2009г./ Предвид общото инвестиционно намерение на всички съсобственици на новообразувания УПИ за строителство в парцела, К. С. бил упълномощен и сключил множество договори с ответника и трето дружество за изготвяне на необходимата проектна документация. Междувременно, по отношение на един от имотите, собственост на трето лице, била наложена възбрана от кредитна институция. По инициатива на представителя на ищеца започнало ново административно производство по промяна на ПУП, с цел трансформирането на парцела в два отделни, единия от които собственост на ищеца, което приключило с издаването на Заповед на Кмета на Община Варна №563 от 07.10.2014г. Проектите, за които бил сключен процесния договор били неприложими при новата промяна на ПУП без съществено изменение. За изготвяне на нови проекти, ответникът направил оферта на двойно по висока цена, видно от обяснения на представител на ищеца по реда на чл.176 от ГПК, която не била приета. Проектите са приложени по делото за всяка една от частите по договора, изготвени от подизпълнители със съответната компетентност. Фактът кое точно лице ги е изготвило и последваща промяна в имената е ирелевантен по настоящото дело, защото не е относим към твърдението, подлежащо на доказване, а именно че договорът е развален, поради пълното му неизпълнение. Към момента в имота се осъществява строителство.
На
04.04.2016г. от страна на ищеца до ответното дружество било изпратено Предизвестие,
в което се посочва, че на основание параграф „Е“ от договора- „Отговорности и
санкции“ т.3, прекратява едностранно договора, считано от 11.04.2016г.
Предизвестието няма мотиви. На 03.01.2017г. от ответника била получена и Нотариална
покана, с която ищецът уведомявал ответника, че прекратява три договора, с мотив
пълното им неизпълнение, като иска връщане на заплатената цена.
По искане на ответника по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, което съдът приема изцяло, като компетентно и обективно дадено. Видно от заключението, договорът е бил сключен при дефицит на градоустройствен, административен и правно-технически капацитет, произтичащ от съсобствения новообразуван УПИ. Към ПУП липсвал окончателен договор за прехвърляне на собственост върху земята, необходимо било изработване на идеен архитектурен проект за цялата сграда, съгласуван от Главния архитект на Община Варна, като били направени само част от стъпките от отделните съсобственици. След съгласуване на идейния проект, следвало да се учреди право на строеж между отделните съсобственици и едва тогава да се договарят инвестиционни проекти във фаза технически проект. Поради което процесният договор като предмет и срок не отговаря на целта си. Изготвените проекти от ответното дружество съответстват на сключения договор, но понеже са само за една част от парцела, собственост на К. С., те не отговарят на спецификата на целия обединен УПИ III-86,93,468 в кв.11 по плана за 15 микрорайон на гр.Варна и не е било възможно да бъдат реализирани без допълнителните предпоставки, посочени по-горе. Предприетата от ищеца впоследствие процедура за промяна на ПУП е елиминирала проблемът, възникнал с вещна тежест учредена по отношение на имот № 10135.3517.468., но изготвените от ответника проекти вече не съответствали на недвижимия имот, съобразно осъщественото последващо изменение на ПУП на процесния УПИ.
Тълкувайки разпоредбите на договора, действията на страните и събраните доказателства и най-вече съобразявайки изготвената експертиза, съдът намира за безспорно установено, че ответникът е изпълнил своите задължения по него. Предвид факта на изпълнение от ответника, ищцовото дружество не е имало право по чл.87 ал.2 от ЗЗД да развали договора и между страните съществува едно валидно облигационно правоотношение по договор за изработка. Ответникът не дължи връщане на получената сума по договора, защото не е налице отпадане на основанието, на което я е получил. Заплащането на договорната цена не води до неоснователно обогатяване за ответника, тъй като е заплатена за изработка, която той е извършил. При условията на пълно и главно доказване, беше доказано изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, но не и настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението и неоснователността на имущественото разместване, в случая отпадналото правно основание. Предявените искове за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за изработка между страните следва да бъдат отхвърлени изцяло, като предвид това, следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 1036, 47лв., представляваща мораторна лихва за забава върху първата главница за периода от 14.01.2014г. до 10.01.2017г. и 1549,03лв. мораторна лихва за забава върху втората главница за периода от 14.01.2014г. до 10.01.2017г.
Ищецът следва да бъде осъден на осн.чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ответника направените по делото разноски, в размер на 959,68лв., включващи адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Би Енд Еф Кеър”ЕООД-гр.Варна с ЕИК: 202737877, седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул.Злати Бръчков“№10, представлявано от К. С. срещу “Констукшън
проект”ООД-гр.Шумен с ЕИК:127592189, седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.Цар Асен“ №11, представлявано
от П. П.два установителни иска с правно основание: чл.124 ал.1 от ГПК, чл. 55 ал.1
предл.3 от ЗЗД и чл.258 и сл. от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3394,54лв./три хиляди триста
деветдесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/ по
фактура № 0000000019 от 21.11.2013г. и 5091,82лв./пет хиляди деветдесет и един лева и осемдесет
и две стотинки/ по фактура №
0000000022 от 14.01.2014г., представляващи подлежаща на връщане поради
отпаднало основание заплатена цена по Договор
за проектиране на жилищна сграда от 21.11.2013г. в УПИ III-86 в частта електроинсталация, ВиК,
ПБЗ, ПБ ЕЕ, озеленяване и паркоустройство, геодезия и ОВК; сумата 1036,47лв.,
представляваща мораторна лихва за
забава върху първата главница за
периода от 14.01.2014г. до 10.01.2017г. и 1549,03лв.
мораторна лихва за забава върху втората главница за периода от 14.01.2014г. до 10.01.2017г., както и
законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявленията в съда
до окончателното заплащане на главниците, присъдени със Заповеди за
изпълнение по чл.410 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№290/2017г. и ч.гр.д.№303/2017г. на РС Шумен,
като неоснователни и недоказани.
Осъжда “Би Енд Еф Кеър”ЕООД-гр.Варна с
ЕИК: 202737877, представлявано от К. С. да заплати на “Констукшън проект”ООД-гр.Шумен с ЕИК:127592189,
представлявано от П. П.сумата 959,68лв./деветстотин
петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по
делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: