Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

364/19.04.2018г. , град Шумен  

Шуменският районен съд в публичното заседание на петнадесети  март  , през две хиляди и осемнадесета    година, в състав :  

                                                                                                           Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №950  по описа за 2017  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание  чл.439 от ГПК     .

Депозирана е искова молба от П.С.Г. , ЕГН ********** *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.***  срещу „Юробанк“ АД , ЕИК *** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** , представлявано от П. Н. Д. , в която посочва , че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по гр. дело 214/2013 г. на ШРС в качеството му на поръчител. На 7.11.2016 г. му била  връчена ПДИ по ИД № ***. на ЧСИ - Д.З., от която било видно, че ответникът  се е снабдил спрямо него с изпълнителен лист, на който бил посочен адрес в гр.Севлиево, ул.***.Ищецът твърди, че на този адрес не живее от 2009г., за което бил уведомил  ответника. Срещу него  било образувано изпълнително дело № ***. на ЧСИ- Д.З., което било прекратено, като по това изпълнително дело не били извършвани изпълнителни действия и същото било прекратено. Ищецът твърди, че изпълнително дело № *** на ЧСИ-Д.З., било образувано по недопустима молба - чл. 426, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.129 от ГПК ,  като  нямало поискани от взискател и извършени валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давност. Вземането по Договор за банков кредит и договор за поръчителство към него от 28.05.2008 г. било погасено с пет годишна давност, която изтекла на 28.06.2013г., а Изпълнителното дело № ***,на ЧСИ-Д.З. било образувано на 8.07.2013г, след изтичане на давността и е била настъпила „Перемпция „ по това изпълнително дело .            Ищецът заявява, че до  4.03.2017г. нямало поискано и извършено валидно изпълнително действие, с което да се прекъсне давност за вземането от 28.05,2008г., т.е.  изтекла е давност за вземането по изпълнителен лист от 29.1.2013г. , ето защо не дължи главницата от 15 000 лева .Ищецът заявява,  че  не дължи  и претендираната мораторна лихва в размер на 1533.43 лв. Претендира присъждане на разноски .

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява,  че оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Твърди, че на 11.01.2013 г. е обявил кредита  за изцяло  предсрочно изискуем  като бил изпратил до кредитополучателя покана-уведомление, получена лично от управителя на дружеството Св. Стоянов на 03.01.2013 г. След настъпване на предсрочната изискуемост на вземането на 28.05.2008г.  било образувано  ч.г.д. 214/2013г. на ШРС за претендирана сума в размер на 15 000.00 лв. главница, както и вземане за лихва в размер на 1533,43 лв„ ведно със законната лихва върху главницата и разноските за производството., Образувано било  изп. дело № 622/201З ***г. по описа на ЧСИ Д. З., на ищцата била връчена ПДИ, като в предоставения  й  срок  същата не е подала възражение, поради което по отношение на нея заповедта за изпълнение е влязла е сила на 26.02.2016 г. Изп.дело № ***.  било прекратено на осн, чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което въз основа на издадения по ч.г.д. 214/2013г. на PC Шумен изпълнителен лист от 29/01/2013г. било образувано ново изп. дело с номер №***г, при ЧСИ З.. По новото дело са предприети редица изпълнителни действия, като още с молбата за образуване на производството е поискано налагане на запор на притежаваното от длъжника МПС и налагане на възбрана на недвижимите й имоти. Заявява, че съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.  Ответникът твърди, че  ищецът не е подал възражение в срок и заповедта за изпълнение е влязла в сила. Петгодишният давностен срок за станалото изискуемо на 11.01.2013г. вземане за главница обаче не е изтекъл до 31.05.2016, когато било образувано второто изпълнително дело. Претендира отхвърляне на иска.  

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящият случай ищецът  се позовава на изтекла погасителна давност , както преди датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК , така и след издаването на Заповедта за незабавно изпълнение . В хода на делото  твърди , че не са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането , т.к.  на длъжника не е надлежно съобщено , че кредиторът реализира тези права . Предвид изложеното относно  същността  на иска по чл.439 от ГПК , съдът намира , че допустими за разглеждане са само доводите свързани с течението на погасителната давност след издаване на Заповедта по чл.417 от ГПК . В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено или не е прието за разглеждане поради просрочие , какъвто е настоящият случай  , заповедта за изпълнение влиза в законна сила - арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова  неприемането на възражението по чл.414 , ал.1 от ГПК , приравнено на неподаване на такова имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. Именно поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищеца  и които  той е можел да посочи  в срока за възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, се преклудира.  Не може  и да се приеме , че възраженията свързани с погасителната давност преди издаване на заповедта за изпълнение , както и тези свързани с предсрочната изискуемост на вземането  могат да се квалифицират като новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок , съобразно изискването на чл.424 от ГПК , ето защо  в настоящото производство следва съдът да мотивира единствено изводите си във връзка с течението на погасителната давност , след издаване на Заповедта за незабавно изпълнение .

Във връзка с горното , съдът намира , че откритото производство по чл.193 от ГПК  е лишено от правен интерес , поради което следва да се прекрати . Предмет на оспорване е автентичността на подписа положен от ищцата върху известие за доставяне  на уведомление от кредитора относно обявяването на предсрочна изискуемост . Поради изложеното , че в настоящото производство , въпросът за предсрочната изискуемост на кредита не подлежи на обсъждане , съдът намира , че автентичността на документа е ирелевантен факт. 

Между страните не е спорно и се доказва , че въз основа на депозирано от ответника Заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№214/2013г. по описа на ШРС  .По него съдът е издал Заповед за незабавно  изпълнение №130/29.01.2013г.   и изпълнителен лист , по силата на която на  П.С.Г. – като солидарен длъжник е разпоредено да  заплати на ищеца следните суми : 15 000 лева – главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс „ №***г. , както и сумата 1 533,43 лева – лихва за периода 06.07.2012г. до 24.01.2013г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 28.01.2013г. 1 032,96 лева – деловодни разноски . Длъжникът е възразил срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение , но  е констатирано , че възражението е просрочено , поради което е върнато на длъжника . С влизане в сила на заповедта за изпълнение , течението на погасителната давност е прекъснато . Необходимо е да се отбележи , че в съдебната практика са застъпени противоречиви становища  за правните последици на  влязлата в сила Заповед за изпълнение , касаещи течението на придобивната давност. Според едното становище ,  в заповедното производство не се извършват действия от категорията на чл.116 от ЗЗД , ето защо погасителната давност не се прекъсва . Според другото мнение , което се споделя и от настоящият съдебен състав , при издадена Заповед за изпълнение по чл.410 или чл.417 от ГПК , неподаването на възражение по чл.414 , ал.1 от ГПК (или неподаването му в срок ) , следва да се тълкува като признание на длъжника по смисъла на чл.116 , ал.1 , б.“а“ от ЗЗД  , при което с влизане в сила на заповедта , течението на погасителната давност се прекъсва . Дори и да се приеме обратното , а именно , че погасителната давност не е прекъсната , в случая това е без правно значение , защото първото изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.З. , образувано въз основа на издадения по ч.гр.д.№214/2013г. по описа на ШРС  изпълнителен лист е образувано на 08.07.2013г. , а доколкото вземането е станало изискуемо на 11.01.2013г. , когато според твърденията на кредитора е настъпила предсрочната изискуемост , приложимата  погасителна давност по чл.111 , ал.1 , б.“в“ от ЗЗД - три години , не е изтекла . Съдът не споделя възражението на ищеца , че молбата въз основа на която е образувано посоченото изпълнително дело е нередовна , вярно е  че не е посочен изпълнителен способ , но видно от съдържанието и , взискателят е възложил всички действия на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ . По изпълнителното дело , спрямо длъжника П.С.Г. не са извършвани други изпълнителни действия  ето защо съдът приема  , че  същото е прекратено спрямо него ,  по силата на закона  на  08.07.2015г.   , т.нар.“перемпция“ , поради  изтичането на срока по чл.433 , ал.1 , т.8 от ГПК .  По изпълнителното дело  актът на ЧСИ за прекратяване на делото е постановен на 08.06.2016г.  , но това е без правно значение  (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК ) ,  постановлението на съдебния изпълнител има само декларативен , а не конститутивен характер. След  датата на „перемпцията“  , всички извършени изпълнителни действия се считат за обезсилени по право , т.к. са осъществени по прекратено дело .    От момента на последното валидно изпълнително действие -08.07.2013г. , което  в случая е подаването на молбата за образуване на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.З.  е започнала да тече нова давност от 3 години , която до 31.05.2016г. , когато е образувано висящото изпълнително дело №*** по описа  на ЧСИ Д.З. , рег.№***   не е изтекла .  С подаване на молбата за образуване на посоченото изпълнително дело №***по описа  на ЧСИ Д.Златева , рег.№***  , която съдът също приема за редовна  , течението на погасителната давност  за пореден път е прекъснато  ,  извършвани са и други изпълнителни действия  , последното от които  Опис на недвижим имот , осъществен на 04.04.2017г. , когато отново е прекъснато течението на погасителната давност , т.е. безспорно до датата на приключване на съдебното дирене , когато е релевантният момент ,  не са изтекли три години , следователно вземането не е погасено по давност , което прави предявеният иск неоснователен.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:  

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Г. , ЕГН ********** *** , адрес за призоваване : гр.Шумен , ул.*** , иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено , че не дължи на „Юробанк“ АД , ЕИК*** , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** , представлявано от П. Н. Д., следните суми : 15 000 лева – главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия –плюс „ №***. , както и сумата 1 533,43 лева – лихва за периода 06.07.2012г. до 24.01.2013г.  за които има издадена Заповед за незабавно  изпълнение №130/29.01.2013г.     и изпълнителен лист  по ч.гр.д.№***г. по описа на ШРС  и образувано изпълнително дело №*** по описа  на ЧСИ Д.З. , рег №***   , поради изтекла погасителна давност .

ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост , откритото по молба на П.С.Г. , ЕГН ********** , по реда на чл.193 от ГПК , производство за оспорване автентичността на подписа положен в Известие за доставяне  от „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД R№ 1100014784773.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

                                                                                              СЪДИЯ: