Р Е Ш Е Н И Е

 

161/27.2.2018г.,                  Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският районен съд                                                            седми  състав

На 15 (петнадесети) февруари                                                     Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско (имащо характер на административно) дело номер 951 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

В жалбата си до съда /уточнена с молба от 12.04.2017 г./ Х.С.А. излага, че не е доволна от постановеното Решение № ***. на Общинска служба „Земеделие“ с. Венец, обл. Шумен. Заявява, че не бил отчетен пълния размер на земите, които наследодателят ѝ – С. А. И. притежавал, като по този начин била ощетена с общо 21,600 дка земеделски земи в землището на с. Дренци, които не ѝ били възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Счита, че така постановеното решение е нищожно. Моли съда да постанови решение, по силата на което посочения по-горе административен акт на Общинска служба „Земеделие” с. Венец да бъде отменен като нищожен и административният орган да бъде задължен да постанови ново решение, с което да възстанови изцяло притежаваните от наследодателя на жалбоподателката земеделски земи, както и да ѝ бъдат присъдени деловодните разноски.

В законоустановения срок, административният орган не подава отговор на жалбата и не взема становище по същата.

  Заинтересованото лице К.И.А. не взема становище по жалбата.

  Заинтересованите лица Ю.С.А., Н.С.А. и Ш.С.А., в съдебно заседание считат, че жалбата се явява основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното удостоверение за наследници изх. № ***, изд. от Кметство Дренци е, че жалбоподателката Х.С.А. и заинтересованите лица К. С. И., Н.С.А., Ш.С.А. и Ю.С.А. са законни наследници на С. А. И., починал на 16.12.1956 г. На 07.02.1992 г. жалбоподателката депозирала пред Поземлена комисия /Общинска служба „Земеделие“/ с. Венец заявление вх. № 07-040а, с което отправила искане на наследниците на И. да бъдат възстановени общо 36,000 дка земеделски земи, находящи се в землището на с. Дренци, обл. Шумен.   С Решение № ***., на посочените наследници било възстановено правото на собственост върху два недвижими имота – нива от 11,600 дка в землището на с. Дренци, местността „***“, имот № *** и нива от 17,201 дка, в землището на с. Дренци, местност „***“, имот № ***. По силата на Решение № 1814/23.11.2015 г., постановено по гр.д. № 1973/2015 г. по описа на ШРС, описания индивидуален административен акт бил прогласен за нищожен. С Решение № ***. на ОСЗ с. Венец, отново на наследниците на С. И. било възстановено правото на собственост върху описаните по-горе недвижими имоти, представляващи земеделски земи.

Предвид така визираната фактическа обстановка и след проверка на атакувания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

При извършената проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав не се съобрази с указанията, дадени му от Административен съд – Шумен с определение № 669/22.11.2017 г. по ЧКАД № 340/2017 г. за даване на указания на жалбоподателката относно предявяване на жалбата ѝ в срок, тъй като в случая Х.А. оспорва административния акт с искане за обявяване на нищожността му, а това искане, съобразно чл. 149, ал. 5 от АПК не е ограничено във времето. Поради това, съдът приема, че жалбата е допустима.

Съдът не следва да обсъжда доводите на жалбоподателката и на пълномощника ѝ, наведени в съдебно заседание относно твърдяни нарушения на материалния закон от страна на административния орган, тъй като същите касаят правилността на акта, а не неговата валидност.

В АПК не са предвидени изрично основания за нищожност на административните актове, но съдебната теория и практика са извели такива. Касае се за петте основания за незаконосъобразност, визирани в нормата на чл. 146 от АПК, като нищожност би била налице, когато нарушенията са особено съществени. Тоест, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради нарушения на материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води нищожност.

В случая, съдът намира, че атакуваното решение на ОСЗ с. Венец не страда от нито един от описаните по-горе пороци, водещи до нищожност на същото.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата срещу Решение № ***. на Общинска служба „Земеделие“ с. Венец се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът  

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата, депозирана от Х.С.А. с ЕГН **********,*** срещу Решение № ***., постановено от Общинска служба „Земеделие“ с. Венец.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Шуменски административен съд.  

 

                                                                      Районен съдия: