Р Е Ш Е Н И Е

183/02.03.2018г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на двадесет и първи декември , през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №963 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с 124 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК: 131134023 , седалище и адрес на управление : гр.София , ул.*** , представлявано от Н. И. П. и Н. Г. С. , срещу Ю.К.Ч. , ЕГН ********** , съдебен адрес *** , , в която е посочено , че на 12.12.2014 г. между него и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***. , въз основа на който е предоставил сума в размер на 2500 лева , като към отпуснатия кредит е включена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 328.08 лева , дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Средствата по кредита се превеждали от Кредитора по банкова сметка ***. В случаите, когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителя дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Ищецът твърди, че ответника е пожелал да сключи застраховка „Живот“ в размер на 234.00 лв. и общото крайно задължение по договора възлиза на 3915.07 лева , която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски. Ответникът преустановил плащанията по договора и считано от 15.12.2016 г. договорът е падежирал. Ищецът претендира заплащане от страна на ответника на сума в размер на 2846,65 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (19.01.2017 г.) до окончателно изплащане на задължението, разноски в заповедното производство, както и сторените разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита предявения иск за неоснователен. Посочва , че в настоящият случай , цялото вземане е падежирало, въпреки че до 22.11.2016 г. ответникът е извършвал плащания по разкритата си при ищеца банкова сметка. ***, представеното в заповедното производство извлечение от счетоводни книги не давало никаква яснота за това, кой е началният момент на забава на кредитополучателя, за да се стигне до категоричен извод в тази насока. Ищецът сочи общ падеж на задължението, който според него е настъпил на 15.12.2016 г, поради 23 бр. просрочени погасителни вноски. Съгласно чл. 16, т. 16.3 от Договора за потребителски кредит било договорено, че кредитополучателя при допуснато пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Ответникът излага, че документа, наименован „Извлечение от счетоводни книги" следва да се съдържа информация не просто за движението от една сметка, а обобщена информация, извлечена от счетоводните книги на Банката относно извършените в тях счетоводни записвания. Ответникът оспорва и размера на задълженията, обективирани в процесното извлечение. Счита, че посочените в извлечението задължения не съответстват на действителния размер на вземанията на ищеца. Липсвали данни за начислените и платени договорни или санкциониращи лихви и никъде в договора не било упоменато, че върху такса оценка на риска, която е в размер на 328.08 лв., както и средствата за покриване на Застраховка „Живот" в размер на 234.00 лв. ще бъдат калкулирани лихви.

В открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и отговора по чл.131 от ГПК .

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е депозирал Заявление по чл.417 от ГПК , в резултат на което е образувано ч.гр.д.№138/2017г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед №71/20.01.2017г. Със Заповедта на длъжника , ответник по делото е разпоредено да заплати на заявителя “Ти Би Ай Банк” ЕАД сумата 2 170,79 лева – главница по Договор за потребителски кредит от 12.12.2014г. , сумата 232,12 договорна лихва , за периода 15.02.2015г. до15.12.2016г. , 443,74 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2015г. до 05.01.2017г. , както и сумата 56,93 лева – държавна такса и 329,63 лева – юрисконсултско възнаграждение . Длъжникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК , поради което е предявен настоящият иск .

По делото не е спорно и се доказва , че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №7996714450/12.12.2014г. , съобразно който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 3 062 лева , със срок за погасяване до 15.12.2016г. , на равни месечни вноски от 163,13 лева .

От съдържанието на заявлението по чл.417 от ГПК , както и от обстоятелствената част на исковата молба , несъмнено се установява , че кредиторът претендира присъждане на главница и лихва по кредита , поради настъпил падеж на вземанията му за всяка отделна месечна вноска , съобразно погасителния план. За установяване на точния размер на непогасените вземания е назначена ССЕ , от чието заключение се установява , че в счетоводството на банката кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 08.06.2015г. След тази дата , ищецът е начислявал дължимите суми по договора , при условията на предсрочна изискуемост , а именно лихвата за просрочие уговорена в т.9.4 е изчислявана върху цялата непогасена главница – 2 962,25 лева . Справката –извлечение от счетоводните книги , послужила като документ по чл.417 от ГПК , съдържа глобални суми , но видно от ССЕ , в нея е са отразени сумите за главница , договорна лихва и законна лихва , съобразно воденото на ищеца счетоводство или при условието на предсрочна изискуемост , считано от 08.06.2015г. От изложеното се изяснява , че посоченото в справката – извлечение не съответства на основанието посочено в Заявлението по чл.417 от ГПК – претенция обосноваваща се на погасителни вноски с настъпил падеж , не съответства и на претендираното с исковата молба . В съдебната практика съществува становище , че въпреки , че в Заявлението по чл.417 от ГПК , претенцията се основава на предсрочна изискуемост , след като в производството по чл.422 от ГПК се установи , че такава не е настъпила , няма пречка съдът да уважи иска относно вноските с настъпил падеж . Това разбиране , може да се отнесе и към настоящият случай , а именно , независимо , че в Справката-извлечение , сумите са изчислени при условията на настъпила предсрочна изискуемост , която не се релевира от кредитора , не се доказва и надлежното и обявяване , съдът може да уважи иска само по отношение на вноските с настъпил падеж . Тук следва да се коментира възражението на ответника , за него произтичат негативни последици от факта , че кредитът е обявен за предсрочно изискуем в счетоводството на кредитора едва на 08.062015г. Според ответника , обстоятелствата , водещи да предсрочна изискуемост на кредита са настъпили на 15.03.2015г. Счита , че след като ищецът не е упражнил правото да превърне кредита в предсрочно изискуем , впоследствие неправилно са начислявани дължимите лихви , както и не е ясно по какъв начин са разпределени извършваните погашения от длъжника . Съдът счита , че предсрочната изискуемост , дори и при уговорка за автоматичното и настъпване , не може да се приеме , че е обективно състояние . След като се приема , че за да е редовно обявена e необходимо длъжникът да е уведомен , следва изводът , че обявяването и зависи от волята на кредитора . В този смисъл , въпреки , че по делото е доказано , че обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем са настъпили на 15.03.2015г., след като кредиторът не е извършил необходимите действия – уведомяване на длъжника , в течение на договора не е настъпила предсрочна изискуемост .

В настоящият случай всички вноски по договора , към датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК -19.01.2017г. са с настъпил падеж , последната е била на 15.12.2016г. или по принцип , съгласно изразеното по-горе становище няма пречка , съдът да присъди неизаплатените задължения . Това обаче щеше да е възможно , ако кредиторът , чиято е тежестта , беше установил точния размер на задълженията – размер на падежиралите вноски , дължима лихва , съобразена с периода на просрочие , както и извършените погашения от кредитора . На ВЛ е поставена задача да изчисли размера на задължението , но както беше посочено по-горе , съобразно данните от счетоводството на банката , която е извършвала начисленията съгласно уговорките на договора , касаещи дълг в предсрочна изискуемост . Поради изложеното по-горе съдът намира , че ищецът не доказал в условията на пълно и главно доказване , че има вземане спрямо ответника за главница и лихва по Договора за кредит , ето защо искът следва да бъде отхвърлен .

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК , ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 700 лева . От ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , което съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото , факта , че минималното такова , съгласно чл.7 , ал.1 , т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 429,26 лева , а договореното в размер на 500 лева , счита за неоснователно .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК: ***, седалище и адрес на управление : гр.София , ул.”*** , представлявано от Н. И. П. и Н. Г. С. , иск по чл.422 , ал.1 от ГПК , за признаване за установено , че Ю.К.Ч. , ЕГН ********** , съдебен адрес *** , му дължи обща сума от 2 846,65 (две хиляди осемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и пет ст.) лева , от която 2 170,79 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 7996714450/12.12.2014г. , сумата 232,12 договорна лихва , за периода 15.02.2015г. до15.12.2016г. , 443,74 лева – обезщетение за забава за периода от 15.02.2015г. до 05.01.2017г. , за които сума има издадена Заповед №71/20.01.2017г. , по ч.гр.д.№138/2017г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД , ЕИК: ***3 , да заплати на Ю.К.Ч. , ЕГН ********** сумата 700 (седемстотин ) лева - деловодни разноски .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС .

СЪДИЯ :