Р Е
Ш Е Н
И Е
927/25.10.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на петнадесети
октомври 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 4/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу В.Г.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, с посочено правно основание чл. 55 ЗЗД и цена от 4140,60 лева
главница.
Ищецът сочи, че ответникът бил негов
пълномощник и сключил договор за аренда на собствената му земеделска земя с „***“
ООД, ЕИК : ***. Получените арендни плащания получавал от арендатора, но не
отчитал на собственика. Така за период от три години, според размера на имота
му, дължал сумата от 4140,60 лева. Иска осъждане на ответника, да му я заплати,
в едно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че договор за аренда с
трето лице, не е сключвал. Бил сключил за наем с друго лице, от което
получените суми предал на съдружник в дружеството. Иска отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
С определение от 27.04.2018г. е
допуснато привличане на трето лице - „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, като подпомагаща страна на ищеца „***“ ООД, ЕИК : ***.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, а третото лице, не изпраща представител и не изразява становище.
Така предявената молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните и се установява
от писмените доказателства, че ответникът е бил пълномощник на ищеца; в
съответствие с представителната си власт отдал под наем собствената на ищцовото
дружество земеделска земя под наем и го получил за двете стопански години – с
начало 01.10.2015г. и 01.10.2016г..
По договор за покупко-продажба от 10.10.2005г.
ищцовото дружество придобило ПИ – нива от 13,802дка, в землището на с. Върбак.
С пълномощно от 23.07.2015г., управителя му – Г. П., упълномощил ответника да представлява
дружеството във връзка с имотите му в страната, включително процесния, като
сключва сделки за продажба и аренда, като уговаря цена и всички други условия и
извършва всякакви правни и фактически действия във връзка с продажбата и отдаването
им под аренда. На 23.07.2015 и на 19.09.2016г., пълномощникът сключил договори
за отдаване под наем за по една година, с лицето В.Й., при цена 50 лева по
първия и 55 лева, по втория, за декар. Освен ответното признание, няма никакви
доказателства за получаване на суми за наетата земя. То като размер се свежда
до уговореното в договорите – 1449,21 лева. Свидетелката Иванова, в показанията
си сочи, че земеделската земя през посочения в исковата молба период – три
години са обработвани от посоченото лице, а не от ищцовата подпомагаща страна -
„Агротроник“ ООД. Няма данни по делото, от това дружество, да са изплащани суми
на ответника като арендно плащане или наем. Останалите показания, поради явната
заинтересованост на свидетелите – съпруга на ответника и съдружник в ищцовото
дружество, преценявани по реда на чл. 172 от ГПК, могат да се приемат за
достоверни само в частта им сочещи установени с други доказателства факти и
неизгодни за съответната страна, които в случая съвпадат с безспорните. Така,
липсват доказателства по делото, че сумата по договорите е предадена от
ответника на законен представител или съдружник в ищцовото дружество, съответно
ответникът е получил твърдяната в исковата молба сума като наем или е могъл да
я получи. Във връзка с последното, св. Камбос твърди, че щели да получават
40-45 лева на декар, сума много по-малка от претендираната.
Така приетото за установено от фактическа страна доведе до следните изводи : За уважаване иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД следва да са налице следните предпоставки обогатяване на ответника за сметка на ищеца в някакъв размер, връзката между обедняването и обогатяването и липсата на основание. В случая те са налице и искът следва да се приеме за установен по основание, но не в предявения размер. Както се посочи ответникът като пълномощник на ищеца отдал под наем негова земеделска земя и получил наем за две стопански години. Заинтересоваността на свидетеля с който ответникът се домогва да докаже твърдения факт на предаване на получената, като наем сума, от 1449,21 лева, на ищцов представител, при липса на каквито и да е други доказателства в тази насока, изключва възможността той, да се приеме за установен. Налице е имуществено разместване за сумата от само 1449, 21 лева, до който и размер искът може да се уважи. В останалата му част, той е неоснователен и следва да се отхвърли. Ищцовото искане да се присъди връщане на сума която било възможно да се получи(среден пазарен наем/арендно плащане за регион), не кореспондира с нито един от съставите на неоснователно обогатяване. При всеки от тях на връщане подлежи нещо действително получено от обогатилия се. Осъждане за хипотетична престация е познато при други институти, предполагащи неизпълнен договор, или фактическо положение, който дефинитивно изключват неоснователно обогатяване, тъй като те представляват основание за имуществена размяна, а то предполага липса.
При този изход на спора страните следва
да си заплатят разноски както следва : ответникът на ищеца сумата от 240,84
лева, а ищецът на ответника сумата от 344,50 лева, съразмерно уважената и
отхвърлена част от иска.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1449,21 лева, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, с която ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца, получавайки наем за земеделските му земи през 2015г., 2016г., в едно със законната лихва върху нея считано от 02.01.2018г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу В.Г.К., ЕГН : **********,
с адрес ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 4140,60 лева, с която ответникът се обогатил без основание за сметка
на ищеца, получавайки наем за земеделските му земи през 2015г., 2016г. и 2017г.,
в частта му за сумата 2691,39 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
В.Г.К.,
ЕГН : **********, с адрес *** да заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – ***, сумата от 240,84 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА
„***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на В.Г.К.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 344,50 лева разноски в производството.
Решението има
установително действие в отношенията на „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – *** и В.Г.К., ЕГН : **********, с адрес ***.
Установеното в
мотивите на решението е задължително за „***“
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, в отношенията му с „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – ***.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :