Р Е
Ш Е Н
И Е
771/23.8.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесети август
2018 година
в открито
заседание в следния състав:
Секретар : Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 33/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – ***, срещу Й.В.К., ЕГН : ********** и К.З.П.,
ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и цена от 5875 лева главница
и 18,74 лева лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу
ответника за сумата от 5870 лева, представляваща главница, неплатено
възнаграждение за приета работа по договори за изработка, обективирани във
фактури № 144/02.10.2017г. – 565 лева и № 145/07.11.2017г. – 5310 лева и 6,92 лева лихва върху главницата по първата
фактура за периода 02.10.2017г. – 15.11.2017г., и 11,82 лева лихви за забава
върху главницата по втората фактура за периода 02.10.2017г. – 15.11.2017г.. За
посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, по ЧГД № 3459/2017г. на ШРС, срещу която настоящите ответници възразили.
Претендира да се признае за установено съществуването на описаните вземания и
осъждане на ответниците да заплатят разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците, редовно уведомени, подава отговор само К. П.. Счита иска допустим
и неоснователен. Твърд, че е заплатил уговорено възнаграждение на ищеца, който
извършил СМР отклонявайки се от изготвен проект, значително завишавайки
първоначално уговорени единични цени на различните дейности, без ответно
съгласие. Строежът бил незаконен, строителят не съставял нужните съгласно ЗУТ и
актовете по прилагането му протоколи, претендирал заплащане на неизвършена
работа, а извършената и неприета била негодна както за договорното, така и за
обикновеното и предназначение.
В открито съдебно заседание страните
редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и
отговора. По оспорване на ответниците е постановено извършване проверка истинността
на частен диспозитивен документ – Фактура № 1000004249/13.09.2017г., находяща
се на л. 41 от делото, по отношение нейната автентичност.
Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните, че между тях
съществувал договор за изграждане от ищцовото дружество, в ответния имот на
бетонна стена служеща за подпора на земна маса, поради денивелация на терена,
включително съпътстващите дейности – арматура, изграждане на кофраж и изливане
на бетон. Първоначално преговорите започнали между ответницата и ищцовия
представител Б. Ботев, а в последствие, преди и в хода на изпълнение продължили
между него и ответника. Освен посочените цени на материали и труд посочени в
предложение на стр. 10 от делото, което ответницата в обясненията си признава,
че е получила, останалите доказателства и средства, не сочат данни за този
съществен елемент на договора. Липсват конкретни такива и за количеството
работа /като първоначална договорка/. Не е ясно имало ли е и какви точно са
били договорките за начини и срокове за плащане на изработеното. Обясненията на
страните и приетото заключение на СТЕ установяват, че ответниците заплатили на
ищеца сумата от 6000 лева /2 пъти по 3000 лева/, отчитана от него като аванс за
етапи на строителството. В хода на изпълнението възложителите, в лицето на
ответника поискали извършване на допълнителни работи в имота им, които били
извършени. Количеството на вложени материали и труд се увеличило в следствие
особености на терена и почвата, което наложило по-дълбоко и по-широко на места
вкопаване на основата на оградата. Това довело до влагане на повече от
предвиденото в предложението и изработеното конструктивно становище арматура и
бетон. След изливането му в основата изпълнителят монтирал кофраж и арматура за
подпорната стена, но поради разногласия с възложителя за цените на изработеното
и отказа му да заплати вече извършените дейности, го демонтирал. За извършените
СМР ищецът изготвил Протоколи обр. 19 и издал фактури –
143/01.10.2017г.;144/02.10.2017г. и 145/07.11.2017г.. След приспадане на
заплатените 6000 лева, ответниците дължали по тях сумата от 5875 лева. Такава е
и стойността посочена от заключението на СТЕ, за извършените СМР, съобразно единичните
цени от протоколите обр. 19, съвпадащи с единичните цени от коментираното
предложение. Последното сочи и стойности, както по протоколи и цени според
справочник за цените в строителството, така и по измервания на място за
количеството и цени според справочника – 11036,59 лева и 9246,78 лева. В
допълнителното заключение хипотетично се посочва превишението на вложените
бетон и арматура, по конструктивно становище и на обекта, с уговрка, че подобно
превишение /количествено/, е не само допустимо, но и нормално, предвид терена.
В показанията си разпитаните свидетели
без противоречиво, установяват и подкрепят установените с останалите доказателства
факти, като св. А. посочва, че е извършил изкопни работи и извозване на земна
маса от обекта по договорка с ищцовия представител, от когото само е получил
плащане, а не от ответника с когото не е договарял цени; св. Миланов изготвил
конструктивно становище за подпорната стена, подробно обясняващ причината за
разлика между проектното и действително вложени материали, поради особености на
терена и св. Христов, сочещ, че собственика през време на всички СМР е
присъствал лично, участвал е в измерванията, при определяне количеството
извършена работа /л. 133-135/.
Приетото заключение на СКИ сочи, че
подписите положени в спорната фактура № 1000004249/13.09.2017г., издадена от
дружеството на св. А. на ищцовото, за изкопана и извозена земна маса на
ответния обект, са положени от ищцовия представител в графа „получил“ и от
лицето С. К. И., в графа „съставил“.
Така установената фактическа обстановка,
доведе до следните изводи :
По оспорването на документ – заключение
на СКЕ, посочващо, че той е подписан от лицата посочени в него, налага да се
приеме че документа е автентичен и оспорването не е доказано.
По предявените установителни искове - За
уважаване на предявен иск касаещ плащане възнаграждение по договор за изработка,
следва да са налице следните предпоставки – наличие на валидно правоотношение
между страните (валиден договор за изработка); ищецът да е изпълнил
задължението си по договора – изпълнил е работата, без отклонения от поръчката
и тя е годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение;
ответникът-поръчващ е приел работата; размера на дължимото според договора
възнаграждение. Посочените са на лице в случая – страните са сключили договор
за изработка, с предмет СМР в имот на ответниците, макар и не в предвидената в
чл. 160, ал. 2 от ЗУТ форма, която според съдебната практика е такава за
доказване, а не за действителност, каквото възражение не и заявявано, а и
категорията изпълняван строеж, не от тези изискващи съставяне на писмени
документи – чл. 2 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителство. Нито отношението на нормите от ЗУТ и ЗЗД,
като специална към общи, нито разпоредбите на чл. 293, ал. 1 от ТЗ, са аргумент
за обратното становище, най малко поради разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ и
съдът счита договора между страните действителен. Въз основа на коментираното
предложение и липсата на други доказателства за постигнато съгласие по
съществените елементи на договора, приема, че възнаграждението е уговорено по
единични цени, посочени именно в предложението. Във връзка с възраженията на
ответника, следва да се отбележи, че разлики в тези цени и посочените в
протоколите и фактурите няма, а завишението е само в количеството на
извършеното, поради посочените причини – искания на самите ответници и
особености на терена. Поради това, че този „риск“ следва да се носи от
възложителя, възраженията в тази насока не са от категорията изключващи приемането
на работата /чл. 264, ал. 2 от ЗЗД/, поради незаявяването им, работата се счита
приета – ал. 3 на чл. 264 ЗЗД.
Заявените в срок ответни възражения за
негодност на работата за обикновеното и предназначение, поради това, че
представлява незаконен строеж е неоснователно. Строежът би бил такъв след като
конкретен орган, в случая с оглед категорията, служители по контрол на
строителството от общинската администрация, констатират незаконността му – чл.
223, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ. Възможността за съставяне на
констативен акт за незаконен строеж поради извършване на строителство без
разрешение за строеж, не рефлектира върху задължението за заплащане на
строително монтажни работи, възложени от ответника, чието е задължението да се
снабди с документите за законност на строителство в имота му – чл. 161 ЗУТ. В
тази връзка няма никакви доказателства, както вече се посочи, подкрепящи
ответните твърдения, че първоначалните уговорки са включвали изготвяне
инвестиционен проект и получаване разрешение за строеж от ищеца.
Изложеното налага уважаване на иска за
претендираната главница и отхвърляне този за лихви за забава, поради липса на
доказателства за нужната, за уважаването му покана – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Размера на уважената част следва да се определи по колона 7 от прил. 1 към
заключението на вещото лице, заради основанието на претенцията. Посочените в
колона 10 и 13 от същото стойности основани на средно претеглени пазарни цени,
биха били релевантни при претенция за неоснователно обогатяване, каквато не е
заявена, докато при такава основана на договор от значение са уговорените
единични цени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищеца сумата от 1335 лева разноски в настоящото производство и
по ЧГД № 3459/2017г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените
основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение
на Й.В.К., ЕГН : ********** и К.З.П., ЕГН : **********,***, че в полза на “***”
ЕООД, ЕИК : 200674392, със седалище и адрес на управление – ***, срещу Й.В.К.,
ЕГН : ********** и К.З.П., ЕГН : **********,***, съществува вземане за сумата
от 5870 лева, представляваща главница, неплатено възнаграждение за приета
работа по договор за изработка, за което са издадени фактури № 144/02.10.2017г.
– 565 лева и № 145/07.11.2017г. – 5310 лева и законната лихва върху главницата
от 5870 лева от 15.11.2017г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от “***” ЕООД, ЕИК : 200674392, със седалище и адрес на управление – ***, срещу
Й.В.К., ЕГН : ********** и К.З.П., ЕГН : **********,***, иск да се признае за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответниците за сумата
от 6,92 лева лихва върху главницата по фактура № 144/02.10.2017г., за периода
02.10.2017г. – 15.11.2017г., и 11,82 лева лихви за забава върху главницата по
фактура № 145/07.11.2017г., за периода 02.10.2017г. – 15.11.2017г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Й.В.К.,
ЕГН : ********** и К.З.П., ЕГН : **********,***, солидарно да заплатят на “***”
ЕООД, ЕИК : 200674392, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 1335
лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 3459/2017г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: