Р Е Ш Е Н И Е

613/19.6.2018г. , град Шумен

Шуменският районен съд в публичното заседание на трети май , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №41 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК .

Депозирана е искова молба от П.Т.П., ЕГН: ********** , адрес *** срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: ***седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***представлявано от К.М., в която посочва , че е длъжник по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Д.З.. По изпълнителното дело ответникът е взискател за сумите от 839.27 лв. главница за периода м. 11/2003 г. до м.01/ 2007 по изпълнителен лист от 18.06 2007г. , издаден по ч.гр.д № 1637/2007г. по описа на ШРС и сумата от 319. 56 лв. главница за периода -23.01.2007г. - 23 04 2008 г. по ч.гр.д. № 1748/2008г на ШРС или общо сума на главницата по два броя изпълнителни листи е 1158.83 лв. Считам , че не дължа сумата от 1158 . 83 лв. поради изтекла погасителна давност , която съгласно новата практика по ТД № 2 /2013г. на ВКС -ОСГТК започва да тече от датата на възникване на задължението . Изтекла е три годишната абсолютна давност за вземането. От м. 11/2003г до м 01/ 2007г не е бил собственик на имота .Не е подавал заявление през 2007г. за откриване на партида на негово име , т.е. не е бил абонат , не е подписвал първични документи и фактури като абонат на ВиК гр.Шумен . Също така съгласно ТД № 2 от 201Зг. образуване на изпълнително дело не прекъсва давност, както и не прекъсва давност издаване на изпълнителен лист , справки и т.н . Молбата за образуване на изпълнително дело също не прекъсва давност, а само поискани и валидни изпълнителни действия. От възникване на задължението по издадените изпълнителни листи няма извършено валидно . Всички поискани изпълнителни действия по прекратени изпълнителни дела се обезсилват с обратна сила, тоест не са били извършвали . Нe е предявявал иск по чл. 439, ал. 2 от ГПК и счита , че вземането е погасено по давност . Съобразно изложеното моли да бъде признато за установено , че не дължи общо сумата от 1158,83 лева , от която 319,56 лева , главница по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№1748/2008г. по описа на ШРС и 839,27 лева – главница по изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№1637/2007г. по описа на ШРС . В хода на делото прави намаление на претенцията , допуснато с Протоколно определение от 16.03.2018г. , относно главницата от 839,27 лева , със сума от 133,20 лева , т.е. искът в тази част е за сума от 706,07 лева . Претендира присъждане на разноски .

В отговора по чл.131 от ГПК ответникът прави възражение , че искът е недопустим , алтернативно неоснователен , излага подробни съображения .

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да се посочи , че ответникът заявява възражения за недопустимост на предявения иск , които съдът счита за неоснователни по съображения изложени в Определението по чл.140 от ГПК .

По ч.гр.д.№1637/2007г. по описа на ШРС , на 18.06.2007г. е издаден изпълнителен лист , по силата на който ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 961,91 лева , от които 839,27 лева – главница , стойност на изразходвана вода , за периода м.ноември 2003г. до януари 2007г. , за имот в гр.Шумен , ул „ *** , ап.8 и 122,64 лева – мораторна лихва , за периода декември 2003г. до 18.06.2007г. , както и направените разноски в размер на 21,24 лева .

По ч.гр.д.№1748/2008г. по описа на ШРС , съдът е издал Заповед № 529 от 23.07.2008г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е издал ИЛ на 15.08.2008г. в полза на ответника срещу ищеца за сумите както следва 319,56 лева – главница за консумирана вода по партида 808/227 за имот, находящ се в гр. Шумен, ул. ***, за периода 23.01.2007г. – 23.04.2008г. , с 20,68 лева – лихви от 23.01.2007г. до 23.04.2008г. и законна лихва върху главницата от 319,56 лева, считано от внасяне на заявлението -21.07.2008г. , до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – деловодни разноски.

Към настоящият момент е налице висящо изпълнително дело №2016760400255 по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС , по което предмет на принудително изпълнение е събирането на част от описаните по-горе суми . Ищецът претендира , че вземането за главницата по двата изпълнителни листа в размер на 1025,63 лева е погасено по давност , ето защо не подлежи на принудително изпълнение .

На първо място следва да се посочи , че съгласно Тълкувателно решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена вода представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.

За да се прецени правилно течението на погасителната давност на първо място следва да се изложат мотиви относно правните последици на подаването на молба за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.237 ГПК (отм.) , респ. Заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно т. 14 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, на което се приравнява и заявление за издаване на заповед за изпълнение, съгласно мотивната част на тълкувателното решение, не води до прекъсване на давността. Независимо от факта , че давността не е прекъсната , съдът констатира , че съдът констатира , до датата на подаване на молбата по чл.237 ГПК (отм.) и Заявлението по чл.410 от ГПК , процесните вземания не са погасени по давност . Погасено е по давност вземането по изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№1637/2007г. по описа на ШРС , за периода месец ноември 2003г. до април 2004г. , за сума от 133,20 лева , което обстоятелство е установено с влязло в сила решение по гр.д.№1490/2012г. по описа на ШРС и не е предмет на настоящото дело .

За първи път течението на погасителната давност е прекъснато на 10.2007г. , когато въз основа на изпълнителния лист , издаден по ч.гр.д.№1637/2007г. по описа на ШРС е подадена молбата за образуване на изпълнително дело №109/2007г. по описа на ДСИ при ШРС . Молбата съдържа конкретни искания за предприемане на изпълнителни способи , затова тя е редовна (Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК) и е породила правните последици , предвидени от чл.116 , б.“в“ от ЗЗД. По това изпълнително дело други изпълнителни действия не са предприемани .

Относно Заповедта по чл.410 от ГПК и изпълнителния лист , издадени по ч.гр.д.№1748/2008г. по описа на ШРС , течението на погасителната давност за присъдените вземания е прекъснато с молбата за образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС , депозирана през 09.2018г. , в молбата отново е посочен изпълнителен способ , ето защо тя има действието предвидено в чл.116 , б.“в“ от ЗЗД . Последното изпълнително действие по това дело е извършено на 02.10.2008г. – насрочен опис на движими вещи .

На 14.05.2012г. е подадена молба и е образувано изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Я.Д. , рег.№774 , с район на действие ШОС , въз основа и двата изпълнителни листа . Между последните изпълнителни действия , съответно прекъсване на течението на погасителната давност за събиране на описаните вземания - на 10.2007г. по изпълнително дело №109/2007г. по описа на ДСИ при ШРС , за вземането по изпълнителния лист , издаден по реда на чл.237 ГПК (отм.) и 02.10.2008г. по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З. , рег.№876 , с район на действие ШОС , за вземането издадено по изпълнителния лист , издаден по реда на чл.410 и сл. от ГПК , до образуването на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Я.Д. , рег.№774 , с район на действие ШОС , на 14.05.2012г. са минали повече от три години , което предвид изложените съждения за срока на погасителната давност , означава , че кредиторът е загубил правото да търси принудително изпълнение . Предвид изложеното съдът намира , че искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца извършените деловодни разноски , като от ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение . Видно от сключения между ищеца и процесуалния му представител Договор за правна защита и съдействие , уговорените и заплатени суми са следните : 240 лева – изготвяне на искова молба и 350 лева - за процесуално представителство или общата сума е 590 лева . Изготвянето на исковата молба е част от правното съдействие , посочената в договора т.9 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , изрично предвижда , че това възнаграждение се дължи отделно , когато не се осъществява процесуално представителство. Поради посоченото съдът приема , че при преценка относно твърдението за прекомерност , съдът следва да съобрази общият уговорен размер от 590лева . Цената на иска е 1025,63 лева, т.е. минималното възнаграждение , съобразно чл.7 , ал.2 , т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 301,79 лева , което според съда подлежи на присъждане с оглед фактическата и правна сложност на делото . Общият размер на дължимите от ответника разноски е 351,79 лева , включващи освен посоченото по-горе адвокатско възнаграждение и сумата от 50 лева – заплатена държавна такса .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П.Т.П., ЕГН: ********** , адрес *** не дължи на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: ***седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „***представлявано от К.М., обща сума от 1025,63 (хиляда двадесет и пет лева и шестдесет и три ст.) лева , от която 706,07 лева - главница , за периода април 2004г. до януари 2007г. , по изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№1637/2007г. по описа на ШРС и 319,56 лева - главница , за периода 23.01.2007г. – 23.04.2008г. , , по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист , издадени по ч.гр.д.№1748/2008г. по описа на ШРС , поради погасяването им по давност .

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, ЕИК: *** да заплати на П.Т.П., ЕГН: ********** , сумата 351,79 (триста петдесет и един лева и седемдесет и девет ст.) лева – деловодни разноски , от които 301,79 лева – адвокатско възнаграждение и 50 лева – държавна такса .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

СЪДИЯ: