Р Е Ш Е Н
И Е
425/4.5.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 51/2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от Е.А.А.,
Д.К.Д. и А. К.И. *** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от
С.Н. и И.Г., имаща за предмет три обективно и субективно съединени
искове с правно основание, както следва: 1./ първи обективно кумулативно
съединен установителен главен иск, с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД предл. 1 от ЗЗД, с който
се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит
стандарт №***, сключен от общия наследодател на ищците К. Д. А. и ответното
дружество, поради противоречието му със закона- чл.11 и др. от ЗПК, указващ
съдържанието на договорите за кредит и погасителния план. Освен това клаузите
за възнаградителна лихва, възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги не били индивидуално сключени и са неравноправни. 2./ втори обективно
кумулативно съединен установителен главен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предл. 2 от ЗЗД, с който
се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски
кредит Профи кредит стандарт №***, поради заобикаляне на закона, а именно клаузата за
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, целяла заобикаляне на
забраната на чл.10 и чл.10а от ЗПК. 3./ трети обективно кумулативно съединен
установителен главен иск, с правно основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД предл. 3
от ЗЗД, с който
се иска прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи
кредит стандарт №***, поради накърняването на добрите нрави. Уговорената възнаградителна лихва
многократно надхвърляла действителните вреди на кредитора, поради което била в
разрез с принципа на добросъвестност при договарянето.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът депозира писмен отговор, в който излагат становище по допустимостта
и неоснователността на исковите претенции.
След като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното: От
фактическа страна е установено и не се спори между страните, че ищците са
наследници на общия наследодател К. Д. С.
с ЕГН: **********, починал на 11.10.2017г. Видно от приложения Договор за потребителски
кредит „Профикредит стандарт“ № ***, ответникът предоставил на наследодателя на
ищците потребителски кредит в размер на 300 лв. за срок от 11 месеца, при
размер на месечната вноска 63,23 лв., ГПР от 49,88 % и възнаградителна лихва
при 0,11 %, лихвен процент на ден, Годишен лихвен процент 41,17% и общо
задължение за погасяване в размер на 695,53лв. Договорът е сключен при общи
условия версия 08/27.01.2017г. С договора по делото са приложени още Искане за
отпускане на потребителски кредит, погасителен план и стандартен европейски
формуляр, както и погасителен план. Бил избран пакет от допълнителни услуги
„Бонус“, като в искането е селектирана една графа от четири опции за
допълнителни услуги.
По отношение на първия предявен главен
иск за нищожност на основание чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на договора със
закона- чл. 22 от ЗПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на Чл. 11
от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, с дата
и място на сключването му и съдържа основна информация относно параметрите на
договора, като: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, като погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора и др. Процесният
договор не отговаря на тези изисквания. Съдържащата се в раздел 6-„Параметри“
информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния
лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и
недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на
месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Самия договор няма
дата, на която е сключен и място. Дата е поставена в края на формуляр Декларации
и е само за получаването на екземпляр от документите от потребителя. Няма
посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, предупреждение за
последиците при просрочие на вноските; правото на отказ на потребителя от
договора е формулирано едва в Общите Условия. Следователно договорът е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, според който, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По отношение на втория иск, съдът намира, че
допълнителното споразумение за допълнителни услуги, също няма дата на сключване
и е крайно неясно. Доколкото има четири вида пакети услуги- Екстра, Екстра+, Бонус и Бонус+, изброените услуги в пет пункта за:
преоритетно разглеждане на кредит, възможност за отлагане на погасителни
вноски, за намаляването им и за улеснена процедура за допълнителни средства е
неясно за кой точно от пакетите се отнасят. ЗПК изисква посочването ясно и
точно на предпоставките за съответната допълнителна услуга и цена на всяка една
от услугите в договора, което не е сторено в процесния случай. Възнагражданието
представлява половината от дължимата месечна вноска и общата сума по него е в
размер на 330,33лв. и се явява прекомерно. Според договора и ОУ и погасителния
план, същото се дължи независимо от това дали някоя услуга е била ползвана или
не. Предвид изложеното, уговорката се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми- разпоредбите на чл.10 и чл.10а ал.3 и ал. 4 от ЗПК и
целяща тяхното заобикаляне.
Процесните договорни разпоредби за
възнаградителна лихва са неравноправни и затова – нищожни, на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. За да се приеме за нищожна договорна клауза, следва кумулативно да
се установи, че не е уговорена индивидуално и че е неравноправна. Съгласно ал.
2 на чл. 146 от ЗЗП, „не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В
подписания между ответника и кредитополучателя договор за кредит не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата, липсва информация относно възможностите за промяна на
лихвения процент и начина на определянето му. Тази информация се съдържа в
приложените към договора общи условия. При това положение следва да се приеме,
че липсва индивидуално договаряне на процесните договорни клаузи и
доказателства в обратния смисъл не бяха представени от ответника.
Налице е и неравнопоставеност на
насрещните задължения по договора, което обуславя нищожност, поради противоречието
му с добрите нрави. Константната съдебна практиката на ВКС приема, че
липсата на еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори,
може да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на договаряне,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на чл.26 ал.1 предложение
трето от ЗЗД, сделки сключени при нееквивалентност на престациите, каквато е
настоящата са нищожни. В съдебната практика трайно се приема, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Следователно при преценка съответствието
на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и
законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен, като към основния
лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 41,17 % годишно е четирикратно по-висок от
размера на законната лихва, като отделно е предвиден и ГПР в размер на 49,88%.
Налице е явна нееквивалентост на престациите и потребителят в процесния случай
е бил третиран неравноправно.
Предвид изхода
на спора, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат
присъдени деловодните разноски на ищците в размер на 150,00лв., като адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв. по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г.
Водим от горното, Шуменският районен
съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит „Профикредит стандарт“ № ***, сключен между К. Д. С. с ЕГН: **********, починал на 11.10.2017г. и „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.***, представлявано от С.Н. и И.Г., поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради накърняването на добрите нрави.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК: *** да заплати на ищците Е.А.А. с ЕГН: ********** ***, Д.К.Д. с ЕГН: **********
*** и А. К.И. с ЕГН: ********** *** направените деловодни разноски в размер на 450,00лв./четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-гр.Шумен в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: