Р Е Ш Е Н И Е

455/16.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 55 по описа на ШРС за 2018 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от В.Е.И. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, стая 33, чрез адв. М.Д.от ВАК иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, във връзка с чл.143, ал.1 от СК срещу ответника Б.Б.С. с ЕГН ********** ***..

Ищцата сочи в исковата си молба, че с ответника са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство имали родено едно дете – син А., роден на ***г. Родителите се разделили през месец август 2015г., като от този момент досега грижите за детето били поети изцяло от майката. Детето се нуждаело от специфични грижи, като към момента не му е поставена окончателна диагноза, но предположенията са за аутични елементи в поведението или се касае за лека умствена изостаналост. Ответникът не проявявал нужната загриженост, като родител, а посещавал детето когато му е удобно, без съобразяване с нуждите на детето или часа на посещението си. По повод агресивно поведение на ответника на 13.11.2017г. към майката и в присъствието на детето, било образувано дело по ЗЗДН, по което имало решение на съда с налагане на ограничителни мерки. Ответникът не подпомагал и редовно материалната издръжка на сина си. Всичко изложено обосновавало правния интерес на ищцата да води настоящото производство. В заключение моли съда да присъди родителските права над А. на нея, като адреса на местоживеене на детето да бъда на нейния адрес. Моли съда да определи и режим на лични контакти, като съобрази решението на съда по делото по ЗЗДН, по което има издадена заповед. Моли за присъждане на издръжка в размер на 300 лв., претендират се и разноските в производството.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения месечен срок от негова страна бил депозиран писмен отговор. В отговора не се оспорва въпроса за упражняване на родителските права и режима на осъществяване на лични контакти. Единствено се оспорва размера на претендираната издръжка, като се сочи, че в искания размер и е невъзможно да бъде изплащана от бащата.

В съдебно заседание ищцата се явява лично, заедно с адв. М.Д.от ВАК, като се поддържа иска и се моли за уважаването му.

Ответника се явява лично в съдебно заседание, заедно с адв. Н.Т.от ШАК, като се излага доводи идентични с тези развити в писмения отговор.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните живеели на семейни начала, като от съвместното си съжителство имат син – А., роден на ***г., сега почти на шест години. Родителите се разделили окончателно през месец август 2015г., като от този момент досега грижите за детето полагала единствено ищцата, с подкрепата на своята майка. Ищцата, заедно с детето живели понастоящем на адреса на бабата по майчина линия в гр.*****. Видно от представен по делото Амбулаторен лист № 1223 от 05.08.2015г. А. е с поставена диагноза лека умствена изостаналост, като предстоят консултации. В последващ Амбулаторен лист № 427 от 14.09.2015г. е посочено, че има съмнения за генерализирано разстройство в развитието, което не е уточнено. От експертно решение № 2088152 от 20.09.2017г. на ТЕЛК е посочена водеща диагноза ранен детски аутизъм, като решението е влязло в сила на 05.10.2017г. Детето посещава детска градина с ресурсно подпомагане. По данни на майката предстои лечение в гр.Варна. Видно от представения по делото социален доклад и двамата родители са привързани към детето. Поради наложената ограничителна заповед бащата е чул детето последно през месец март, за да се извини. От тогава спазва заповедта и не приближава майката и детето. Наясно е със специфичните проблеми на сина си и е готов да подпомага лечението му и грижите за него. Видно от Удостоверение № 182/27.04.2018г. от „Фикосота“ АД, ответника реализира нетен доход в размер на 3 316.04 лв. за периода от юли 2017г. до декември 2017г. или по 552.67 лв. месечно. Имал сключен договор за кредит от 19.05.2008г., като към 06.10.2016г. имал задължение от 14 418.28 лв. Видно от приложения погасителен план към анекс от 06.10.2016г. заплащал сума в размер на 250 лв. месечно. От социалния доклад се установява, че ищцата работи в „М и БМ – Еспрес“ ЕООД и получава възнаграждение в размер на 510 лв. месечно и се подпомага от държавата със сума в размер на 450 лв. за дете с трайни увреждания.

По делото са разпитани и свид. К.С.С. – майка на ищцата и свид. Й.И.Ч.– близка на ищцата, чиито показания съдът кредитира, като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, съобразявайки пряката заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, предвид връзките им с ищцата.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства по делото.

По отношение на основателността на иска: Между страните няма разногласия по въпроса кой от тях следва да упражнява родителските права спрямо общото им дете, тъй като и двамата се съгласяват, че тези права следва да се възложат на ищцата. Както решението на страните, така и установената по делото фактическа обстановка обосновават основателността на предявения в тази насока иск, тъй като по делото стана ясно, че още от раждането на детето майката е осъществявала преимуществената част от фактическите грижи, свързани с неговото отглеждане, както и че в това отношение може да разчита на помощта на своята майка. Социалният доклад сочи, че детето е силно привързано към своята майка и роднините си по майчина линия. Ищцата полага качествени грижи за неговото отглеждане и му е предложила сигурна и спокойна семейна среда, като в достатъчна степен се разкриват нейните високи родителски качества и способността й да се справи и за в бъдеще с основната част от задълженията си. В случая е налице и обстоятелство, което да се съобразява при присъждане на родителските права на майката и то е свързано с поставената основна диагноза на А. - „детски аутизъм“.

Детето контактува и с баща си, като към момента срещи между тях не се осъществяват, предвид решението по гр.д. № 382/2018г. на ШРС и издадената Заповед от 28.02.2018г., съгласно която бащата е задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо ищцата и детето, като е наложена забрана на бащата да се доближава до ищцата, до обитаваното от майката и детето жилище, както и до местоработата на ищцата и детската градина, посещавана от детето.

Между страните не се спори и по въпроса за местоживеенето на детето и режима на лични контакти. Към момента не се оспорва и предложеното ограничаване на този режим предвид срока на ограничителната заповед, която е в сила до 28.08.2018г.

Единствения спорен между страните въпрос е размера на издръжката. Ищцата претендира такава в размер на 300 лв., докато ответника заявява възможност да заплаща издръжка от 100 -120 лв., обосновавайки размера с материалното си положение и липса на възможности. Или в конкретния случай следва да се установи баланса между интереса на лицето, нуждаещо се от издръжка и възможността на задължения да даде такава в искания размер.

В Постановление на Върховния съд № 5/16.11.1970г. е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, като преценката на нуждите винаги е конкретна. Според същото постановление двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/28.09.2011г. по гр. дело № 1654/22010 г. на ВКС III г.о., Решение № 341/01.11.2011г. по гр.д. № 147/2011 г. на ВКС III г. о.

Съдът намира, че А. се нуждае от издръжка в по-висок размер, предвид дадената в Експертното решение оценка: „70% вид и степен на увреждане без чужда помощ“. Действително експертното решение е със срок от три години, но съдът намира, че предвид диагнозата на детето, неговите нужди само биха нараствали за в бъдеще. Следва обаче да се отчетат и възможностите на ответника да заплаща издръжката. С цитираното ППВС № 5/1971г. се приема, че възможността на лицето, което дължи издръжката е основание за даване на издръжка и показател за размера ѝ. Тази възможност е винаги конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на лицето. В случая ответника получава нетен месечен доход от 520-530 лева. Същия заплаща потребителски кредит при вноска от 250 лв. месечно, като кредита е изтеглен много преди раждането на детето. По негови данни живее на квартира, като не стана ясно какъв наем плаща. Следва да се съобрази и обстоятелството, че майката получава помощ в размер на 450 лв. за отглеждане на детето. Или при всичко изложено, съдът намира, че следва да определи издържка на детето в размер на 240 лв., като ищцата следва да поеме сума от 90 лв., а ответника да заплаща сума в размер на 150 лв. При определяне на този размер, съдът съобразява и обстоятелството, че от основно значение е на кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето, както и че следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Издръжката следва да се дължи от 08.01.2018г. – датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, платима до десето число на месеца, за който се дължи.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение.

Ответникът дължи държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид, че е направено искане от ищцата за присъждане на разноските по делото, само за заплатена държавна такса, то съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата сума в размер на 25 лв.

Предвид изхода на делото, то ищцата дължи на ответника сума от 150 лв., представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на претенцията за издръжка.

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Б. Б. с ЕГН ********** на майката В.Е.И. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на адрес гр.****.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето А. Б. Б. с ЕГН ********** с бащата Б.Б.С. с ЕГН **********, както следва: I. В срока действие на Заповед от 28.02.2018г., издадена по гр.д. № 382/2018г. на ШРС режима на лични контакти е два пъти в месеца, в работен ден от седмицата, като срещите да се провеждат в Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен в присъствието на социален работник в рамките на два часа; II. След изтичане срока на действие на Заповед от 28.02.2018г., издадена по гр.д. № 382/2018г. на ШРС, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09.30 ч. до 18.00 ч., като детето бъде взимано и връщано от адреса му на местоживеене; втория ден на Коледните и Новогодишните празници от 9.30 ч. до 18.00 ч.; на рождения ден на ответника – 14 февруари; 20 дни, през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Б.Б.С. с ЕГН ********** да заплаща на малолетния А. Б. Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.Е.И. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на предявяване на исковата молба -08.01.2018г., с падеж до десето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 150 лв. до пълния му размер от 300 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК Б.Б.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сума в размер на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и сумата от 5 (пет лева) при служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Е.И. с ЕГН ********** да заплати на Б.Б.С. с ЕГН ********** сума в размер на 150 лв.(сто и петдесет лева), представляваща заплатено от ответника възнаграждение за адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: