Р Е Ш Е Н И Е

416/3.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 91 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е предявена от Н.В.В. с ЕГН ********** ***, чрез адв. В.В.със съдебен адрес *** срещу П.Е.А. с ЕГН ********** с адрес ***, А.Р.И. с ЕГН ********** с адрес ***, непълнолетния Б.Т.А. с ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си Т.А.А. и С.С.А. *** и непълнолетния К.С.Д. с ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си С.Д.Х. ***. С нея се отправя искане до съда за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 6 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, депресия и страх.

В исковата молба се сочи, че на 30.07.2017г. в гр.Шумен срещу ищеца и приятеля му Свилен Маникатов било извършено нападение от четиримата ответници, през време на което му били нанесени множество травматични увреждания – счупване на седмо ребро в дясно, множество охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, предна коремна стена, седалище, двата горни и долни крайника. През време на нанесения му побой ищеца изгубил съзнание. За уврежданията му било издадено съдебно - медицинско удостоверение № 173/2017г. от съдебен лекар. Следствие на това ищеца изпитвал дискомфорт и силни болки при движение в следващите три месеца. Престъплението, извършено срещу личността му го депресирало и изпитвал унижение и уплаха. В. имал автоимунно заболяване „Болест на Крон“ , което след това се обострило и постъпил на лечение в болница „Лозенец“ на 17.10.2017г., след което лечението продължило в домашни условия с приемане на медикаменти. Срещу извършителите на престъплението било образувано наказателно производство, приключило с одобряване на споразумения от съда, сключени между всеки от тях и Районна прокуратура – Шумен.

Исковата молба и приложените към нея доказателства били връчени редовно на четиримата ответници, като в законоустановения срок не бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с преупълномощения адв.Р.В.от ШАК. Поддържа се исковата молба и се моли за уважаване на иска изцяло, излагайки се подробни доводи за това в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание ответниците П.Е.А. и А.Р.И. се явяват лично, заедно с адв. С. от ШАК, като считат иска за частично основателен, предвид завишения размер на претенцията.

Ответниците Б.Т.А. и К.С.Д., редовно призовани, се явяват лично в съдебно заседание, като заявяват, че няма откъде да намерят пари, за да платят, тъй като са безработни и учат.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Определение № 235 от 30.11.2017г. по н.д. № 2837/2017г. по описа на ШРС, състав на съда одобрил постигнато между обвиняемия К.С.Д. и Шуменска районна прокуратура споразумение, с което обвиняемия се признал за виновен, за това, че на 30.07.2017г. в гр.Шумен, в съучастие с Б.Т.А., А.Р.И. и П.Е.А. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Н.В.В., изразяващи се в счупване на седмото ребро в дясно, множество охлузвания и кръвонасядания в областта на главата, предната коремна стена двустранно, седалището, двата горни и двата долни крайника, палпаторна болезненост в дясната задушно-тилна област на главата и на челото в дясно, като нараняванията довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във връзка с чл.130, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.63, ал.1 т.4 от НК. За гореописаното му било наложено наказание 4 (четири) месеца „Лишаване от свобода“, като изтърпяването му било отложено за срок от три години.

От приложеното Определение № 230 от 29.11.2017г. по н.д. № 2836/2017г. на ШРС се установява, че обвиняемия П.Е.А. се е признал за виновен за извършване на гореописаното деяние спрямо пострадалия – ищец Н.В., извършено в съучастие с останалите трима обвиняеми-ответници и му било наложено наказание „Пробация“ със задължителните две мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 1 (осем) месеца, като му било приспаднато времето на задържането му по ЗМВР.

На 29.11.2017г. било одобрено постигнато между А.Р.И. и ШРП споразумение с Определение № 231 от 29.11.2017г. по н.д. № 2835/2017г. на ШРС, с което се признал за виновен за престъпление срещу ищеца, извършено по хулигански подбуди и в съучастие с останалите трима ответника и му била наложено наказание „Пробация“ за срок от 7 (седем) месеца.

На 28.11.2017г. било одобрено постигнато между Б.Т.А. и ШРП споразумение с Определение № 227 от 28.11.2017г. по н.д. № 2834/2017г. на ШРС, с което се признал за виновен за престъпление срещу ищеца, извършено по хулигански подбуди и в съучастие с останалите трима ответника и му била наложено наказание „Пробация“ за срок от 7 (седем) месеца.

Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 173/02.08.2017г. , издадено от съдебен лекар при МБАЛ Шумен на пострадалия са били нанесени следните травматични увреждания: Палпаторна болезненост в дясната задушно тилна област на главата на ограничена площ 3-4 см. На челото в ляво над средата на лявата вежда има кръвонасядане в моравосинкаво червеникав цвят и кафеникъв оттенък на площ 2 на 1.5 см.с плитки точковидни охлузвания в зоната на кръвонасядането. Над описаното кръвонасядане до окосмената част на главата личи друг подобно по-бледо на площ от 2 на 1.5 см. Палпаторна болезненост на челото в дясно без видими травматични увреждания. Палпаторна болка по хода на седмото ребро в дясно странично. На предната коремна стена в дясно между линията на мишницата и тази на гръдното зърно има разположени три кожни охлузвания, разположени в една линия вертикално на площ 1 на 0.4 см., 0.4 на 0.3 см. и 1 на 0.2 см., отстоящи едно от друго на по 5 см. В областта на десния хълбок задно-странично има дълбоко кожно охлузване с неправилна форма на площ 1.5 см. На 0.5 см. под описаното охлузване има петнисто кръвонасядане на площ 5 на 2 см. На 3 см. пред описаните увреждания има вертикална кожна драскотина с дължина 0.6 см. На предната коремна стена предно-странично в ляво над левия хълбок има три петнисти кожни охлузвания, съставени от множество точковидни охлузвания на площ 1.5 на 1.5 см., 4 на 1 см. и 3 на 2.5 см. Уплътнение на меките тъкани в дълбочина на ограничена площ с диаметър 3-3.5 см. На седалището предно-странично в дясно има петнисто охлузване на кожата на площ 3 на 2 см., съставено от множество точковидни кожни охлузвания. По задната страна на левия лакът има петнисто кожно охлузване с диаметър 1.5 см. Под описаното по задната страна на предмишницата в ляво има три кожни охлузвания с неправилна форма, петнисти, на площ 2.5 см. на 1 см., 0.9 на 0.2 см. и 1.2 на 0.2 см. В долния край на описаното има плитко петнисто кожно охлузване с диаметър 1.5 см. По вътрешната страна на възглавничката на пети пръст на лявата ръка има плитко охлузване 0.3 на 0.2 см. По задната страна на дясната предмишница средна трета има бледо синкаво-кафеникаво кръвонасядане на площ 6 на 3 см. По външната страна на лявата подбедрица под коляното има дълбоко кожно охлузване на площ 3.5 см. на 2 см. Под описаното има друго плитко кожно охлузване на площ 2.5 см. на 2 см. със забелване на епидермиса отдолу нагоре. По външната страна на дясната подбедрица – горна трета, има плитко петнисто кожно охлузване на площ 2 на 1.5 см. Заключението на съдебния лекар е, че се касае за причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е представена и медицинска документация от Болница „Лозенец“ – София, относно постъпването през месец октомври 2017г. на ищеца за лечение и изследвания по повод оплаквания, настъпили след инцидента, а именно, че се провокирал епизод от автоимунното му заболяване „Болест на Крон“.

В съдебното производство бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свид. И.И.В.– майка на ищеца и свид. С.Й.М.- близък на ищеца и също пострадал от престъплението извършено от ответниците, чиито показания съдът кредитира изцяло, независимо от родствените и близките им отношения с ищеца, тъй като именно в това си качество същите са могли да имат непосредствени наблюдения върху неговото ежедневие и преживявания. Същевременно показанията кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, в това число и медицинската документация. В разпитите си свидетелите сочат, че след инцидента ищеца се затворил за общуване с останалите, станал мълчалив и изпаднал в състояние на депресия. Побоят го накарал освен физическа болка, да изпитва и срам и страх от инцидента. Същия се чувствал потиснат от факта, че ответниците проявили срещу него и приятеля му с нищо непредизвикана агресия. Продължително време след извършеното срещу него престъпление приемал болкоуспокояващи лекарства, а автоимунното му заболяване се обострило, за което се наложило постъпването му в болница.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: При извършената проверка относно допустимостта, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това. Поради което е приел, че исковата молба е допустима.

По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД: За да е основателен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице всички кумулативно дадени елементи на нормата, а именно противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователността на иска. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в законна сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно при наличие на НОХД № 2834/2017г. по описа на ШРС, НОХД № 2835/2017г. на ШРС, НОХД № 2836/2017г. на ШРС и НОХД № 2837/2017г. на ШРС и влезлите в законна сила Определения за одобряване от съда на споразумение между всеки от обвиняемите и Шуменска районна прокуратура, съдът приема, че по делото са доказани извършването на престъпление от всеки от ответниците, като те са действали виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

В случая в настоящото производство предмет на изследване е размера на вредите, претърпени от ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение на ответниците. Съгласно ППВС № 4/68г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

В конкретния случай, видно от приложено по делото съдебномедицинско удостоверение на съдебен лекар на лицето са причинени множество травматични увреждания по цялото тяло и в областта на главата, като описанието на травматичните увреждания в съдебномедицинското удостоверение е почти една страница. Касае се за множество травми, които причиняват временно разстройство на здравето и не са опасни за живота на ищеца, но същевременно причиняват силни болки и страдания, предвид тяхната многобройност и предвид, че са нанесени навсякъде по тялото и главата. Събраха се гласни доказателства, чрез разпита на свид. Василева, че в хода на лечението си ищецът е приемал обезболяващи медикаменти, които да облекчават болките му. Съдът намира, че са налице доказателства и за допълнително влошаване на общото му здравословно състояние, предвид настъпилото обостряне на съществуващото към момента на инцидента автоимунно заболяване на ищеца. Понесения от ищеца стрес е довел до влошаване на общото му състояние, което е наложило хоспитализиране за извършване на допълнителни изследвания, включително и под венозна анестезия. Съдът намира, че по делото са налични и безспорни доказателства освен за причинени физически страдания и за причинени психични, емоционални и морални такива. Разпитаните свидетели са категорични в промяната на поведението на ищеца, който станал затворен и необщителен и променил социалния си живот, като спрял да се събира с приятели и компании. Престъплението, извършено срещу него оставило отпечатък върху психиката му, доколкото изпаднал в депресивно състояние, изпитвал срам и страх от преживяното.

По отношение на начина на извършване на деянието и обстоятелствата, при които е причинено, съдът намира, че същото е извършено от четиримата ответници с изключителна дързост и агресия. Разследващите органи и наказателните състави при ШРС също са възприели квалификацията, че деянието е извършено от хулигански подбуди, като с поведението си четиримата са проявили явно неуважение към обществените норми и обществото като цяло. Обстоятелството, че с поведението си ищецът и неговия приятел не само не са предизвикали ответниците, но и са се държали спрямо тях възпитано и учтиво също се отчита от съда. Непредизвиканата агресия е проява на човешко поведение, което следва да се съобрази при определяне размера на вредите, настъпили от нея.

Съдът категорично не възприема довода на ответниците, че размера на обезщетението следва да е съобразен с материалното състояние на причинителите на вредата.Материалното положение на ответниците не е измежду критериите, които съдът следва да съобразява при определяне размера на вредата, която следва да бъде обезщетена.

Поради изложеното по-горе предявения иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.

Постановения правен резултат, обуславя и основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците. Разноските направени в производството от ищеца са за заплатено адвокатско възнаграждение, а именно 650 лв.

Предвид характера на настоящото производство (при което съгласно чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищеца е освободен от такси и разноски), то на основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 240 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД П.Е.А. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, А.Р.И. с ЕГН **********, с адрес ***, Б.Т.А. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез родителите му Т.А.А. с ЕГН ********** и С.С.А. с ЕГН ********** и К.С.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез неговата майка С.Д.Х. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на Н.В.В. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В.от АК-Варна сума в размер на 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на извършено от ответниците на 30.07.2017 г. в гр.Шумен престъпление от общ характер, извършено по хулигански подбуди, изразяващо се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда, наказуемо по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което са били признати за виновни с определения, с които са били одобрени споразумения за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 2837/2017г. на ШРС, по НОХД № 2836/2017г. на ШРС, по НОХД № 2835/2017г. на ШРС и по НОХД № 2834/2017г. на ШРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Е.А. с ЕГН **********, А.Р.И. с ЕГН **********, Б.Т.А. с ЕГН **********, чрез родителите му Т.А.А. с ЕГН ********** и С.С.А. с ЕГН ********** и К.С.Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка С.Д.Х. с ЕГН ********** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменски районен съд сумата от 240 лв.(двеста и четиридесет лева), представляваща държавна такса за образуване на делото, както и сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК П.Е.А. с ЕГН **********, А.Р.И. с ЕГН **********, Б.Т.А. с ЕГН **********, чрез родителите му Т.А.А. с ЕГН ********** и С.С.А. с ЕГН ********** и К.С.Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка С.Д.Х. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на Н.В.В. с ЕГН ********** направените по делото разноски за защита и съдействие от един адвокат в размер на 650 лв.( шестстотин и петдесет лева).

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: