Р Е Ш Е Н И Е

259/26.3.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми март през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №94 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска, от които първия с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.60 от ЗН с цена на иска 5394.13 евро и втория с правно основание чл.86 от ЗЗД с цена на иска 1217.43 евро.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба М.Е.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Б.и адв.М. Т. срещу Р.С. М. , с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М.В. от ШАК.

Ищцата твърди, че с ответницата са наследници на лицето С. Г. С., починал на 19.07.2015 год., като тя е негова съпруга, а ответницата – негова дъщеря. Твърди, че след смъртта на наследодателя им, изплатила негови задължения към брат му - Н. Г. С.на обща стойност 11435 евро. Счита, че поради изплащане на цялото задължение от нейна страна, ответницата неоснователно се е обогатила до размера на ½ от изплатената сума.

С настоящата искова молба предявява два осъдителни иска, като моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да й заплати сумата от 5394.13 евро, представляваща съответна на наследствения й дял от наследството, оставено от нейния баща С. Г. С. част от задължение в общ размер на 10788.26 евро, която сума е била изплатена от ищцата на 23.07.2015 год., представляваща задължение на наследодателя им С. Г. С. към Н. Г. С., включващо дължима част от продажна цена на съсобствен апартамент и взета в заем парична сума, сумата от 1217.43 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.07.2015 год. до 12.10.2017 год..

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител, който поддържа исковете.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответницата не оспорва факта, че заедно с ищцата са наследници на лицето С. Г. С. и че имат равни квоти от наследството. В същото време не оспорват и факта, че наследодателят им е получил цялата продажна цена от продажбата на съсобствения с неговия брат имот, че половината от сумата е била на неговия брат и е че основателно е била изплатена от страна на ищцата.

В същото време оспорва иска по отношение на твърденията за получени от наследодателя им два заема всеки в размер от 5000 лева. В тази връзка оспорват претенцията за заплащане на сумата от 2556.46 евро, както и претенцията за заплащане на мораторна лихва върху сумата за периода от 24.07.2015 год. до 12.10.2017 год. в общ размер на 1217.43 евро. По отношение на претенцията за лихва твърдят, че не са получавали покана за заплащане на посочените суми, поради което не са изпаднали в забава по смисъла на чл.86 от ЗЗД.

В същото време правят възражение за прихващане на претендираните от ищцата суми с полагащата й се част от изтеглените от ищцата от банковата сметка на общия им наследодател за периода от 21.07.2015 год. – 04.09.2015 год. суми в общ размер на 5227.29 лева. В съдебно заседание уточнява, че сумата е 5160 лева и че претендират ½ от нея в размер на 2580 лева.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява упълномощен представител – адв.М.В. от ШАК, като оспорва изцяло предявените искове. В съдебно заседание и в представени поделото писмени бележки излага конкретни съображения в тази насока.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата М.Е.С. и ответницата Р.С. М. са наследници на лицето С. Г. С., починал на 19.07.2015 год., като ищцата е негова съпруга, а ответницата – негова дъщеря от първия му брак. Ищцата и лицето С. Г. С.сключили брак на 01.05.2004 год., като преди сключване на брака, общият наследодател на страните по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №161, том II, рег.№11810, дело №314 от 2003 год. придобил в лична собственост апартамент №22 – тип мезонет, на 4 и 5 етаж, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.“***“ №4, ет.4. По повод покупката на апартамента и неговия ремонт С.през 2003 год. взел в заем от своя брат Н. Г. С.сума в общ размер на 10 000 лева.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №31, том I, рег.№2534, дело №21 на 27.02.2014 год. общият наследодател на страните продал съсобствен на него и брат му Н. Г. С.апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №3, вх.3, ет.6, ап.71 за сумата от 22200 лева, от които 4000 лева са били преведени, като капаро по банков път преди датата на сключване на договора, а останалата сума от 18200 лева е била преведена в деня на сделката. Цялата сума от 22200 лева била получена от С. Г. С., като последният не бил предал на своя брат полагащата му се ½ ид.част от сумата в размер на 11100 лева, представляваща неговия дяп от имота.

След смъртта на С. Г. С., която настъпила на 19.07.2015 год., ищцата на 23.07.2015 год. превела на лицето Н. Г. С.по банков път по сметка в „***“ АД сумата от 11435 евро, която сума представлявала сбор от дадените в заем суми в общ размер на 10 000 лева и сумата от 11100 лева, представляваща половината от посочената по-горе продажна цена на съсобствения им апартамент. На 23.07.2015 год. между ищцата и Н. Г. С.било подписано споразумение, в което страните приемали, че посочената сума от 11435 евро, представлява задължение на лицето С. Г. С. към неговия брат, включващо съответната част от продажната цена на общ наследствен имот и два заема в размер на по 5000 лева всеки и че с изплащане на посочената сума отношенията помежду им са уредени изцяло.

След смъртта на общия им наследодател ищцата изтеглила от негова банкова сметка ***. В същото време по повод погребението на С.заплатила сумата от 4608.40 лева, включваща 1148.60 лева – разходи по погребението, 3200 лева – разходи за изработка на надгробен паметник, 147.60 лева – за други траурни стоки и за 112.20 лева – за други услуги, свързани с погребението.

На 26.11.2016 год. ответницата е получила от ищцата сумата от 525 лева, представляваща съответна на дела й част от продажната цена на три броя пушки и един револвер, които са били собствени на общия им наследодател.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. Д. С. и Д. Д. Т., от Удостоверение за наследници изх.024832/18.01.2016 год., Удостоверение за сключен граждански брак от 01.05.2004 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №161, том II, рег.№11810, дело №314 от 2003 год., Вносна бележка от 14.02.2014 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №31, том I, рег.№2534, дело №21, Платежно нареждане от 27.02.2014 год., Платежно нареждане от 23.07.2015 год., Платежно нареждане от 23.07.2015 год., Споразумение от 23.07.2015 год., Извлечение от 08.08.2017 год., Справка за изчислени лихви, Документ за заплатена държавна такса, Пълномощни, Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ГРС-07-092/08.07.2016 год., Извлечение от Банка ДСК АД за периода от 19.07.2015 год. до 20.11.2017 год., Удостоверение за постоянен адрес изх.№ГРС-10-353/22.11.2017 год., Ксерокопие на лична карта, фактура № 7000039404/20.07.2015 г., заверено копие на поръчка от 30.06.2016 год., ведно с приложени касови бонове, заверено копие на разписка от 26.11.2016 год., заверено копие на разрешение от 28.07.2016 год., ведно с контролен талон от 28.07.2016 год., заверено копие на нареждане разписка, заверено копие за закриване на сметка/прекратяване договор за издаване и ползване на банкова карта, удостоверение от 28.02.2018 год.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като ал.2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран общият състав на института неоснователно обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ищцата и ответницата са наследници на лицето С. Г. С., че всяка една от тях е приела наследството на своя наследодател, както и че всяка една от тях притежава по ½ ид.част от общото имущество. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН всяка една от наследниците отговаря за задълженията, с които наследството е било обременено, съобразно дяловете, които получава.

Страните са приели за безспорен и факта, че общият им наследодател е дължал на своя брат полагащата му се ½ ид.част от сумата в размер на 22200 лева, представляваща продажната цена на техен наследствен имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“ №3, вх.3, ет.6, ап.71, продаден с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №31, том I, рег.№2534, дело №21 на 27.02.2014 год., която продажна цена е била получена приживе изцяло от С. Г. С., както и че посочената сума от 11100 лева е била заплатена от ищцата на лицето Н. Г. С.. В тази връзка ответницата признава иска за сумата от 2837.67 евро, представляваща нейната ½ ид. част от задължението на общия им наследодател към неговия брат – цялото от 5675.34 евро.

Не се спори между страните и че ищцата, след смъртта на общия им наследодател, е изтеглила от неговата банкова сметка ***.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща ½ ид.част от задължението на общия наследодател на страните към неговия брат Н. Г. С.в общ размер на 10000 лева /5112.92 евро/, представляващо получен от С. Г. С. заем, съдът намира същата за основателна и доказана. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че общият наследодател на страните С. Г. С. е получил от своя брат Н. Г. С.два заема от по 5 000 лева на обща стойност 10 000 лева и че същата не е била върната на последния преди смъртта на С. Г. С.. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Д. С. и Д. Д. Т., които са били в близки отношения със семейството на ищцата и които в съдебно заседание заявяват, че са запознати с факта, че сумата от 10000 лева действително е била взета в заем от С. Г. С., като повода за нея е бил закупуването на апартамент, намиращ се адрес: гр.Варна, ул.“***“ №4, който е бил закупен от С.преди брака му с ищцата. В подкрепа на този извод е и представеното като писмено доказателство по делото Споразумение от 23.07.2015 год., от което се установява, че между С. Г. С. и Н. Г. С.е съществувало неуредено договорно отношение, произлизащо от предоставени от последния на неговия брат два заема в размер на по 5000 лева всеки, които е следвало да бъдат върнати при поискване. Посоченото писмено доказателство не е било оспорено от ответната страна, поради което същото следва да бъде ценено като годно доказателство за фактите, които удостоверява и които следва да бъдат преценени в унисон с останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение на посочените по-горе гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Н. Д. С. и Д. Д. Т. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Същите са еднопосочни, почиват на лични възприятия на всяка една от свидетелките за фактите, за които свидетелства и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече с посоченото по-горе писмено доказателство - Споразумение от 23.07.2015 год.

От изложеното се налага извода, че общият наследодател на страните приживе е получил от своя брат Н. Г. С.два заема в размер на по 5000 лева всеки, които е следвало да бъдат върнати при поискване.

От ангажираните от страна на ищцата писмени и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н. Д. С. се установява, че след смъртта на С. Г. С. ищцата е изплатила на Н. Г. С.сумата от 11435 евро, като плащането е било извършено на 23.07.2015 год. чрез банков превод по сметка на получателя в „***“ АД.

Не се спори между страните, че наследството е било прието от всяка една от тях, поради което и доколкото цялото задължение е било заплатено от ищцата, то същата има право да получи от ответницата половината от заплатената сума, с която последната се е обогатила. В тази връзка при преценка на размера на сумата, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че ищцата е заплатила сума в размер на 11435 евро, но претендира сума в размер на 5394.13 евро, която се явява по-малка от половината от посочената по-горе заплатена сума. В същото време обаче претенцията от 5394.13 евро представлява валутния еквивалент на половината от задължението на наследодателя на страните – 10550 лева. Следователно претенцията на ищцата се явява основателна и доказана именно за сумата от 5394.13 евро.

По отношение приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане на претендираната от ищцата сума от 5394.13 евро със сумата от 2580 лева /1319.13 евро/ съдът намира същото за основателно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че по делото се установи по категоричен начин, а и не се спори между страните, че след смъртта на лицето С. Г. С. ищцата е изтеглила от неговия банков влог сума в общ размер на 5160 лева. Доколкото посочената сума е част от наследствената маса, то ответницата, съобразно с безспорния дял, който притежава от наследството има право да получи ½ ид. част от нея, равняваща се на 2580 лева или 1319.13 евро. С оглед на изложеното възражението за прихващане се явява основателно и доказано и следва да бъде уважено изцяло.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че след направеното възражение за прихващане от страна на ищцата са представени доказателства за извършени разходи, свързани с погребението на лицето С. Г. С. в общ размер на 4608.40 лева, включващи 1148.60 лева – разходи по погребението, 3200 лева – разходи за изработка на надгробен паметник, 147.60 лева – за други траурни стоки и за 112.20 лева – за други услуги, свързани с погребението. По отношение на тези разходи настоящият състав намира, че по отношение на същите от страна на ищцата не е направено искане за изменение на предявения иск и не е формулирана претенция за тяхното заплащане. Същото обаче има характер на защита срещу предявеното с отговора на исковата молба възражение за прихващане, поради което съдът намира, че същото следва да бъде разгледано и обсъдено. Съобразявайки материалите по делото съдът намира същото за неоснователно, доколкото посочените разходи са разходи, свързани с погребението на общия наследодател на страните. В същото време обаче това плащане представлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55, ал.2 ЗЗД и поради това ищцата не може да иска връщане на даденото. Съгласно тълкуването на закона, дадено в ППВС №1/1979 год. съзнателното изпълнение на един нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му не може да се претендира, като нормата не намира приложение, когато за едно лице съществува законова задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от най-близкия сродник, в случая ищцата, която е съпруга на починалия, но законово задължение за нея в този смисъл не съществува. От друга страна, ищцата е била в брак с наследодателя им и се е грижила за него, а след смъртта му е организирала погребението и заплатила разноските, като за самото погребение и за настъпилата смърт не е уведомила ответницата.Тези обстоятелства дават основание на съда да счете, че тя е действала със съзнанието за изпълнение на един свой нравствен дълг, поради което не може да търси връщане на даденото.

В същото време съдът съобрази обстоятелството, че поемането на разноски за погребение на близък съставлява нравствен дълг, по отношение на който не е налице предвидено в закона изрично задължение за наследниците да ги заплащат. До отмяната на Правилника за погребенията, считано от 01.01.2000 год., погребенията на починалите в страната български граждани са били безплатни. Извършвали са се от органите на общинските народни съвети и разходите за тях са били изцяло за сметка на бюджетите им. Понастоящем единствената нормативна регламентация е относно здравните изисквания към гробищните паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници- Наредба №2 от 21.04.2011 год. на министъра на здравеопазването. Погребалните и траурно-обредните услуги се извършват възмездно и въз основа на договор, като разноските обичайно се поемат от роднини, близки, колеги, работодатели, държавни и общински органи: с оглед взаимоотношенията приживе, конкретния случай, при който е настъпила смъртта, заслугите на покойника, материалното положение на семейството му и пр. Разходите за погребение не могат да бъдат свързани по никакъв начин с наследството, тъй като съгласно чл.1 от Закона за наследството то се открива в момента на смъртта на наследодателя. Последващи откриването на наследството парични взаимоотношения между наследниците, касателно сторен разход след и по повод на смъртта на наследодателя не са взаимоотношения във връзка с дълг на наследствената маса и не се уреждат по правилото на чл.60, ал.1 от ЗН. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС и по-конкретно Определение №171 от 26.03.2009 год. по ч. гр. д. №2105/2008 год. на ВКС, IV г. о. и др.

Съобразно горното, за ищцата не е съществувало законово предвидено задължение да заплати разходите за погребение на своя наследодател, за да бъде направена преценката, че изпълнението се извършва от друго незадължено или само съзадължено лице-ищцата по делото. В този смисъл не са спестени имуществени разходи и не е налице обогатяване, а неизпълнение на морално задължение на ответницата. Липсата на доброволно изпълнение от ответницата на нравствения й дълг не би могло да бъде заменено с принудително изпълнение на това морално задължение и по силата на съдебно решение. Извършилата паричната престация ищца е съзнавала при изпълнението моралното си задължение към своя съпруг, поради което даденото не следва да се присъжда обратно. Съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което изискването да бъде отчасти репарирано даденото е неоснователно.

Направеното от страна на ответницата възражение за изтекла погасителна давност в устните състезания и в писмените бележки се явява преклудирано, поради което същото не следва да бъде обсъждано. Такова не е било направено нито с отговора на исковата молба, нито дори в съдебните заседания по делото преди приключване на съдебното следствие.

С оглед на изложеното първият предявен иск се явява основателен и доказан, но с оглед направеното възражение за прихващане със сумата от 1319.13 евро /представляваща ½ ид.част от изтеглената от ищцата сума от банковата сметка на лицето С. Г. С. в общ размер на 5160 лева или 2638.27 евро същият следва да бъде уважен за сумата от 4075 евро и частично отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5394.13 евро.

По отношение на втория обективно съединен осъдителен иск, касаещ сумата от 1217.43 евро, представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 5394.13 евро, изчислена за периода от 24.07.2015 год. до 12.10.2017 год. съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парични задължения длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като разпоредбата на чл.84, ал.1 и 2 от ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнението на задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Доколкото настоящият случай касае претенция за неоснователно обогатяване се налага извода, че ответникът изпада в забава едва след получаване на покана от страна на ищеца, с която последният следва да индивидуализира претенцията си и размера на същата. Датата на получаване на поканата е и началният момент, от който длъжникът изпада в забава, респективно началният момент от който същия дължи обезщетение за своето забавено плащане.

В настоящия случай от материалите по делото не се установява ищцата да е отправила до ответницата такава покана, с която да й е посочила размера на дължимата от нея сума, респективно от която дата да се счита, че същата е узнала за претенцията на ищцата към нея. В тази връзка от ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Д. С. и Д. Д. Т. не се установява по безспорен и категоричен начин ищцата да е отправяла такава покана и ако е отправяла какво е било евентуално нейното съдържание и на коя конкретна дата се е случило. Следователно с оглед извода за липса на такава покана не може да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава, респективно, че дължи обезщетение от посочената от ищцата дата – 24.07.2015 год. В този смисъл следва да бъде отбелязано и че посочената дата е датата, следваща датата, на която ищцата е заплатила на лицето Н. Г. С.посочената по-горе сума. В същото време обаче липсват каквито и да е доказателства това обстоятелство и факта на извършеното плащане да е станало достояние на ответницата, за да приемем, че същата е знаела за него, респективно, че е разбрала, че оставеното от нейния баща наследство е обременено с тежести и задължения. Още повече, че както става ясно от материалите по делото същата не е поддържала отношения със своя баща и не е била уведомена за неговата смърт, нито за неговото погребение.

Поради изложеното вторият обективно съединен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1217.43 евро, представляваща обезщетение за забава плащането на сумата от 5394.13 евро, изчислено за периода от 24.07.2015 год. до 12.10.2017 год. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.

В същото време следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава от момента на подаване на исковата молба и следователно от тази дата би следвало да дължи обезщетение в размер на законната лихва върху присъдения размер на главницата, предмет на първия обективно съединен иск, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, но доколкото такова искане не е направено от ищцовата страна нито с исковата молба, нито в съдебно заседание, такова обезщетение не следва да бъде присъждано в настоящото производство.

С оглед изхода на делото на основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗЗД ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 943.77 лева, представляваща направени по делото разноски, включващи държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

В същото време на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата също има право на разноски в размер на 364.39 лева, представляващи заплатени в настоящото производство разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА Р.С. М. , с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М.В. от ШАК да заплати на М.Е.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Б.и адв.М. Т. от ВАК сумата от 4075 евро /четири хиляди седемдесет и пет евро/, представляваща съответна на наследствения й дял от наследството, оставено от нейния баща С. Г. С. част от задължение в общ размер на 10788.26 евро, която сума е била изплатена от ищцата на 23.07.2015 год., представляваща задължение на наследодателя им С. Г. С. към Н. Г. С., включващо дължима част от продажна цена на съсобствен апартамент и взета в заем парична сума, с която сума ответницата се е обогатила за сметка на ищцата, като отхвърля иска с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗН в останалата му част за разликата над 4075 евро до пълния предявен размер от 5394.13 евро, поради извършено прихващане със сумата от 1319.13 евро, представляваща съответна на наследствения й дял част от изтеглена парична сума от банков влог на лицето С. Г. С..

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Е.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Б.и адв.М. Т. от ВАК срещу Р.С. М. , с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М.В. от ШАК иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 1217.43 евро /хиляда двеста и седемнадесет евро и четиридесет и три евро цента/, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 5394.13 евро за периода от 24.07.2015 год. до 12.10.2017 год.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.С. М. , с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М.В. от ШАК да заплати на М.Е.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Б.и адв.М. Т. от ВАК сумата 943.77 лева /деветстотин четиридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски, включващи държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.Е.С., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.С. Б.и адв.М. Т. от ВАК да заплати на Р.С. М. , с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.М.В. от ШАК сумата от 364.39 лева /триста шестдесест и четири лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща заплатени в настоящото производство разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: