Р Е Ш Е Н И Е

723/19.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На единадесети юли през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №147 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, област Търговище, ул.”***” №4, представлявано от Б. С. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е. М.от ТАК срещу ППК „***“, с.Царев брод, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.Царев брод, област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана от К. Г. К., с ЕГН**********. Ищцовото дружество твърди, че с ответника били в договорни правоотношения, основани на договор за търговска продажба. Посоченият договор касаел продажбата на фураж и бил обективиран в издадената от тяхна страна фактура №38740 от 31.07.2014 год., по силата на която продали на ответника 35820 кг фураж за преживни животни – рецепта 27-50 и 51320 кг фураж за преживни животни – рецепта 27-51 срещу задължение от страна на ответника да им заплати сумата от 37 644.48 лева. Към 21.11.2017 год. ответникът заплатил част от дължимата сума, като сумата от 1502.48 лева останала неиздължена. Претендират и лихва за забава върху главницата от 1502.48 лева за периода от 21.11.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №2035/22.11.2017 год. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред. Първоначално предявяват положителен установителен иск, като с допълнителна молба с оглед на обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, правят изменение на предявения иск от установителен в осъдителен.

Молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да им заплати сумата от 1502.48 лева - главница, представляваща дължима сума по фактура №38740 от 31.07.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.Е. М.от ТАК, който поддържа исковата молба, като в съдебно заседание излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва предявения иск. В същото време излага, че действително с ищцовото дружество са били в трайни търговски отношения, основани на сключен между страните Договор от 01.10.2011 год., като посочената фактура била част от тези търговски отношения, обхващащи периода от 2011 до 2014 год. Твърдят, че по силата на договора внасяли в складовата база на ищцовото дружество зърно, от което ищецът произвеждал и им предавал фураж за преживни животни. Твърдят, че при доставката на зърното ищцовото дружество извършвало повторно измерване, в резултата на което били извършвани корекции на доставеното от тях количество зърно. Считат, че с оглед на изложеното в отговора на исковата молба ищцовото дружество се е обогатило за тяхна сметка със сумата от 7099.20 лева. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявения срещу тях иск за основателен и доказан, правят възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума и сумата от 7099.20 лева до размера на по-малкото от тях.

В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – адв.В. В.от ШАК, който поддържа отговора и моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са били в трайни търговски отношения, основани на сключен между тях Договор от 01.10.2011 год., обхващащи периода от 2011 до 2014 год. и касаещи продажбата на фураж от страна на ищцовото дружество на ответника. Предмет на настоящото производство е извършена търговска продажба, обективирана във фактура №38740 от 31.07.2014 год., по силата на която ищцовото дружество продало на ответника 35820 кг фураж за преживни животни – рецепта 27-50 и 51320 кг фураж за преживни животни – рецепта 27-51 срещу задължение от страна на ответника да им заплати сумата от 37 644.48 лева. Фуражът рецепта 27-50 бил получен от купувача, както следва: на 18.07.2014 год. – 7040 кг, на 01.07.2014 год. - 7140 кг, на 05.07.2014 год. – 7200 кг, на 08.07.2014 год. – 7520 кг и на 07.07.2014 год. – 6920 кг. Фуражът рецепта 27-51 бил получен от ответника, както следва: на 31.07.2014 год. – 7360 кг, на 01.08.2014 год. – 7380 кг, на 23.07.2014 год. – 6980 кг, на 29.07.2014 год. – 7200 кг, на 15.07.2014 год. – 7800 кг, на 23.07.2014 год. – 7020 кг, на 17.07.2014 год. – 7580 кг. За доставките били издадени 12 броя експедиционни бележки. Към 21.11.2017 год. ответникът заплатил част от дължимата сума, като сумата от 1502.48 лева останала неиздължена.

Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №2035/22.11.2017 год. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Първоначално предявяват положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено, че ППК „***“, с.Царев брод, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.Царев брод, област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана от К. Г. К. дължи на “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, област Търговище, ул.”***” №4, представлявано от Б. С. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е. М.от ТАК сумата от 1502.48 лева - главница, представляваща дължима сума по фактура №38740 от 31.07.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.11.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. С оглед на обстоятелството, че издадената заповед за изпълнение е била обезсилена, поради непредставяне на доказателства за предявения иск, с допълнителна молба ищцовото дружество е направило изменение на предявения иск от установителен в осъдителен.

За съвместно разглеждане е прието възражение за прихващане на претендираната с исковата молба сума от 1 502.48 лева, представляваща неизплатена част от фактура №38740/31.07.2014 г. със сумата от 7 099.20 лева, представляваща сбор от две суми – едната е от извършената „рефакция“ - 5 905.20 лева, а другата от едностранното намаляване на количеството зърно от страна на ищеца - 1 194.00 лева, разделени по пера.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от фактура №38740/31.07.2014 год., Бележка на експедитора - 12 бр., Пълномощно, договор за правна защита и съдействие, Вносни бележки за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №3501/2017 год. по описа на ШРС, Фактура №0000002191/31.07.2014 год., Договор от 01.10.2011 год., Кантарни бележки, Приемни бележки, Удостоверение на основание чл. 24 от ЗСТЗ, заверено копие на Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване, както и заверено копие на извлечение от Дневник кантарна книга за входящи суровини започната на 04.01.2011 г. завършена на 30.12.2014 г.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че Фактура №38740/31.07.2014 год. е осчетоводена в счетоводствата на страните, като вземане, приход и начислено ДДС при ищеца и като разход, ДДС и задължение при ответника; че същата е регистрирана в Дневника да продажбите при ищеца и в Дневника за покупките при ответника; че ответникът е ползвал право на данъчен кредит по нея; че по същата фактура страните са прихванали фактура №2191/31.07.2014 год. на обща стойност 26142.00 лева, издадена от ответника на ищцовото дружество,, като разликата от 11502.48 лева е била заплатена частично по банков път, като на 07.10.2014 год. е заплатена сумата от 6000 лева, на 03.12.2014 год. – 3000 лева и на 06.02.2015 год. – 1000 лева. Салдото па фактурата в размер на 1502.48 лева е останало като вземане в счетоводството на „***“ ООД и като задължение в счетоводството на ППК „***“. Вещото лице дава заключение, че за периода от 27.10.2011 год. до 31.07.2014 год. ищцовото дружество е доставило на ответника фураж на стойност 2333375 кг, а за периода от м.ноември 2011 год., до м.август 2014 год. е доставило фураж на стойност 226515 кг, като издадените от ищеца фактури за фураж за периода м.май 2013 год. до края на м.август 2014 год. съответстват на издадените от ответника фактури за зърно. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за 2013 г. и 2014 г. разликата е общо 2 100 кг., а по отношение на отговора, формулиран в т.9 посоченото количество от 10 029 кг. отново се отнася за 2013 г., защото за 2014 г. няма внесено зърно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Обект на доказване в настоящото производство е наличието на облигационно отношение между страните, забава от страна на длъжника, началния момент на забавата, както и размера на неизпълненото задължение. От материалите по делото се установява по безпорен начин, че страните са били в трайни договорни отношения. От представения като писмено доказателство по делото Договор от 01.10.2011 год. се установява, че отношенията на страните през 2011 год. са били уредени първоначално именно въз основа на посочения писмен договор. За да приемем, че между страните е било налице валидно облигационно отношение е необходимо да бъде установено съвпадане на насрещните воли на страните за продажба. Съгласно константната съдебна практика на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи на съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. В настоящия случай посочените по-горе реквизити са налице в представената като писмено доказателство по делото фактура №38740/31.07.2014 год., поради което се налага извода, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение. В същото време вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникването на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. В този смисъл са Решение №211 от 30.01.2012 год. на ВКС по т.д. №1120/2010 год., ІІ т.о., ТК, Решение №96 от 26.11.2009 год. на ВКС по т.д. №380/2008 год., І т.о., ТК, Решение №№46 от 27.03.2009 год. на ВКС по т.д. №454/2008 год., ІІ т.о., ТК, Решение №42 от 19.04.2010 год. на ВКС по т.д. №593/2009 год., ІІ т.о., ТК и др. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че доколкото представената като писмено доказателство по делото Фактура №38740/31.07.2014 год. съдържа всички изискуеми съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити и отразява съществените елементи на договора за продажба, посочени по-горе, то същата следва да се приеме като доказателство за сключения между страните договор за продажба, както и като доказателство за удостоверените в нея факти, в това число и факта на реалното предаване на стоката на ответника. В тази връзка съдът съобрази и заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което става ясно, че посочената фактура е била осчетоводена в счетоводствата на страните, като вземане, приход и начислено ДДС при ищеца и като разход, ДДС и задължение при ответника; че същата е регистрирана в Дневника да продажбите при ищеца и в Дневника за покупките при ответника; че ответникът е ползвал право на данъчен кредит по нея; че по същата фактура страните са прихванали фактура №2191/31.07.2014 год. на обща стойност 26142.00 лева, издадена от ответника на ищцовото дружество,, като разликата от 11502.48 лева е била заплатена частично по банков път, като на 07.10.2014 год. е заплатена сумата от 6000 лева, на 03.12.2014 год. – 3000 лева и на 06.02.2015 год. – 1000 лева, както и че салдото па фактурата в размер на 1502.48 лева е било осчетоводено, като задължение в счетоводството на ППК „***“ и по-конкретно в счетоводна сметка 401 „доставчици“.

Изложеното само по себе си представлява недвусмислено признание на ответника на задължението и доказва неговото съществуване.

В тази връзка съдът приема за недоказано направеното от страна на ответника възражение за нищожност на търговската сделка, поради неспазване на предвидената в разпоредбата на чл.28 от ЗСТЗ /отм./ писмена форма. В тази връзка съдът намира, че по изложените по-горе съображения следва да се приеме, че фактурата, доколкото същата съдържа изискуемите в чл.7, ал.1 от ЗСч реквизити и отразява съществените елементи на договора за продажба, то същата представлява доказателство за сключения между страните договор за продажба, както и доказателство за удостоверените в нея факти, в това число и факта на реалното предаване на стоката на ответника. В тази връзка съдът съобрази и константната съдебна практика на ВКС, съгласно която неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по аргумент от чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл.27 и сл./. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ, съгласно която страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От материалите по делото и по-конкретно от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че ответника не само, че не е оспорил същата в момента на получаване на фактурата, а дори е извършил всички счетоводни отразявания на същата, ползвайки и право на данъчен кредит по нея. В същото време от страна на ответника е било извършено частично прихващане, а впоследствие и частични плащания по фактурата, което по безспорен начин потвърждава, че страната не само, че не е оспорила действителността на сключената с ищеца сделка, но и е направила всичко възможно, за да изпълни задължението си по нея. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №71 от 22.06.2009 год. на ВКС по т.д. №11/2009 год., I т.о., ТК, Определение №825 от 13.12.2013 год. на ВКС по т.д. №1564/2013 год., II т.о., ТК и др.

С оглед на изложеното се налага извода, че страните са били във валидно облигационно отношение и че след извършеното прихващане и плащане следва да се приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1502.48 лева, представляваща неизплатена част от дължимата сума по фактура №38740 от 31.07.2014 год..

По отношение направеното от страна на ответника и прието за съвместно разглеждане възражение за прихващане, съдът намира същото за неоснователно. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че от заключението на изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от м.ноември 2011 год. до м.август 2014 год. ищцовото дружество е издало фактури на ответника за доставка на фуражи при цена от 0.36 лева за килограм без ДДС, а ответника е издал фактури на ищеца за зърно при цена 0.30 лева за килограм, като страните са извършвали прихващане между фактурите и кооперацията е заплащала по банков път разликата от 0.06 лева без ДДС на ищцовото дружество. В тази връзка вещото лице дава заключение, че издадените от ищеца фактури за фураж за периода от м.май 2013 год. до края на м.август 2014 год. съответстват по килограми на издадените от ответника фактури за зърно, както и че след извършената проверка на издадените от ищеца кантарни бележки /приемни/ е установено, че в тях не е записано, че се извършва „рефакция“, а че се извършва „бонефикация“. С оглед на изложеното се налага извода, че ищцовото дружество не дължи на ответника претендираната от тяхна страна сума в общ размер на 7 099.20 лева, от която 5 905.20 лева, представляваща стойността на извършена „рефакция“ и 1 194.00 лева, представляваща едностранно намаляване на количеството зърно от страна на ищеца, поради което и направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

В тази връзка по отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1502.48 лева, представляваща неизплатена част от дължимата сума по фактура №38740 от 31.07.2014 год. съдът намира, че същият е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Поради изпадането си в забава ответникът дължи и законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, доколкото иска е уважен изцяло, ответникът следва да заплати на ищеца и направените от тяхна страна в настоящото производство разноски, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение. В тази връзка при преценка на направеното от страна на процесуалният представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства във връзка с предявения осъдителен иск е било заплатено възнаграждение в общ размер на 900 лева. Имайки предвид естеството на иска и правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него, визирани в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размер значително над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба. В същото време претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба не представлява отделен иск, а акцесорна претенция и последица от уважаване на главния иск и за нея на адвоката не се дължи отделно възнаграждение. С оглед на изложеното и обстоятелството, че от материалите по делото не се установява същото да е с фактическа или правна сложност, настоящият състав намира, че са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на дължимото възнаграждение за предявения осъдителен иск, изчислен по реда, указан в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва да бъде в размер на 335.17 лева. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение е в общ размер на 900 лева се налага извода, че същото е прекомерно, поради което и възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК следва да бъде уважена. С оглед на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в общ размер на 547.17 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото на ответника разноски не се дължат, а направените такива остават за тяхна сметка.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражение за прихващане на претендираната с исковата молба сума от 1 502.48 лева, представляваща неизплатена част от фактура №38740/31.07.2014 г. със сумата от 7 099.20 лева, от която 5 905.20 лева, представляваща стойността на извършена „рефакция“ и 1 194.00 лева, представляваща едностранно намаляване на количеството зърно от страна на ищеца,

ОСЪЖДА ППК „***“, с.Царев брод, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.Царев брод, област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана от К. Г. К., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, област Търговище, ул.”***” №4, представлявано от Б. С. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е. М.от ТАК сумата от 1502.48 лева /хиляда петстотин и два лева и четиридесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неизплатена част от дължимата сума по фактура №38740 от 31.07.2014 год., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на иска – 10.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ППК „***“, с.Царев брод, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с.Царев брод, област Шумен, ул.“***“ №18, представлявана от К. Г. К., с ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Търговище, област Търговище, ул.”***” №4, представлявано от Б. С. М., съдебен адрес:***, чрез адв.Е. М.от ТАК сумата от 547.17 лева /петстотин четиридесет и седем лева и седемнадесет стотинки/, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и съобразно уваженото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: