Р Е
Ш Е Н
И Е
645/29.6.2018г.
Шуменският
районен съд в публичното заседание на седемнадесети май ,
през две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
Съдия
: Зара Иванова
при
секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №166
по описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ , чл.294 ал.1 от ТЗ във вр.86 ал.1 от ЗЗД
.
Депозирана е искова молба от „Херти –М“
ООД , ЕИК***, седалище и адрес на управление : гр.Шумен , Индустриален парк ,
ул.“*** , представлявано от И.М., съдебен адрес *** , срещу „Винекс
Преслав“ , ЕИК*** , седалище и адрес на управление : гр.Велики Преслав ,
кв.“Промишлена зона „ , представлявано от К.Б. Й. , в която посочва , че с ответника имали трайни търговски
взаимоотношения, свързани с покупко-продажба на стоки, за
които била издадена данъчна
фактура № 0000007203/ 06.04.2017 г. за стойност 5725.16 лв. със срок на плащане
05.06.2017 г. Върху неизплатената главница била дължима и сума от 352.16 лв.
представляваща законна лихва за периода от 06.06.2017 г. до 12.01.2018
г., Претендира присъждане на горните
суми , както и извършените деловодни разноски .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор, не представя
доказателства и не прави доказателствени искания х, не се явява в съдебно заседание .
Съдът
въз основа на представените по делото доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна следното : По делото не е спорно и от
представените писмени доказателства : извадки от търговски я регистър за актуално състояние
на страните с дата 12.01.2018 г.;електронна кореспонденция между ищеца и ответника от 13.01.2017 г. ; поръчка № 1 от 12.01.2017
г. от ищеца до ответника; поръчка № 2 от
13.01.2017 г. от ищеца до ответника;
фактура № 0000007203/06.04.2017 г.; експедиционна бележка от 06.04.2017 г.;
справка за изчислена законна лихва; писмо за потвърждение изх. № 02/10.01.2018
г. от
ищеца; извлечение от дневник на сметка № 411/1 синтетични и аналитични
сметки с движение за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.на ищеца; аналитична
оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.;
покани за плащане по ел. поща – 2 бр , съдът приема за доказано , че между
страните е възникнал валиден договор ,
като ищецът е изпълнил задължението си да предаде стоката . За ответника
, съобразно чл.327 , ал.1 от ТЗ е възникнало задължение да плати уговорената
цена или сума от 5725,16 лева
.
Съдът като съобрази горното , както и разпределението на доказателствената
тежест , установена от разпоредбата на чл.154 от ГПК и указана от съда в
доклада по делото , намира , че към
датата на подаване на исковата молба , ответникът не платил цената на стоките ,
за които е издадена фактурата .
Ответникът
дължи и обезщетение по чл.294 , ал.1 от ТЗ вр. чл.86 , ал.1 от ЗЗД . В процесната фактура е договорен падеж –
05.06.2017г. или ответникът е изпаднал в
забава на следващия ден – 06.06.2017г. ,
от който момент до датата на подаване на
исковата молба - 12.01.2018г. , обезщетението за забавено плащане , в размер на
законната лихва е в размер на 352,16 лева .
Ищецът представя доказателства , че в хода на делото
, ответникът е извършил частично плащане на процесните суми , а именно заплатил
е частично главницата , като остатъчният дълг е в размер на 1 725,16
лева , изцяло е дължима и претендираната
лихва от 352,16 лева .
Съобразно
изложеното съдът счита , че главният иск се явява основателен за сума от
1 725,16 лева , за разликата до пълния предявен размер от 5725,16 лева подлежи на
отхвърляне , поради извършено в хода на делото плащане . Изцяло основателна се
явява претенцията по чл.86, 1 ал.1 от ЗЗД , за сума от 352,16 лева , като следва да
се отбележи , че тя се дължи върху цялата претендирана главница от 5725,16 лева , т.к. както беше отбелязано ,
редуцирането и , чрез плащане е извършено след завеждане на делото .
Независимо от частичното отхвърляне на главния иск ,
доколкото причината е заплащането на претендираните суми , но след датата на
подаване на иска , следва да се приеме , че
с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото , по
арг. за противното чл. 78,ал.2 от ГПК и носи отговорност за направените от кредитора
, впоследствие ищец , деловодни разноски
в исковото производство в пълния им размер , а именно 1 383 лева .
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Винекс Преслав“ , ЕИК*** , седалище и
адрес на управление : гр.Велики Преслав , кв.“Промишлена зона „ ,
представлявано от К. Б. Й.
ДА ЗАПЛАТИ
на „Херти
–М“ ООД , ЕИК***, седалище и адрес на управление : гр.Шумен , Индустриален парк
, ул*** , представлявано от И.М., съдебен адрес *** , , сумата 1 725,16 (хиляда седемстотин двадесет и пет лева и шестнадесет
ст.) лева - стойност на стоки , за която е издадена
фактура №0000007203/06.04.2017г. , ведно
със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.01.2018г. , до окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата от 1 725,16 лева до
пълния предявен размер от 5725,16 лева,
поради извършено в хода на делото плащане .
ОСЪЖДА „Винекс Преслав“ , ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Херти –М“ ООД , ЕИК***, сумата 352,16 (триста петдесет и два лева и
шестнадесет ст.)- представляваща обезщетение по чл.294
ал.1 от ТЗ във вр.86 ал.1 от ЗЗД , в
размер на законната лихва , върху
главницата от 5725,16 лева
,
за периода от 06.06.2017
г. до 12.01.2018 г.
ОСЪЖДА „Винекс Преслав“ , ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Херти –М“ ООД , ЕИК***деловодни разноски в размер на 1 383 (хиляда триста осемдесет и три ) лева .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните .
СЪДИЯ: