Р Е
Ш Е Н И Е
978/6.11.2018г.
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№173 по описа за 2018 г. на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „A1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес
на управление: ***, законни представители А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин,
ЛНЧ ******, действащ чрез процесуален представител адв. В.П.Г. от САК, излага,
че по ч.гр.д.№2452/2017 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Е.М.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове.
Ищецът твърди, че на 07.05.2014 г. между него и ответника е сключен договор за далекосъобщителни
услуги №М4086686, по силата на който на ответника са предоставяни услуги за
телефонен номер 0885848953 срещу месечната абонамента такса в размер на 12,90
лева. Срокът на договора е бил 24 месеца. В съответствие с уговореното между
страните, ищецът ежемесечно съставял и фактури за стойността на предоставяните
ежемесечно на ответника далекосъобщителни услуги. Ответникът останал задължен
за сума в общ размер на 162, 24 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни
услуги, за които задължения са съставени фактури №№296317866/25.07.2014 г., за
сума от 72, 83 лева, 298141834/26.08.2014 г., за сума от 89.11 лева и
299710798/26.09.2014 г. за сума от 0, 30 лева. Поради неизпълнение на
задълженията му за плащане в срок цената на доставените услуги, ищецът упражнил
правото си да прекрати едностранно договора и да претендира неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 225, 28 лева. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сума в общ размер на 387, 52 лева, от която
162, 24 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по сключен
между страните Договор с индивидуален потребителски номер М4086686 от
07.05.2014 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги
телефонен номер 0885848953; 225,28 лева, представляваща компесаторна неустойка
за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Претендира
и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя
писмен отговор, в който заявява, че оспорва част от претенцията, позовавайки се
на изтекла погасителна давност по отношение на сумата от 72, 83 лева,
претендирано вземане по фактура №0296317866/25.07.2014 г. Моли претенциите да
се отхвърлят като неоснователни.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2452/2017 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 162, 24 лева- главница за неизплатени
далекосъобщителни услуги по Договор с индивидуален потребителски номер М4086686
от 07.05.2014 г.; 225, 28 лева- неустойка за прекратяване на договора и 45, 86
лева- мораторна лихва, считано за периода от 12.10.2014 г. до 24.07.2017 г., като
е присъдена законна лихва от датата на подаване на заявлението- 17.08.2017 г.
до изплащане на вземането, както и извършените по делото разноски. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като са дадени указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Не се спори
между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговското дружество и ответника са налице валидни облигационни отношения,
основаващи на сключен договор за далекосъобщителни услуги №М4086686//07.05.2014
г., клиентски номер №504007754, по силата на който на ответника са предоставяни
услуги за телефонен номер 0885848953 срещу месечната абонамента такса в размер
на 12,90 лева. Видно от приложените по делото писмени доказателства- Договор
№504007754 и Приложение №1 към договора от 07.05.2014 г., се установи, че
срокът на договора е 24 месеца, считано от 07.05.2014 г. От същите документи
става ясно, че договорът е сключен при тарифен план, предлаган от оператора
„Мтел смарт XS“, с месечна абонамента такса, в размер на 12.90
лева. Видно от представените по делото фактури №№296317866/25.07.2014 г., за
сума от 72, 83 лева, 298141834/26.08.2014 г., за сума от 89.11 лева и
299710798/26.09.2014 г. за сума от 0, 30 лева, се установи, че считано за
периода от 23.06.2014 г. до 22.09.2014 г. на ответника са начислени суми за
предоставени през сочения период далекосъобщителни услуги, възлизащи на обща
стойност от 162, 24 лева. От посочените документи е видно, че на ответника през
процесния период е начислена месечна абонамента такса в размер на 14, 08 лева,
като не се установи, поради каква причина, въпреки предвиденото в договора,
фактурите са издавани със задължение за плащане на месечна такса в по- висок
размер от уговорения. На следващо място, от документите става ясно, че на
потребителя са фактурирани и стойности за допълнително предоставени услуги от
оператора, но не се установи по безспорен и категоричен начин как са отчетени
като използвани, респ. как са остойностени тези предоставени услуги на
потребителя. В случая изцяло в тежест на ищцовото дружество, при условията на
главно и пълно доказване, бе да установи точно и пълно изпълнение на договора,
като установи, че през твърдения от него период е предоставил услуги, възлизащи
на претендираната стойност, т.е., че е предоставил услуги в повече от тези,
включени в уговорената между страните месечна абонамента такса. В разглеждания
казус ищецът не ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения,
напротив, изложените от него твърдения в исковата молба, съпоставени с текста
на сключения между страните договор и претендираните стойности, представляващи
цена на доставени услуги, са във взаимно противоречие. Ето защо се поражда
съмнение относно обстоятелството предоставени ли са на ответника и услуги,
извън включените в уговорената абонамента такса, както и относно стойността на
тези услуги. Поради изложеното заключава, че за процесния период следва да се
приеме, че ответникът е останал задължен за сумите, представляващи договорена
абонамента такса в размер на 12, 90 лева, т.е. за периода от 23.06.2014 г. до
22.09.2014 г., ответникът е останал задължен за сума в общ размер на 25.80
лева., абонамента такса за отчетните периоди, определена съобразно заявените
вземания.
По отношение
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на вземането,
претендирано за периода от 23.06.2014 г. до 22.07.2014 г., за да се произнесе,
съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
по-кратък- тригодишен давностен срок за вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага
служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че
погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на
определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право
да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е
станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се прекъсва
при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане
на действия за принудително изпълнение. В настоящата хипотеза давността се
счита за прекъсната с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е. от
16.08.2017 г. Според актуалната съдебна практика, която настоящият състав
възприема, вземанията на ищеца имат периодичен характер, като за тях важи
разпоредбата на чл.111, б. “в” от ЗЗД /арг. от ТР№3/2011 г. на ОСГТК/. Ето защо
приема, че давността по отношение на вземането за горепосочения период е изтекла
на 25.07.2017 г., от която дата е издадена фактурата, т.е. вземането е станало
изискуемо и правото на ищеца на принудителното удовлетворяване на вземането му
е погасено. Предвид изложеното заключва, че главният иск е частично основателен
и следва да се уважи само до сума в размер на 12, 90 лева, представляваща
задължение по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги
№М4086686//07.05.2014 г., касателно периода от 23.07.2014 г. до 22.08.2014 г.,
като за остатъка до пълния претендиран размер следва се отхвърли, поради
неоснователност.
По отношение на
претенцията за неустойка, за да се произнесе съобрази следното: Съгласно
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че
неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която
длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката
се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили
такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на
задължението. В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на
неизпълнение на поетото от ответника с договора за далекосъобщителни услуги задължение,
за което неизпълнение е предвидена и неустойката. Неустойката е винаги
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/.
Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на
страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на
неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение,
които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората,
според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са
писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка,
съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк.
Дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като
преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при
сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно
някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а
именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи,
вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или
незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е
спорно, че в общите условия, част от конкретния договор, е предвидена компесаторна
неустойка, в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок на ползване.
Няма спор и, че разглежданият договор е прекратен в срока за ползване на
услугите, поради неизпълнение задълженията на ползвателя да заплаща стойността
на предоставяните му ежемесечно далекосъобщителни услуги. Но така уговорената
неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на добрите нрави,
съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер /същият е равен по
размер на цената на уговорената услуга, която кредиторът следва да престира по
време на целия остатък от договора/. Соченото води до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката
е извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че
в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на доставчика,
като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника,
а да го обогати неоснователно. Поради изложеното заключава, че този иск е
изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят направените по делото, включително и в заповедното
производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер
на 22, 62 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „A1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес
на управление: ***, законни представители А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин,
ЛНЧ ******,
че Е.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на търговското дружество сума в размер на 12,
90 лева /дванадесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги по
сключен между страните Договор с индивидуален потребителски номер М4086686 от
07.05.2014 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги
телефонен номер 0885848953, считано за периода от 23.07.2014 г. до 22.08.2014
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда- 17.08.2017 г. до окончателно изплащане на вземането, присъдени по
ч.гр.д. №2452/2017 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, вр. с чл.183 и сл. от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен
размер, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от A1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK ***, със седалище и адрес
на управление: ***, законни представители А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин,
ЛНЧ ******, срещу Е.М.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, акцесорен иск
по чл. чл.422 от ГПК, вр. с чл.92 от
ЗЗД, за заплащане на сума от 225,28 лева /двеста двадесет и пет лева
и двадесет и осем стотинки/, представляваща компесаторна неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор с индивидуален потребителски номер М4086686
от 07.05.2014 г., с който на ответника е предоставен за ползване на услуги
телефонен номер 0885848953, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.М.Х., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на A1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/, ЕИK *** със седалище и адрес
на управление: ***, законни представители А.В.Д.и М.М. – македонски гражданин,
ЛНЧ ******,
сумата от 22, 62 /двадесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща
направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: