Р Е Ш Е Н И Е

 

811/19.9.2018г.                        Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, осми състав

На осемнадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                            Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й.К.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД ***74 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцовото дружество „М.“ ЕАД, ЕИК ***, /сега "***" ЕАД / твърди, че между страните е съществувал и валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***г. и ID на клиента ***, с който на длъжника са предоставяни услуги за телефонен номер ***, с номер на СИМ карта ***, по тарифен план М-тел ТС, с месечна абонаментна такса 14,90лв., за срок от 24 месеца. Сочи се, че номер ***е индивидуален клиентски номер, с който абонатът фигурира в системата на оператора. На един клиентски номер може да се предоставят множество услуги, сключени от абоната. В конкретния случай, ответникът е бил въведен в системата на оператора с индивидуален номер ***и с клиентски номер ***, на които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги, от които произтича претенцията на ищеца. Заявява, че в срока на действие на договора за мобилни услуги ***от ***., ищецът е издал на ответника – абонат следните фактури: № ***от ***г., с падеж на плащане ***г. за сумата от 89, 69лв.; № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за сумата от 93,66лв. и № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за  начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на 211,14лв. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по горепосочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми за потребени договорни услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените договори с абоната –длъжник и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.

Било подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника и било образувано ЧНД № ***/ ***г. по описа на ШРС. На основание чл. 415, ал.2 от ГПК при условията на връчена по чл. 47, ал.5 от ГПК заповед за изпълнение, било указано на заявителя, че може да предяви иск в едномесечен срок от получаване на съобщението.

На ***г. по делото е депозирана допълнителна молба рег № *** от ищеца „М.“ ЕАД, ЕИК ***/сега "***" ЕАД/, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, район И., ул. К. ***, чрез пълномощник адв. В.Г. при САК, съдържаща изявление, че правят отказ от единият иск - относно вземането за сумата 52,21лв., представляваща лихва за периода от 05.10.2014г. до ******г. върху главницата.

Претендира сума в размер на 183,35лв. - главница по незаплатена услуга по договор за далекосъобщителна услуга- разговори, данни, съобщения, абонаменти; сума в размер на 211,14лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договор за съобщителна услуга по Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***. и ID на клиента ***, с който на длъжника са предоставяни услуги за телефонен номер ***, с номер на СИМ карта ***, по тарифен план М-тел ТС, с месечна абонаментна такса 14,90лв., за срок от 24 месеца, за който са издадени следните фактури № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за сумата от 89,69лв., № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за сумата от 93,66лв. и № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на 211,14лв., за плащането на които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ****** от ******г. по ч.гр.д. №***/*** г. по описа на ШРС.

С определение ****** от ***г е обезсилена заповедта за изпълнение  ****** от ******г. по ч.гр. д № ***/ ***г., в частта за сумата от 52,21лв. - лихва за периода от 05.10.2014г. до ******г. върху главницата.

Ищецът депозира молба в първото съдебно заседание и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото заседание.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

          По допустимост:

            Искът е предявен от „***“ ЕАД /с предишна фирма „М.” ЕАД/ гр. С., по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Х.Е.Р., ЕГН **********, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, ******/******г. по ч.гр.д. № ***/*** по описа на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на част от задълженията, посочени в заповедта за изпълнение.

 Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

            По основателност:

В първото по делото заседание на ***г., съдът, с определение, е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК: По смисъла на чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК, ответникът не се представлява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 23.02.2018г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника, са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.По смисъла на  чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: Договор за мобилни услуги от ***., ведно с приложения; Фактури за предоставени услуги от ***г. – ***г., ведно с приложение; ***г. – ***г., ведно с приложение; Сметка № ***/***г.; Пратка; Договор за правна защита и съдействие; Пълномощно; Общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи.

Съдът счита, че приложените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124 от ГПК и чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.чл. 92 от ЗЗД. Предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Установи се по делото, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение по Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***. и ID на клиента ***, с който на длъжника са предоставяни услуги за телефонен номер ***, с номер на СИМ карта ***, по тарифен план М-тел ТС, с месечна абонаментна такса 14,90лв., за срок от 24 месеца. По силата на договора, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Страните са уговорили, че за срока на действие на договора, освен цената на предоставените от ищеца услуги, ответникът ще заплаща ежемесечно и абонаментна такса, в зависимост от избрания от него тарифен план. Установи се, че ответникът не изпълнил това си задължение и не платил на оператора цената на услугите в размер от 183,35лв. главница по незаплатена услуга по договор за далекосъобщителна услуга- разговори, данни, съобщения, абонаменти за периодите ***г-***г. и ***г. - ***г., за което са издадени фактури № ***от ***г., с падеж на плащане ***г., за сумата от 89,69лв.; № ***от ***г., с падеж на плащане ***г. за сумата от 93,66лв.

Установи се също по делото, че страните по процесната сделка, уговорили компенсаторна неустойка при прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на потребителя. Основната функция на обезщетението за неизпълнение, представляващо неустойка, независимо дали тя е определена по договор, или по силата на закона, е обезщетителната (освен гаранционно-обезпечителната и санкционната ѝ функции) и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Установи се, че Х.Е.Р., ЕГН **********, не е изпълнил задълженията си за плащане на уговорената цена на далекосъобщителни услуги, поради което в съответствие с уговореното в Приложението и Общите условия, сключеният между страните договор бил прекратен, считано от изтичане на 124-ия ден, следващ датата на първия падеж. Ето защо, ответникът по делото дължи на ищцовото дружество неустойка, начислена му в общ размер 211,14 лева , или дължими са 17 броя абонаментни такси  по 12,42лв без ДДС  от ***г. датата на  предсрочно прекратяване на договора   или общо 211,14лв .

Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на ШРС и на основание чл. 415, ал.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията се явява изцяло основателна, поради което по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват вземания на „***“ ЕАД /с предишна фирма „М.” ЕАД/ гр. С., от Х.Е.Р., ЕГН **********, за парична сума в размер на 183,35лв. – главница по незаплатена услуга по договор за далекосъобщителна услуга- разговори, данни, съобщения, абонаменти по Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***. и ID на клиента ***, с който на длъжника са предоставяни услуги за телефонен номер ***, с номер на СИМ карта ***, по тарифен план М-тел ТС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ******г. до окончателното ѝ изплащане, както и че искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, се явява основателен и доказан и по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника за парична сума в размер на 211,14лв лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от *** г., поради неплащане от ответника на дължими суми.

При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „***” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство, в общ  размер от 405 лв .,включващи 150,00лв. за вещо лице, 75 лв. държавна такса и 180 лв адвокатски хонорар, както и съразмерно разноските по заповедното производство в общ размер от 181,03лв., включващи държавна такса и адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, район И., ул. К. ***, чрез адв. В. П. Г. от САК, че съществува вземане на „***” ЕАД от Х.Е.Р., ЕГН **********, в размер на 183,35лв. (сто осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки), представляващо цена на предоставени и таксувани услуги по договор за далекосъобщителна услуга- разговори, данни, съобщения, абонаменти за периодите ***г.-***г. и ***г. - ***г. по Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***. и ID на клиента ***., сключен между „М.“ ЕАД и Х.Е.Р., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ******г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ******/******г. по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд – Шумен.

            На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, район И., ул. К. ***, чрез адв. В. П. Г. от САК, че съществува вземане на „***” ЕАД от Х.Е.Р., ЕГН **********, в размер  на 211,14лв. (двеста и единадесет лева и четиринадесет стотинки), представляващо неустойка при прекратяване на Договор с индивидуален потребителски номер ***от ***. и ID на клиента ***, сключен между „М.“ ЕАД и Х.Е.Р., ЕГН **********, поради неплащане от ответника на дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК ******/******г.. по ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд – Шумен.

            ОСЪЖДА Х.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, район И., ул. К. ***, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 405,00 лв. (четиристотин и пет) лева.

            ОСЪЖДА Х.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „***” ЕАД гр. С., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ПК ***, район И., ул. К. ***, направените деловодни разноски по  ч.гр.д. № ***/***г. по описа на Районен съд – Шумен съразмерно с предявената част от вземанията, в размер на 181,03. (сто и осемдесет и един  лева  и 03 ст) .

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                                              Районен съдия: