Р Е Ш Е Н И Е
684/10.7.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 14 (четиринадесети) юни Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 175 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба ищецът „А1 България“ ЕАД /с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД/ гр. София твърди, че през периода от 21.06.2014 г. до 20.09.2014 г., изпълнило задълженията си по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги (джиесем услуги). От друга страна, ответникът В.С.Ч. не заплатил възникналите задължения в сроковете, уговорени между страните и е останал задължен към ищеца в качеството му на предприятие-доставчик за сумата 141,31 лева. Поради неизпълнение на задълженията му, договорът между страните бил прекратен, съобразно клаузите на договора и ищцовото дружество начислило на ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 231,00 лева. Цитираните суми, обаче, не били платени от Ч.. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на съда. Поради обстоятелството, че заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на заявителя били дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 141,31 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 22.03.2014 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата и в размер на 231,00 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 22.03.2014 г. поради неплащане от ответника на дължими суми, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба. В същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Сочи, че в представеното по делото копие на договор липсва подпис на В. Ч., поради което прави възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Видно от представения договор № ***/22.03.2014 г. е, че „Мобилтел” ЕАД се е задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа, при Общи условия за взаимоотношенията с абонатите, на В.С.Ч. услуги, които да се заплащат съгласно избрания от абоната тарифен (абонаментен) план, посочен в Приложение № 1 към договора. От това приложение се установява, че по избрания тарифен план, ответникът се е задължил да заплаща месечна такса, като са уговорени и цени на минута изходящ разговор и на есемес към различни мобилни оператори. На абоната е предоставен телефонен номер *** и възможност за още един такъв. Съгласно чл. 3.1. от договора, услугите се заплащат при условията на договора и на общите условия на доставчика. Според предвиденото в чл. 7.3.1 от Приложение № 1 към договора, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора или общите условия, в това число ако по негово искане или вина, договорът бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки/, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. В чл. 54.1 от Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, Мобилтел има право едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане. Според чл. 54.12 от ОУ, договорът се счита едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми е продължила повече от 124 дена.
По делото са приложени фактури №№ № ***, *** и *** ведно с „Приложение А” към всяка от тях, издадени от ищцовото дружество, от които е видно, че за периода от 21.06.2014 г. до 20.09.2014 г. на ответника е начислена сума в общ размер 141,31 лв., включваща месечни такси, разговори, данни и съобщения и начислен ДДС, за телефонни номера *** и ***. „Мобилтел“ ЕАД издало и сметки №№ *** и /*** и двете от 29.12.2014 г., в които начислило на Ч. 2 неустойки в размер на 115,50 лв. всяка.
От приложеното ч.гр.д. № 2478/2017 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Мобилтел” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 17.08.2017 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1501/18.08.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, както и за сума в размер на 40,01 лв., представляваща мораторна лихва за забава, законната лихва върху сумата 141,31 лв., считано от предявяването на иска (датата на подаване на заявлението) – 17.08.2018 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така установеното
от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Искът е предявен от „А1 България“ ЕАД /с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД/ гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника В.С.Ч. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1501/18.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2478/2017 г. на ШРС. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на част от задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, „Мобилтел” ЕАД гр. София не предявява иск за установяване на вземането си за мораторна лихва за забава в размер на 40,01 лв. за периода 12.10.2014 г. – 24.07.2017 г. Предвид гореизложеното, съдът констатира, че е налице предпоставката за частично обезсилване на издадената по частното гражданско дело заповед за изпълнение.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват следните вземания в полза на
ищеца срещу ответника: за парична сума в размер на 331,28 лв., неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуален договор от 22.03.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяването на иска – 17.08.2017 г. до окончателното плащане и за
парична сума в размер на 231,00 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договора от 22.03.2014 г.
поради неплащане от ответника на дължими суми.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2478/2017 г. на ШРС, представените в исковото производство писмени и електронни документи и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС:
Доказа се, че между страните валидно е възникнало облигационно отношение по договор № ***/22.03.2014 г. за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си джиесем-мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника за недействителност на договора, поради липса на съгласие. Установи се, чрез представения електронен документ на електронен носител, че В. Ч. подписал същия чрез полагане на електронен подпис върху специален таблет. Не бе оспорен подписа на ответника, положен по този начин, поради което съдът приема, че е налице валидно облигационно обвързване на страните. Същите са уговорили, че за срока на действие на договора освен цената на предоставените от ищеца услуги, ответникът ще заплаща ежемесечно и абонаментна такса, в зависимост от избрания от него тарифен план. Доказа се, че В. Ч. не изпълнил това си задължение и не платил на оператора цената на услугите за периода 21.06.2014 г. до 20.09.2014 г. в общ размер 141,31 лева.
Предвид така установеното, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „А1 България“ ЕАД /с предишна фирма „Мобилтел” ЕАД/ гр. София от В.С.Ч. за парична сума в размер на 141,31 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги през периода от 21.06.2014 г. до 20.09.2014 г.,по индивидуален договор от 22.03.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и В.С.Ч., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Установи се по делото, че
страните по процесната сделка уговорили компенсаторна неустойка при
прекратяване на договора поради неизпълнение на задълженията на потребителя.
Основната функция на обезщетението за неизпълнение, представляващо неустойка, независимо
дали тя е определена по договор, или по силата на закона, е обезщетителната
(освен гаранционно-обезпечителната и санкционната ѝ функции) и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Доказа се по делото, че В.Ч. не изпълнил задълженията си за плащане на
уговорената цена на далекосъобщителни услуги, поради което в съответствие с
уговореното в Приложението и Общите условия, сключеният между страните договор
бил прекратен, считано от изтичане на 124-ия ден, следващ датата на първия
падеж, а именно – на 10.12.2014 г. Ето защо, ответникът по делото дължи на
ищцовото дружество неустойка, начислена му в общ размер 231,00 лева.
Предвид така установеното
по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗЗД се явява
основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ищеца от ответника за парична
сума в размер на 231,00 лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 22.03.2014 г. поради
неплащане от ответника на дължими суми.
При направеното искане от ищеца, с приложен списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „А1 България” ЕАД направените разноски в настоящото исково производство в размер на 665,00 лв., както и разноските по заповедното производство, съразмерно с предявената част от исковете, в размер на 185,11 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Ч. с ЕГН **********,*** и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С. п.код 1309, обл. С., район Илинден, ул. „К” № 1, представлявано заедно от А.В.Д. и М.М., че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от В.С.Ч. в размер на 141,31 лв. (сто четиридесет и един лева и 31 стотинки), представляващо цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги през периода от 21.06.2014 г. до 20.09.2014 г.,по индивидуален договор от 22.03.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и В.С.Ч., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1501/18.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.С.Ч. с ЕГН ********** и „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД гр. София, че съществува вземане на „А1 България” ЕАД от В.С.Ч. в размер на
231,00 лв. (двеста тридесет и един
лева), представляващо неустойка при прекратяване на индивидуален договор от 22.03.2014
г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и В.С.Ч. поради неплащане от ответника на
дължими суми, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК №
1501/18.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА В.С.Ч. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 665,00 лв. (шестстотин шестдесет и пет лева).
ОСЪЖДА В.С.Ч. да заплати на „А1 България” ЕАД гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на ШРС, съразмерно с предявената част от вземанията, в размер на 185,11 лв. (сто осемдесет и пет лева и 11 стотинки).
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 1501/18.08.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен, В ЧАСТТА Ѝ, отразяваща парично задължение, представляващо мораторна лихва за забава за периода 12.10.2014 г. – 24.07.2017 г., в размер на 40,01 лв. (четиридесет лева и една стотинка).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: