Р Е Ш Е Н И Е
1125/27.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено
на седемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Д. Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 179/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, гр. София, чрез пълномощника адв. К. от АК В., против С.К.И.,***,
в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно
съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане,
произтичащо от договорни отношения възникнали между „Мобилтел“ ЕАД и ответника
и платено от ищеца в качеството му на поръчител съгласно договор от 07.11.2014
г., за което вземане има образувано заповедно производство - ЧГД № 2906/2017
г., по описа на РС Шумен, като по реда на чл. 410 ГПК против ответника има
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с правно основание, както
следва: по чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1-во, вр. чл. 143, ал. 1,
изр. 2-ро ЗЗД и цена 539,64 лв. (петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и
четири стотинки) представляваща платена от ищеца, вместо ответника, в
качеството му на поръчител по Договор за поръчителство с „Мобилтел“ ЕАД от
07.11.2014 г., сума по Договор за продажба на изплащане № 504263758/12.08.2015
г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и цена 58,55 лв. (петдесет и осем лева и петдесет и
пет стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до
27.09.2017 г. - датата на подаване па Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, както и искане за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното плащане.
Ищецът обосновават исковата си претенция твърдейки, че
на 16.02.2015 г. между „Мобилтел“
ЕАД (Продавач) и ответника бил сключен Договор за продажба на изплащане №
504263758/12.08.2015 г., по силата на който ответникът станал собственик на
устройство „Tablet SAM Galaxy S 10.5 LTE White”, със сериен номер
354497063460901, като се задължил да заплати на продавача продажната цена за вещта,
съобразно погасителен план към Договора. Поради неплащане в срок на дължима
сума, Договорът бил прекратен предсрочно на основание т. 12.3. Непогасената
сума била в размер на 539,64 лв. и станала предсрочно изискуема. На 07.11.2014
г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца бил сключен Договор за поръчителство, съгласно
който ищецът се задължил в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „Мобилтел” ЕАД Договори за продажба на изплащане. Така в
качеството си на поръчител, ищецът изпълнил задължението вместо ответника.
Твърди се, че ответникът бил уведомен за Договора за поръчителство от
07.11.2014 г. и надлежно поканен за изпълни, както и че поради липса на
доброволно плащане ищецът ще изпълни задължението му. Намира, че съгласно чл.
84 ЗЗД ответникът е длъжен да плати и мораторна лихва. Въз основа на Заявление, по реда на чл. 410 ГПК, било
образувано ЧГД № 2906/2018 г., по описа на РС Шумен, като в полза на ищеца била
издадена Заповед за изпълнение. Моли да бъде постановено решение, с което да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва:
539.64 лв. - главница по Договор за продажба на изплащане №
504263758/12.08.2015 г. и сумата 58.55 лв. - мораторна лихва за периода от
01.11.2016 г. (датата на
плащане от ищеца на сумата от 539,64 лв.) до 27.09.2018 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК), както и искане за
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и
исковото производства.
Ответникът не е намерен на своя постоянен и настоящ
адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП
е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял
да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес
от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената
заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, както и доказателства, като съобщението му е връчено
лично. Не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените
искове и по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил
възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които
същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства,
с които евентуално разполага.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание
ищецът, с депозирана молба, поддържа предявените искове и моли за постановяване
на неприсъствено решение по делото, с което същите бъдат уважени. Въпреки
предоставената възможност в първото заседание ответникът не се явява, не изпраща
представител и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и че искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова по първоначалните
искове, а доколкото същите биват уважени по предявените в условието на
евентуалност осъдителни искове съдът не дължи произнасяне.
Искането на ищеца за присъждане на реализираните от него разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива, под
формата на заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и такса за
връчване на книжа чрез ЧСИ е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И :
Признава за установено, по отношение на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК/Код по
Булстат: *** и адрес: Област София
(Столична), Община Столична, гр. София, бул. България № 81, Вх. Б, Ет. 1, че
С.К.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 539,64 лв.
(петстотин тридесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки) представляваща
платена от ищеца, вместо ответника, в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство с „Мобилтел“ ЕАД от 07.11.2014 г., сума по Договор за продажба на
изплащане № 504263758/12.08.2015 г., платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в ТБ
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, ведно със законната лихва върху вземането, от
датата на заявлението – 28.09.2018 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1-во, вр. чл. 143, ал.
1, изр. 2-ро ЗЗД.
Признава за установено, по
отношение на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК/Код по Булстат: *** и адрес: Област София (Столична), Община Столична,
гр. София, бул. България № 81, Вх. Б, Ет. 1, че С.К.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца, сумата 58,55 лв.
(петдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки) - мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.11.2016 г. до 27.09.2017 г. - датата на подаване на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в ТБ
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, на основание чл. 422, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Осъжда С.К.И., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, с ЕИК/Код по Булстат: *** и адрес: Област София (Столична), Община Столична,
гр. София, бул. България № 81, Вх. Б, Ет. 1, сумата от 495.00 лв. (четиристотин деветдесет и
пет лева), разноски направени по настоящото дело и 385.00 лв. (триста
осемдесет и пет лева) по заповедното производство, съразмерно уважената част от иска, платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***, в ТБ
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: