Р Е Ш Е Н И Е
191/7.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 180/2018г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Г.А.Г. ***
против Д.С. Д., действаща като майка и законен
представител на непълнолетното дете А. Г. А. от гр. Ш., в която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединение, искове, с правно основание чл.
127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, за
постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между страните
спор, в качеството им на родители на непълнолетното дете по въпросите относно:
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните
отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка за бъдеще време.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: С ответницата били в брак,
като от брака си имат едно непълнолетно дете – А. Г. А.. С Решение № 517/15.06.2012 г. по ГД 3626/2011 г. по описа
на PC Шумен, бракът им бил
прекратен, като родителските права върху непълнолетното дете били предоставени
на майката, а на него определен режим на лични контакти и заплащане на издръжка
в размер на 100 лв. Твърди, че от влизане в сила на решението непълнолетното
дете живеело при майка си и баба си по майчина линия. В последствие обаче
отношенията между детето и майка се влошили. Детето станало притеснително,
често плачело. След пореден скандал между майката и детето, на 13.12.2017 г.
детето заживяло при ищеца. Твърди, че непълнолетното дете желае да продължи да
живее при него. Ето защо моли съдът да постанови решение, с което да промени
режима за упражняване на родителските права върху непълнолетното ни дете А. Г. А., определен с Решение № 517/15.06.2012 г. по ГД 3626/2011г.
по описа на PC Шумен, като ги предостави на
него, както и местоживеенето му да бъде при него. На ответницата да бъде определен
режим на лични контакти както следва: Всяка първа и трета събота от месеца от
09.00 ч. до 18.00 ч. в неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на ищеца. Да бъде осъдена ответницата за плаща
месечна издръжка за непълнолетното дете в размер на 180 лв., считано от датата
на постановяване на съдебното решение, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или
прекратяването й. На основание чл. 127, ал. 3 СК прави искане за постановяване
на привременни мерки. Не претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответницата депозира
отговор на исковата молба, като намира иска за допустим и частично основателен.
Предлага споразумение, като не се противопоставя родителските права върху
непълнолетното дете да бъдат предоставени на бащата, желае разширен режим на
лични контакти с детето и предлага издръжка в размер на 140 лв.
С Определение,
постановено в открито производство по привременни мерки на
19.02.2018 г. съдът, на основание чл.
232 ГПК прекратява производството по привременни мерки.
В съдебно заседание страните редовно призовани, се
явяват лично и с процесуални представители.
Страните изразяват становище, че междувременно са
постигнали споразумение относно родителските права, режима на лични контакти,
местоживеенето и издръжката на детето. Производството е трансформирано от
исково, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, в охранително, с правно основание
чл. 127, ал. 1 СК.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото Удостоверение за раждане на
А. Г. А., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. от Община Шумен, се установява, че двамата молители
са родители на детето.
От приетите
по делото социални доклади рег. № 2790/16.02.2018 г. изготвен от Д “СП” Шумен и рег.
№ 2848/16.02.2018 г. изготвен от Д “СП” Велики Преслав, се установява, че детето живее в дома
на бащата. Жилището
е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно
домакинство, хигиенно – битовите условия са добри. Бащата притежава
необходимия родителски капацитет да се грижи за детето. При изслушването в
открито съдебно заседание страните са единодушни, че на този етап от развитие
на отношенията, споразумението е в интерес на детето.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Страните в производството са лица, между които сключения
граждански брак е прекратен с Решение № 517/15.06.2012 г. ГД № 3626/2011 г., по
описа на ШРС. Същите са родители на детето и към настоящия момент не живеят
заедно, поради което молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
основателна. Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен обем грижите,
вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да отговорят на
потребностите му от контакти, както с бащата, така и с майката. Съдът, като взе
предвид, че в съдебното заседание двамата родители поддържат че са уредили
въпросите относно родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето
и издръжката на детето, че решението им да уредят отношенията по повод на
детето си е сериозно и взаимно, че постигнатото споразумение по чл. 127 ал. 1
СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на детето, намира
подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена, а постигнатото
споразумение – утвърдено.
Относно разноските:
С оглед изявлението на страните, че не си дължат
разноски, съдът не следва да ги присъжда. Предвид характера на производството
молителката следва да бъде осъдена да плати държавна такса по споразумението в
частта относно издръжката на детето. Настоящият състав на ШРС намира, че
постигнатото между страните споразумение в частта относно издръжката на детето
е съдебна спогодба по смисъла на чл. 78, ал. 9 ГПК, поради което общия размер
на дължимата такса възлиза на 100.80 (сто лева
и осемдесет стотинки) лева, на основание чл. 7, т. 2
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 127 ал.1 ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
Утвърждава постигнатото между Г.А.Г., с
ЕГН **********, и
адрес: ***, и Д.С. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, споразумение
по чл. 127, ал. 1 СК в следният
смисъл:
Предоставя упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете А.
Г. А., с ЕГН: ********** на
бащата Г.А.Г., ЕГН: **********, кат определя местоживеенето му при него.
Определя режим на лични контакти на майката С.
Д., с ЕГН: ********** и
адрес: *** с непълнолетното дете А. Г.
А., ЕГН: **********,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото,
когато бащата не е в законен платен годишен отпуск. По време на Коледните
празници, /24,25 и 26. 12. - от 9.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 26.12. с
преспиване/, всяка година на Великден, два от почивните дни - неделя и
понеделник на Великден; на рождения й ден - 15.05., като в зависимост от това в
коя смяна е на училище /ако е преди обяд *** училище от 14.00 до 18.00 часа
след обяд, а ако е след обяд от 9.00 до 12.00 часа преди обяд/.
Осъжда Д.С.
Д., с ЕГН: ********** и
адрес: ***, да плаща в полза на непълнолетното дете
А. Г. А., ЕГН: **********, чрез
нейния баща и законен представител Г.А.Г.,
с ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 140.00 (сто и четиридесет) лева, по
банкова сметка на Г.А.Г., ЕГН: **********, сметка № ***, в ТБ „Райфайзенбанк“ АД, считано от влизане в сила на
решението, с падеж двадесет и пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване
на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Осъжда Д.С.
Димитрова, с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: