652/3.7.2018г. Гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав
На двадесет
и шести юни през две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №198по описа на ШРС за 2018 год.,
За да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.405, ал.1 от КЗ .
Ищцата твърди, че по силата на
договор за застраховане „Каско на МПС“ – застрахователна полица № ***, сключена
на ***г. за срок от 00,00ч на ***г. до 24,00часа на ***г., между ищцата и Застрахователна компания
“Л.и.“АД, с ЕИК ***, била сключена застраховка с обект л.а. с рег. № Н *** ВР,
марка а., рама № ***, двигател ***, цвят черен, с общо
дължима по договора застрахователна премия в размер на 1 295,82лв.,
разсрочена на 4 вноски, заплатени изцяло от ищеца. Застрахователната
сума, посочена в договора за застраховка е 21 200 лв. На ***г., по шосе край язовир Б.л.,
настъпило застрахователно събитие - на пътя се изпречва гъста растителност,
която ищцата не успяла да избегне, в резултат на което автомобилът бил издраскан. Ищцата уведомила застрахователя на следващия ден и
бил извършен оглед от служител на ЗД, като са констатирани щети по предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, ляв праг, заден ляв
калник, задна броня, рамка за задна лява врата, заден десен панел, предна
капачка на резервоар, задна дясна врата, предна дясна врата, десен праг, преден
десен калник, ляво огледало. Била заведена щета под № ***, като били
предоставени от ищцата всички изискуеми документи. Твърди, че в 15 - дневния
срок дружеството - ответник не е изплатило застрахователно обезщетение по
заведената щета.
На ***г.
ищцата посетила частен автосервиз, където били отстранени щетите по автомобила
чрез пастиране и боядисване, за което заплатила 620 лв. /представя касов ордер
№ ***г., издаден от „В.а.“ и протокол за извършените действия./
Твърди, че
на ***г., с писмо изх. № ***, ответникът уведомил ищцата, че не са налице
основания за заплащане на застрахователно обезщетение по щета № ***, тъй като
претендираното обезщетение се отнася до вреди, посочени в т. 27.13 от ОУ на
застраховане на Застрахователна
компания “Л.и.“АД, съгласно които изрично са изключени от покритието на
полицата и не подлежат на обезщетяване щети, възникнали при експлоатация на МПС
не по предназначение или при движение на МПС, по пътища извън републиканската
пътна мрежа, когато МПС не е фабрично приспособено за експлоатация, съобразно особеностите на
съответния терен, както и МПС спряно от движение. Ищцата
твърди, че при сключване на застраховката, ОУ не са били предоставени и тя не е
заявила писмено, че ги приема. Поради това смята, че ОУ не са неразделна част
от застрахователния договор и ответникът не може да се позове на тази
допълнителна клауза и следва да изпълни задължението си до договора.
С настоящата
искова молба моли съда, да се произнесе с решение, с което да осъди ответника- Застрахователна компания
“Л.и.“АД, с ЕИК ***, да й заплати сумата от 620 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. с рег. № Н ***В,
марка а., вследствие на настъпило ПТП на ***г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба и направените деловодни разноски
по делото. Правят доказателствени искания.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез
пълномощника си, депозира отговор на исковата молба. В отговора
се заявява, че се оспорват изцяло исковете по размер и основание. Твърди се, че
обстоятелствата около настъпилото ПТП са неясни и получените увреждания не
кореспондират с твърдения механизъм на получаването им. Сочи се, че съгласно т.
27.13 от ОУ на застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства изрично са изключени от покритието на полицата и не подлежат
на обезщетяване щети, възникнали при експлоатация на МПС, не по предназначение
или при движение на МПС по пътищата извън републиканската пътна мрежа, когато
МПС фабрично не е приспособено за експлоатация, съобразно особеностите на
съответния терен.
Ответникът
моли за отхвърляне на исковите претенции, алтернативно моли за намаляване на
исканото обезщетение.
ШРС, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от приетите по
делото писмени доказателства- заверени
копия от: Сметка № ***по
застрахователна полица № ***/***/***г.; Сметка № ***по застрахователна полица №
***//***/***г.; Сметка № ***по застрахователна полица № ***//***/***г.; Сметка
№ ***по застрахователна полица № ***//***/ ***г.; Квитанция от ***г.; Работна
карта на А.Й. от ***г.; Застраховка „КАСКО“ на МПС № ***/***г.; Писмо с изх.№ ***
/***г. от ответника; Талон за оглед на автомобил №***/ ***г.; Опис на щетите- ***г.;
Уведомление за настъпило застрахователно събитие от ***г.; Свидетелство за
регистрация на МПС № ***, се установява, че между ищцата
и Застрахователна
компания “Л.и.“АД, с ЕИК ***, има валидно сключен договор за застраховане „Каско“, застрахователна
полица № *** от ***г. за срок от 00,00ч. на ***г. до 24,00часа на ***г., с обект л.а. с рег. № Н
*** ВР, марка а., рама № ***, двигател ***,
цвят черен, с общо дължима по договора застрахователна премия в размер на
1 295,82лв., разсрочена на 4 вноски, заплатени изцяло от ищеца, със застрахователна сума 21 200 лв.
Не се спори също че, в дружеството-ответник е
постъпила претенция от ищцата за изплащане на обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, настъпили от пътно - транспортно произшествие, възникнало на
***г., по сключена между нея и ответника валидна застраховка „Каско” на лек
автомобил. Видно от приетото писмено доказателство – уведомление за настъпило
застрахователно събитие /л.12 от делото/, ищцата е уведомила писмено ЗК „Л.и.”
АД, че на ***г., в 19,10 ч., е претърпяла ПТП, движейки се покрай язовир Б.л., като
при движението, колата е била издраскана от растителност- храсти, дървета. В
цитираното уведомление, ищцата е посочила, че има увреждания по дясна и лява
страна, предна броня, поради което е поискала оглед и оценка на щетите по МПС
от представител на застрахователя, определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. Съдът приема за безспорно по делото също, че е образувана преписка по
щета № ***, която е приключила с отказ за плащане на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. с рег. № Н *** ВР, марка а. собственост
на ищцата.
Видно от писмо от ***г. /л.9 от делото/, ЗК „Л.и.”
АД гр. С. е отказала изплащане на застрахователно обезщетение по процесната щета с мотиви, че „съгласно т. 27 вр. с т. 27.13 от ОУ за застраховане
на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства на ЗК „Л.и.“ АД, неразделна
част от сключения застрахователен договор, изрично са изключени от покритието
на полицата и не подлежат на обезщетяване щети, възникнали при експлоатация на
МПС не по предназначение или при движение на МПС по пътища извън
републиканската пътна мрежа, когато МПС не е фабрично приспособено за
експлоатация, съобразно особеностите на съответния терен, както и управлението
на МПС, спряно от движение .“ Видно от приетите писмени доказателства –
заверени преписи на Квитанция от ***г.;
Работна карта на А.Й. от ***г., ищцата е предприела възстановяване на щетите,
претърпени от процесния лек автомобил, като ремонтът на МПС е осъществен в
сервиз на фирма „В.А.”ЕООД, с отразена обща стойност 620 лв.
От показанията на свидетеля И. Й. /съпруг на ищцата, присъствал на инцидента/ се
установява, че в началото на м. август,
през 2017г., двамата пътували към с. Л. и по пътя, след подминаване на язовир Б.л.,
като се движели по асфалтиран път, внезапно се появила растителност- дървета и
храсти от двете страни, които не могли да бъдат избегнати. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, доколкото същите удостоверяват факти, непосредствено
възприети от него, във връзка със процесното ПТП и доколкото показанията му
съответстват на приетите писмени доказателства и на заключението на съдебната АТЕ
и не се оспорват от страните по делото. Видно от заключението на приетата
по делото съдебна АТЕ, размерът на вредите по процесния лек автомобил с рег. № Н *** ВР, марка
„А.“, възлиза на 595,20лв., включващи стойността на вложените материали и труд, като
експертът посочва, че сумата е по средни пазарни цени. Заключението на
съдебната АТЕ бе прието и неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 във от КЗ, се явява
допустим. Видно от
данните по делото, исковата претенция е насочена пряко против застрахователя,
отказал изплащане на застрахователно обезщетение по депозирано уведомление, на
основание сключен между страните застрахователен договор за имуществена
застраховка, за настъпило застрахователно събитие на ***г.
Съобразно нормата на чл.405, ал.1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да е по-дълъг от срока по
чл.108, ал.1 – 3 или 5. Разпоредбата на
чл.386, ал.1 от КЗ, регламентира, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е
предвидено в този кодекс. Според чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
В хода на производството следваше да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните по делото –
застрахован и застраховател, възникнало по силата на валидно сключена между тях
застраховка „Каско” на МПС, както и обстоятелствата, породили правото на
застрахования да получи обезщетение по сключения от него договор за имуществена
застраховка, също така и елементите от фактическия състав на деликта. Съдът
приема, че в хода на настоящото производство се установи наличието на
горепосочените предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя – ответник - ЗК „Л.и.” АД, гр. С..
При така установеното от фактическа
страна наличие на валидно застрахователно правоотношение, възникване на
застрахователно събитие, конкретни по вид и стойност щети, констатирани след
сключване на застрахователния договор, съдът намира предявеният иск за основателен
до размера на сумата 595,20лв. Ответното дружество не доказа наличие на
основания, изключващи отговорността му по застраховката. В разпоредбата на чл.
408 от КЗ, са изброени хипотезите, при които застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение – при умишлено причиняване на застрахователното събитие
от застрахования или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя,
или в други случаи, предвидени със закон. В случая не е доказана нито една от
тези предпоставки. Правото на застрахователя да
откаже да заплати застрахователно обезщетение е регламентирано в
чл. 408 от КЗ,
която норма лимитативно определя основанията, освобождаващи застрахователя от
отговорност – 1. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон. В настоящия случай не се твърди наличието на нито едно от тези
обстоятелства от страна на ответното дружество. Твърденията на застрахователя, че обстоятелствата около ПТП
били неясни и получените увреждания на МПС не кореспондират с твърдения
механизъм на получаването, останаха недоказани от него. Освен това, в
доклада по делото, на
ответника е
указано, че носи доказателствената тежест за установяване на тврдените от негова страна и
благоприятни за него факти. Твърденията на ответника по отношение сочените предпоставки
за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, останаха недоказани.
Общите условия към съответната застраховка не бяха представени
като доказателство по делото
от страна на ответника. Общите условия на застрахователя за съответния вид
застраховане не са ноторно известен факт,
а следва да бъдат установени. Поради това, съдът намира, че не е доказано
настъпване на някоя от хипотезите за отказ на плащане на застрахователно
обезщетение, сочени от ответника. В тази връзка съдът съобрази че, в
представеното копие от ищцата, на застрахователна полица на МПС № ***, липсва
отразяване и положен подпис от ищцата, че е запозната изрично с Общите условия
на застрахователя. В производството се
доказа фактът за настъпили и незаплатени от застрахователя имуществени
вреди, към деня
на настъпване на застрахователното събитие – *** г. Дължимото обезщетение следва да е равно на размера
на вредата към настъпването на застрахователното събитие, като размерът на дължимата от
застрахователя сума съдът
приема за установената, съобразно заключението на експерта по СТЕ –по средни
пазарни цени, в размер на 595,20лв. В
тази връзка, по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за
имуществени вреди, е налице задължителна за съдилищата практика на ВКС- решение №37 от 23.04.2009г. по
т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.№463/2014г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС,
ТК, II т.о. и други. В тях се приема, че застрахователното обезщетение при
вреди на имущество, е в размер на действително претърпените и доказани по
размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
Възражение на
ответното дружество за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът намира
за неоснователно, доколко същото е съобразено и не надвишава размера, предвиден
в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде уважен до размера на
595,20лв., като бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 620 лв. С оглед изхода на правния спор и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 493,44 лева - разноски по делото, съразмерно уважената част
.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.и.“АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ч.в.„ *** Д, представлявано от М. С.
М. –Г., П. В. Д., Г. Н. Г., да заплати на А.Г.Й., ЕГН **********,*** при ВАК, съдебен
адрес:***, сумата от 595,20лв.
/петстотин деветдесет и пет лева и двадесет ст. /, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. с рег. № Н ***В,
марка а., вследствие на настъпило ПТП на ***г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ***г., до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен размер .
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.и.“АД, с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Ч.в.„ *** Д, представлявано от М. С.
М. –Г., П. В. Д., Г. Н. Г., да заплати на на А.Г.Й., ЕГН **********,*** при ВАК, съдебен
адрес:***, сумата от 493,44 лв. /четиристотин деветдесет и три лева
и четиридесет и четири ст./ - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: