Р Е Ш Е Н И Е

877/10.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На втори октомври две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 199 по описа на ШРС за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл.266, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “П. Консулт” ЕООД, с ЕИК 201075367, със седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от А.И.П., със съдебен адрес гр.*****, чрез адв. А.А. срещу „Есжи Груп“ ЕООД с ЕИК 201955392 със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г.Ж.В..

В исковата молба се сочи, че през 2016г. ищецът предоставял на ответника счетоводни услуги, като за горното била издадена фактура № 0000000441/23.12.2016г. Договорката била плащането да се извърши до края на 2016г., като обаче такова не било направено и до момента. Горното обосновило правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се претендира сума в размер на 1200 лв,. представляващо главница по фактура № 441/23.12.2016г., ведно със законната лихва от 17.01.2018г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, както и мораторна лихва върху главницата от 27.12.2016г. до 17.01.2018г. в размер на 129.26 лв.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В него се твърди, че се оспорва изцяло предявения от ищеца иск, като неоснователен. Излага се, че претендираната от него сума е без правно основание, тъй като в посочения във фактурата период 01.01.2016г. – 31.08.2016г. между страните не е действал договор и ищецът е нямал задължение да извършва такива услуги. Представя се предходен договор за периода от 03.01.2013г. – 31.12.2015г., както и анекс към него. Сочи се, че нито договорът, нито анексът към него съдържат клаузи за автоматично продължаване на договора. Цената посочена във фактурата е двойно по-голяма от заплащаната дотогава цена за предоставяната услуга. Посочва се, че при договорът за предоставяне на счетоводни услуги, който по правната си природа е договор за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, само ако е уговорено. Тъй като в случая няма договорено такова, то задължение за плащане не възниквало. В заключение се моли за отхвърляне на главния и акцесорния иск и за присъждане на сторените в производството разноски.

Първоначално за вземането е образувано ч.гр.д. № 3722/2017г. на ШРС по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК. С Определение на заповедния съд заповед № 2140/08.12.2017г. по ч.гр.д. № 3722/2017г. е била обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявен иск след дадени от съда указания за това. С оглед на това исковия съд, пред който е бил предявен установителния иск е дал указания и производството се е развило в исково такова след депозиране на изправна искова молба и заплащане на държавна такса.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв. А.А. от ШАК. Моли се за уважаване на претенциите, като се сочат основанията за това в хода на съдебните прения.

В съдебно заседание за ответното дружество не се явява представляващия лично, като за него се явява редовно упълномощената адв. Е.Х.от ШАК.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е действал писмен Договор за счетоводни услуги от 03.01.2013г. (стр.33 от делото), видно от който възложителят „Есжи Груп“ ООД е възложил на изпълнителя „П. Консулт“ ЕООД счетоводни услуги, подробно описани в чл.1 на Раздел II от договора. Срокът на действие на същия бил 2 години, считано от датата на подписване на същия. Видно от Анекс към договора от 07.01.2015г. срокът на действие на договора бил удължен с една година, а именно до 31.12.2015г. при договорено възнаграждение от 75 лева месечно. Във връзка с изпълнението по договора възложителя, чрез неговия представляващ упълномощил безсрочно изпълнителя да представлява ответника пред НАП, НОИ, Териториално статистическо бюро, като подписва, подава и получава необходими документи и декларации, видно от Пълномощно рег. № 7083/28.06.2013г. на Нотариус С.С..

От представените счетоводни документи по делото е видно, че за периода януари 2016г. – август 2016г. справки – декларации и данъчни - декларации по ЗДДС са подавани с подписа на лицето З.Н.П.. Представена е и справка-декларация за ЗДДС вх. № 27001278709/16.01.2017г. от името на ответника. От ищеца се представя хронологичен регистър от 01.12 – 31.12.2016г., в която е посочена процесната фактура.

По делото ищецът представя копие на фактура № 0000000441/23.12.2016г., в която е отразено, че „Есжи Груп“ЕООД е получил счетоводни услуги за месец януари – август 2016г., като месечната им цена е 150 лв., а общата стойност 1 200 лв.

По делото се прие, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че фактурата е приета и осчетоводена в счетоводството на ответника и по нея не е извършено плащане до момента.

По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля З.Н.П. – съпруга на представляващия ищеца и свид. Н.Б.О., с работодател ищцовото дружество. От разпита на свид. П. се изясни, че в процесния период всеки месец преди 14-то число са носени фактури за осчетоводяване, като до 25-то число били изчислявани заплати, социални и здравни осигуровки на служителите на ответника. Комуникацията била само и единствено с лицето С., като представляващия ответника била неговата майка. Фирмата била обслужвана до средата на годината. Свидетелката през процесния период била по майчинство, като посещавала счетоводната фирма през различни дни и часове в зависимост от ангажиментите си. Свид. О. започнала работа във фирмата на 30.06.2018г., като обяснява, че се занимавала с осчетоводяване на документите на „Есжи Груп“ ООД. Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид, че същите кореспондират със събраните по делото доказателства, отчитайки обстоятелството, че единия свидетел е съпруга на представляващия ищеца, а другата е служител на ищеца.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

По отношение на правната квалификация на главния иск: Основанието на предявения иск е неизпълнение на задължението за изплащане на уговореното възнаграждение по сключения договор за услуга, в настоящия случай предоставянето на счетоводни услуги. Договорът за услуга няма специална правна уредба и поради това различните видове услуги се уреждат от разпоредбите на договора за изработка. Изпълнителят на договора за услуга дължи извършването на някакво фактическо действие и по-точно договорения резултат срещу което има право на възнаграждение.

Поради това и настоящия съдебен състав счита, че отношенията между страните се уреждат от нормите на чл.258 и сл. от ЗЗД. В Решение № 129 от 15.11.2013г. на ВКС по т.д. № 650/2012г. I т.о., имащо за предмет договор за консултантски услуги, се приема, че договор имащ за предмет престиране на резултат, включително и от умствен труд представлява договор за изработка. По аналогия този извод може да се възприеме и в настоящия случай, предвид правната природа и на двата договора за услуги. За пълнота следва да се отбележи, че в Определение № 478 от 25.06.2012г. на ВКС по т.д. № 1066/2011г., II т.о. се сочи, че договорът за счетоводни услуги съдържа елементи на договор за изработка и на договор за поръчка. Или в случая съдът е намерил, че правната квалификация на иска следва да е по чл.266 и сл. от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и с оглед това е разпределил доказателствената тежест по делото. Съгласно това ищецът е следвало да докаже, съществуването на договорни отношения между страните по извършването на счетоводни услуги, уговореното възнаграждение и неговия падеж, както и че е извършена точно възложената работа. Ответникът от своя страна следва да докаже наличието на плащане, съответно възраженията си във връзка с изпълнението на договора.

Предвид, че договорът за изработка е двустранен и неформален, то като такъв може да бъде установяван с всички допустими доказателствени средства. От материалите по делото, както и от показанията на разпитаните свидетели се установи, че в процесния период са били извършвани счетоводни услуги, предоставени от „П. консулт“ ЕООД на „Есжи Груп“ ЕООД, изразяващи се в обработка на предоставени счетоводни документи, изготвяне и представяне пред НАП на справки-декларации и декларации по ЗДДС. Ответника оспорва валидността на договора, излагайки, че представляващия дружеството в процесния период не е контактувал лично със служители на счетоводната фирма, като лицето предоставяло счетоводните документи е друго. От гласните доказателства се установи, че това лице за контакт с ответника е С.В.В., който видно от представеното от него пълномощно по делото (стр.43) е упълномощен генерално и безсрочно от името и за сметка на дружеството да извършва всякакви правни и фактически действия, включително да води преговори и да подписва договори. В настоящия случай предоставената услуга е документирана и с първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч, а именно фактура № 0000000441/23.12.2016г., притежаваща всички реквизити, изискуеми в разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗСч, а именно: наименование; номер; дата на издаване; наименование, адрес и номер на идентификация по чл.84 от ДОПК на издателя и на получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция. Подписа на получателя не е сред изискуемите реквизити, поради което неговата липса не квалифицира фактурата като нередовна от формална страна. По делото се прие за безспорно обстоятелство, че фактурата е осчетоводена в счетоводството на ответника, като по нея не е правено плащане до момента. Липсата на подпис на представител на ответното дружество освен, че се допуска съгласно чл.7, ал.1 от ЗСч, не доказва липсата на изявление от него като страна по търговската сделка. В случая изявлението на ответника, изразяващо се в съгласие е дадено с действията по приемането на фактурата и надлежното ѝ осчетоводяване. В този смисъл възражението за липса на облигационна връзка, поради липсата на подпис на получател е неоснователно. Константна е практиката на ВКС обективирана в постановени по чл.290 от ГПК решения, че фактурата може да се приеме за доказателство, установяващо договор за продажба на стоки или услуги, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката – вида на услугата, стойност, начин на плащане, имената на лицата – страни по сделката. В този смисъл са Решение № 46/27.03.2009г. на ВКС по т.д. № 546/2008г., II т. о., Решение № 34 от 27.04.2016г. на ВКС по т.д. № 516/2015г. I т.о., Решение № 96/26.11.2009г. на ВКС по т.д. № 380/2009г. I т.о., Решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о. и др. Или в случая съдът намира, че щом фактурата материализира този договор, като действието на същия е подкрепено и със другите доказателства по делото, то между страните е действало валидно облигационно отношение, като стойността на извършените услуги по него не са заплатени от ответника, поради което и искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на възражението на ответника, че фактурата е осчетоводена единствено с цел избягване ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника от данъчните органи, съдът намира същото за неоснователно. Както беше отбелязано по-горе с осчетоводяването на същата е направено волеизявление за дължимо вземане, тъй като в случая съществуват и други доказателства за предоставянето на счетоводни услуги в процесния период и за липсата на плащане от страна на ответника.

По отношение на иска по чл.86 от ЗЗД, съдът намира следното: Обект на доказване е забава от страна на длъжника и размера на неизпълненото акцесорно задължение. В случая се претендира заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 1200 лева за периода от 27.12.2016 г. до 17.01.2018г. Съгласно разпоредбата на 86, ал.1 от ЗЗД, ответната страна дължи заплащане на обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая началния момент на забавата е денят на съставяне и подписване на фактурата, като се счита, че вземането е станало изискуемо на 23.12.2016г. Предвид претендирания период от ищеца и установяването дължимостта на главното задължение, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 129.26 лв. за периода 27.12.2016 г. до 17.01.2018г.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разходи по делото в общ размер на 450 лв., от които 100 лв. за заплатена държана такса за завеждане на делото и 350 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА “ЕСЖИ ГРУП” ЕООД с ЕИК 201955392, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г.Ж.В. да заплати на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД на „П. КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК 201075367 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от А.И.П., чрез адв. А.А. от ШАК сума в размер на 1 200 лв.( хиляда и двеста лева), представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за извършване на счетоводни услуги за периода от месец януари – месец август 2016г., за което вземане е издадена фактура № 0000000441/23.12.2016г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от 17.01.2018г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл.86 от ЗЗД да заплатят на ищеца сума в размер на 129.26 лв.(сто двадесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1200 лв., считано от 27.12.2016г. до 17.01.2018г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “ЕСЖИ ГРУП” ЕООД с ЕИК 201955392 да заплати на „П. КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК 201075367 сума в общ размер на 450 лв.(четиристотин и петдесет лева), представляваща деловодни разноски по делото, включващи сума от 100 лв. (сто лева) държавна такса за завеждане на делото, както сума от 350лв. (триста и петдесет лева) за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: