Р Е Ш Е Н И Е

 

942/29.10.2018г. , гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на  втори октомври през две хиляди и осемнадесети година, в следния състав:

  Районен съдия: Мирослав Марков

при секретаря Елена Пенчева, като разгледа докладваното от съдията,

гражданско дело № 207 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано по повод предявени от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „В", бул. „А.С." № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., действащо чрез пълномощник адвокат С.У., с адрес на кантората гр. София, ул. „Ш" №18, партер, тел. ***, против В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, съединени обективно и субективно осъдителни искове, с които се иска да бъде осъден ответника да плати суми съгласно сключен между страните договор за кредит №*** от 13.01.2016г., както следва: 600,00 лева - главно задължение /главница/ по договор за кредит №*** от 13.01.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 141,48 лева - лихва за ползване на кредита /възнаградителна лихва/, за периода от 13.01.2016 г. до 07.01.2017 г.; 758,52 лева, представляваща неустойка по т.3.3 от договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; 240,00 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът основава исковата си претенция твърдейки, че на 13.01.2016 г. предоставил паричен заем на ответника, за който бил сключен договор. Договарянето се осъществявало, чрез средства за комуникация от разстояние, като главницата и уговорената лихва следвало да бъдат върнати на 12 вноски в рамките на 12 месеца до 07.01.2017 г. Според договора, ответникът имал срок да представи надлежно обезпечение или дължи на кредитора месечна неустойка. Към договора имало общи условия, съгласно които кредитополучателят трябвало да заплаща на кредитодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането. Моли ответникът да бъде осъден за посочените задължения. Претендира разноски.

В отговора ответникът, чрез назначения особен представител приема два от исковете за главница и възнаградителна лихва за основателни, а исковете за неустойка и такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит за изцяло неоснователни. Направени са възражения от страна на ответника, във връзка с наличието на недействителни договорни клаузи и неравноправни клаузи, предвид приложението на чл.143-146 и сл. от Закона за защита на потребителите и на Закона за потребителския кредит. Възразявят се и разноските, в частта им на адвокатското възнаграждение.

Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си представител в първото по делото съдебно заседание. В писмена молба посочва, че поддържа предявените искове като основание и размер. Във връзка с възраженията на ответника, сочи, че същите са неоснователни.

В съдебно заседание, особеният представител на ответника, застъпва становище, че предявената искова молба е основателна, в частта за сумата от 600,00 лв. - главница, както и за лихва върху нея в размер на 141,48 лв. Относно  останалите претенции за неустойка, в размер на 758,52 лв. и за такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит в размер на 240,00 лв. сочи, че са неоснователни, тъй като представляват по същество неравноправни клаузи.

Съдът е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени доказателства: договор за кредит №*** от 13.01.2016 г., погасителен план за потребителски кредит, общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД – гр. София, приложими към договор за потребителски кредит „Кредит до заплата“, записка за извършено плащане №*** от 13.01.2016 г. във връзка с отпускане на кредита по микросметка, Тарифа за таксите, неустойките  комисионните на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“  АД – гр. София.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира исковете за допустими, тъй като „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“  АД – гр. София представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира вземания по договора за паричен заем. По отношение на самият договор липсват нарушения на формата, съгласно специалния Закон за потребителския кредит, така и частност на чл.11, ал.1 от закона, който е приложим в отношенията между страните.

Относно задълженията за както следва: в размер на 600,00 лева - главно задължение /главница/ по договор за кредит №*** от 13.01.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 141,48 лева - лихва за ползване на кредита /възнаградителна лихва/, за периода от 13.01.2016 г. до 07.01.2017 г.

Съдът намира, че посочените по-горе искове за основателни. Същите не се оспорват и от ответната страна. Доказани са по основание и размер, като за тях са представени съответните писмени доказателства.

Относно задълженията за както следва: в размер на 758,52 лева, представляваща неустойка по т.3.3 от договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 240,00 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът приема за основателни насрещни възражения на ответника, във връзка с наличието на недействителни и неравноправни договорни клаузи, предвид следните съображения:

Относно задължението за неустойка.

Всеки съд, е длъжен при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона, или ако констатира, да отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Съдът следи служебно, а и произнасяне при  заявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена императивна норма предвидена в закона, или когато  е налице противоречие с добрите нрави, или когато е налице неравноправна клауза.

Във връзка с изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност, с оглед съдебната практика, се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в еднодневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер на 758,52 лв., който е над размера на заемната сума от 600,00 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на т.3.3 от договора за кредит е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 126.42% от заемната сума. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се начислява на месец, т.е. ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора.

Описаната по-горе клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер, което е в противоречие с добрите нрави и не следва да се приема.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно договаряне и на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по нея. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.

Относно задължението за такса.

Клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, в случай на неизпълнение на задължението, препраща към общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“  АД – гр. София приложими към договор за потребителски кредит „Кредит до заплата“. Пункт 17.5. от условия предвижда, че кредитополучателят  заплаща на  кредитодателя такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, в размер определен по тарифа на  кредитодателя. Тарифата е приложена към делото, като в нея се предвиждат няколко вида такси, всички с фиксиран размер.

Предвид посоченото по-горе, е редно да се отбележи, че начинът на уговаряне на тези вземания като фиксирани суми, независимо от реалните разходи, които разумно би могло да се очаква да бъдат направени за дейностите по събиране на просрочени задължения, говори, че тези суми не представляват разходи или такси, а изначално уговорени задължения на потребителя към заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който са уговорени тези клаузи, същите представляват по същество неустойки за забавеното изпълнение на договорните задължения. В тази връзка действителността на тези клаузи, следва да бъде преценена съобразно присъщите за неустойките характеристики. 

Ето защо са налице същите характеристики, които са посочени по-горе, във връзка с задължението на неустойка, като същите не следва да бъдат повтаряни. За това, съдът приема исковата претенция в тази част за неоснователна, поради противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

 

Относно разноските.

Относно исканията  за разноски, съдът намира, че са своевременно предявени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковете общо в размер на 700,00 лева направени в настоящето производство, както следва – за държавна такса в размер на 100,00 лв., за особен представител в размер на 300,00 лв., както и възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК в размер но 300,00 лева.

Съдът намира, че възнаграждението за особен представител не следва да бъде намалявано, тъй като е в минималния предвиден от закона размер. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема за основателно възражението за прекомерност, за това същото следва да бъде редуцирано до минимално определения размер, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата.

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

         ОСЪЖДА  В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от назначен по реда на чл.47 ал.6 от  ГПК особен процесуален  представител – адв. С.М. от ШАК,   ДА ЗАПЛАТИ    на  „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „В", бул. „А.С."                  № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., действащо чрез пълномощник адвокат С.У., с адрес на кантората гр. София, ул. „Ш" №18,  сумата от 600,00 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит №*** от 13.01.2016г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.240, ал.1 от ЗЗД с сумата от 141,48 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.01.2016 г. до 07.01.2017 г. на осн. чл.240 ал.2 от ЗЗД.

          ОТХВЪРЛЯ предявените от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „В", бул. „А.С." № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., действащо чрез пълномощник адвокат С.У., с адрес на кантората гр. София, ул. „Ш" №18, против  В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален  представител – адв. С.М. от ШАК,  искове  в размер на 758,52 лева, представляваща неустойка по т.3.3 от договора за кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и 240,00 лева такса за извънсъдебно събиране на просрочен кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане като  НЕОСНОВАТЕЛНИ.

   ОСЪЖДА В.Х.В. с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, район „В", бул. „А.С." № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А. сумата от  700,00 лева, направени в настоящето производство разноски, както следва – за държавна такса в размер на 100,00 лв., за особен представител в размер на 300,00 лв., както и възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК в размер но 300,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: