Решение по Гражданско дело 218/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

600/15.6.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №218 по описа на ШРС за 2018 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два положителни установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по отношение на главницата и във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на лихви.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“***“ №7, представлявано от Л. К. Х.и Е. М., съдебен адрес:***, чрез адв.М. Ж.от ДАК срещу „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ГР.Шумен, ул.“***“ №51у представлявано заедно от Д.С.Д. и В. М. М.и Д.С.Д., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год. отпуснали на „***“ ООД в качеството му на кредитополучател и лицето Д.С.Д. в качеството му на солидарен длъжник банков револвиращ кредит до размер от 50 000 лева за оборотни средства. Крайният срок за усвояване на кредита бил до 18.09.2013 год., а крайният срок за издължаване - 19.09.2013 год., като погасяването на лихвите следвало да се извършва на 20-то календарно число на месеца. Договорът бил сключен въз основа на искане за отпускане на кредит от 22.06.2012 год., като усвояването било извършено, както следва: на 24.09.2012 год. – 20000 лв., на 28.09.2012 год. – 10 000 лв., на 05.11.2012 год. – 10 000 лв. и на 19.11.2012 год. – 10 000 лв. Впоследствие били сключени три допълнителни анекси, по силата на които били променени размерът на годишния лихвен процент, дължим върху редовната главница, съответно крайния срок за ползване на кредита. По силата на Анекс №3 от 14.11.2016 год. страните приели за установено, че към датата на подписване на анекса погасеният размер на кредита възлиза на 31000 лева, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлиза на 19000 лева, а начислената и изискуема лихва – 1622.36 лева, като уговорения между страните лихвен процент по чл.4.1 от договора към датата на анекса бил 10.043%, а крайният срок за погасяване на дълга бил променен на 20.10.2017 год. Между страните бил договорен и нов погасителен план.

Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми в срок кредиторът се възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомленията в този смисъл били получени на 07.07.2017 год. – от кредитополучателя и на 17.07.2017 год. – от солидарния длъжник.

На 27.07.2017 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №1339/27.07.2017 год. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск, като молят съда да признае за установено, че „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ГР.Шумен, ул.“***“ №51у представлявано заедно от Д.С.Д. и В. М. М.и Д.С.Д., с ЕГН**********,*** дължат солидарно на “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“***“ №7, представлявано от Л. К. Х.и Е. М., съдебен адрес:***, чрез адв.М. Ж.от ДАК сумата от 18765 лева - главница, представляваща дължима сума по Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год., Анекс №1/18.09.2013 год., Анекс №2/17.09.2016 год. и Анекс №3/14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 3308.28 лева, представляваща просрочена лихва по договора за кредит за периода от 20.12.2016 год. – 26.07.2017 год., в това число договорна лихва по чл.4.1 от договора в размер на 991.18 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора в размер на 359.50 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год., наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите в размер на 435.24 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. и просрочена лихва /миграция/ по чл.7.1.2 от Анекс №3/14.11.2016 год. в размер на 1522.36 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год. Молят също ответниците да бъдат осъдени да им заплатят и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв.М. Ж.от ШАК, като поддържа иска и моли същия да бъде уважен изцяло. В представени по делото писмени бележки излага конкретни съображения в подкрепа на искането.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор.

В отговора ответникът „***“ ООД оспорва предявения иск, както по основание, така също и по размер, като заявяват, че са изпълнили изцяло задължението си по договорите с ищцовото дружество.

В отговора ответникът Д.С.Д. също оспорва предявения иск, както по основание, така също и по размер, като заявяват, че е изпълнил изцяло задължението си по договорите с ищцовото дружество.

В съдебно заседание се явява лицето Д.С.Д. лично и в качеството си на представляващ „***“ ООД, като оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени, с оглед на обстоятелството, че претендираните суми са били изплатени изцяло.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По силата на Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год. ищцовото дружество отпуснало на „***“ ООД в качеството му на кредитополучател и лицето Д.С.Д. в качеството му на солидарен длъжник банков револвиращ кредит до размер от 50 000 лева за оборотни средства. Крайният срок за усвояване на кредита бил до 18.09.2013 год., а крайният срок за издължаване - 19.09.2013 год., като погасяването на лихвите следвало да се извършва на 20-то календарно число на месеца. Съгласно чл.4.1, във вр. с чл.11.1.1 от договора за усвоените суми ответниците се задължили да заплащат на банката годишна лихва, представляваща сбор от променлив в хода на изпълнение на договора базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс + премия и надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент. Към датата на сключване на договора, приложимия базов лихвен индекс бил едномесечен SOFIBOR /0.663%/ + надбавка в размер на 9.837%. Приложимата към датата на подписване на кредита премия била 0.0%. Към дата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент върху ползвания разрешен лимит на револвиращия кредит възлизал на 10.50%. По силата на чл.4.2, във вр. с чл.11.2.2 от договора върху посочената главница, кредитополучателят следвало да заплаща за срока на просрочието лихвен процент, формиран от годишния лихвен процент за редовен дълг по чл.4.1 и надбавка за просрочие от 2.00%, като към датата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент по чл.4.2 възлизал на 12.5%. Съгласно клаузата на чл.4.3, във вр. с чл.11.2.3, в случай на просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочие, кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в размер на 5.00% върху наличния кредит. В същото време кредитополучателят заплащал на банката такси и комисионни, съгласно Тарифата на банката, в т.ч. еднократна комисионна в размер на 1.5% при условията на чл.9.2.1 от ОУ и такса за ангажимент в размер на 1.5% при условията на чл.9.3 от ОУ, съгласно чл.5, във вр. с чл.11.3 от договора.

Договорът бил сключен въз основа на искане за отпускане на кредит от 22.06.2012 год., като усвояването било извършено, както следва: на 24.09.2012 год. – 20000 лв., на 28.09.2012 год. – 10 000 лв., на 05.11.2012 год. – 10 000 лв. и на 19.11.2012 год. – 10 000 лв. Впоследствие били сключени три допълнителни анекси, по силата на които били променени размерът на годишния лихвен процент, дължим върху редовната главница, съответно крайния срок за ползване на кредита. По силата на Анекс №3 от 14.11.2016 год. страните приели за установено, че към датата на подписване на анекса погасеният размер на кредита възлиза на 31000 лева, неиздължената, просрочена и изискуема част от главницата възлиза на 19000 лева, а начислената и изискуема лихва – 1622.36 лева, като уговорения между страните лихвен процент по чл.4.1 от договора към датата на анекса бил 10.043%, а крайният срок за погасяване на дълга бил променен на 20.10.2017 год. Между страните бил договорен и нов погасителен план.

На 27.07.2017 год. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, във връзка с което им била издадена заповед за изпълнение №1339/27.07.2017 год. Въз основа на същата било образувано изп.дело №20178760403595 по описа на ЧСИ Д. З.. Тъй като в хода на същото, след наложен запор, вземането на ищцовото дружество било събрано, по тяхна молба изпълнителното дело било прекратено поради извършеното плащане. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжниците са депозирали възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощни, Извлечения от търговския регистър, Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год., Искане за кредит, Протокол от 19.09.2012 год., Анекс №1/18.09.2013 год., Анекс №2/17.09.2016 год. и Анекс №3/14.11.2016 год., Уведомление, Лихвен лист за кредит, Движение по конкретна сметка, Известие за доставяне, Уведомление, Известие за доставяне, Договор за правна защита и съдействие, Документ за заплатена държавна такса, материалите, приложени по ЧГД №2202/2017 год. по описа на ШРС, Съобщение за свършено дело изх.№30480/10.11.2017 год., Пълномощно от 13.11.2017 год., удостоверение изх. № 9394/16.04.2018 г. по описа на ЧСИ Д. З..

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от назначената и изготвена в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на предоставения от банката и усвоен от кредитополучателя банков кредит по договор №528/19.09.2012 год. е 50000 лева, че размерът на непогасената главница към 27.07.2017 год. по възникналото кредитно задължение е бил 18765.00 лева, че размерът на просрочената лихва върху главницата, считано от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. е бил 3308.26 лева, като в посочената сума се включват договорна лихва по чл.4.1 от договора и анексите към него в размер на 991.18 лева, лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора и анексите към него в размер на 359.48 лева и наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите към него в размер на 1957.60 лева. В съдебно заседание вещото лице дава обяснение на разликата от 0.02 лева в размера на претендираната лихва, като счита, че същата се дължи на обстоятелството, че софтуерния продукт на банката изчислява и закръгля сумите с точност до четвъртия знак след десетичната запетая, а не до втория знак.

При така установената фактическа обстановка по отношение на предявените обективно съединени положителни установителни искове съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в облигационни отношения, като по силата на сключения на 19.09.2012 год. Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год. ищцовото дружество е отпуснало на „***“ ООД в качеството му на кредитополучател и лицето Д.С.Д. в качеството му на солидарен длъжник банков револвиращ кредит до размер от 50 000 лева за оборотни средства, както и че ищцовото дружество е изпълнило задължението си по договора. В същото време не се спори между страните, че „***“ ООД е забавило плащането на част от падежните вноски, което е станало причина ищецът да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомленията в този смисъл били получени на 07.07.2017 год. – от кредитополучателя и на 17.07.2017 год. – от солидарния длъжник. След посочената дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист не са постъпвали плащания по кредита.

Безспорно установено по делото е, а и не се спори между страните, че сумите, предмет на издадения изпълнителен лист по ЧГД №2202/2017 год. по описа на ШРС са били събрани принудително в хода на образуваното изпълнително дело и след наложен запор, което е станало след образуване на ЧГД №2202/2017 год. по описа на ШРС. В подкрепа на този извод са и представените като писмени доказателства по делото Съобщение за свършено дело изх.№30480/10.11.2017 год. и удостоверение изх. № 9394/16.04.2018 г. по описа на ЧСИ Д. З..

В същото време съдът намира, че при постановяване на съдебното решение, доколкото производството има за цел установяване на вземането към момента на приключване на съдебното дирене /т.9 от Тълкувателно решение №4/2013 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК/, следва на основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК да бъдат отчетени настъпилите в хода на съдебното производство факти и по-конкретно – извършеното плащане от страна на ответника в хода на образуваното изпълнително дело след депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, както и настъпилите след завеждане на заповедното производство факти /извършено плащане от страна на ответното дружество/, счита, че предявените от страна на ищеца положителни установителни искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени, поради постъпилото плащане, както по отношение на главницата в размер на 18765.00 лева, така също и по отношение на претендираната договорна лихва върху главницата за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. в общ размер на 3308.26 лева, като в посочената сума се включват договорна лихва по чл.4.1 от договора и анексите към него в размер на 991.18 лева, лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора и анексите към него в размер на 359.48 лева и наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите към него в размер на 1957.60 лева.

Доколкото ответниците с поведението си са станала причина за завеждане на иска, следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество направените от него разноски в настоящото производство в размер на 2072.11 лева, включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ГР.Шумен, ул.“***“ №51у представлявано заедно от Д.С.Д. и В. М. М.и Д.С.Д., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“***“ №7, представлявано от Л. К. Х.и Е. М., съдебен адрес:***, чрез адв.М. Ж.от ДАК сумата от 18 765.00 лева /осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и пет лева и нула стотинки/ - главница, представляваща дължима сума по Договор за банков револвиращ кредит №528/19.09.2012 год., Анекс №1/18.09.2013 год., Анекс №2/17.09.2016 год. и Анекс №3/14.11.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата, сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 3308.28 лева /три хиляди триста и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща просрочена лихва по договора за кредит за периода от 20.12.2016 год. – 26.07.2017 год., в това число договорна лихва по чл.4.1 от договора в размер на 991.18 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., лихва върху просрочената главница по чл.4.2 от договора в размер на 359.50 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год., наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора и анексите в размер на 435.24 лева за периода от 20.12.2016 год. до 26.07.2017 год. и просрочена лихва /миграция/ по чл.7.1.2 от Анекс №3/14.11.2016 год. в размер на 1522.36 лева за периода от 20.12.2016 год. до 27.06.2017 год., поради извършено плащане на сумите след датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хода на образуваното изпълнително дело №20178760403595 по описа на ЧСИ Д. З..

ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ГР.Шумен, ул.“***“ №51у представлявано заедно от Д.С.Д. и В. М. М.и Д.С.Д., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА “***” АД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“***“ №7, представлявано от Л. К. Х.и Е. М., съдебен адрес:***, чрез адв.М. Ж.от ДАК сумата от 2072.11 лева /две хиляди седемдесет и два лева и единадесет стотинки/, представляваща направени в хода на настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: